Десетилетия наред палеонтолозите се опитват да съставят картина на огромния тревопасен динозавър диплодок, но доскоро точните подробности за външния му вид оставаха загадка. Сега благодарение на революционно откритие в американския щат Монтана фосилизирана кожа от отдавна изчезналото същество разкрива следи от пигментация.

Това е първият случай, в който меланозоми, органелите, отговорни за цвета при животните, са открити в динозавър от вида зауроподи. Проучването, ръководено от Тес Галагер и публикувано в Royal Society Open Science, предоставя нова част от пъзела за това какви всъщност са били динозаврите – нещо много по-сложно, отколкото някога сме си мислили.

Когато учените изследвали кожните проби на диплодока, открили меланозоми – миниатюрни структури в клетките, които произвеждат пигмент. Тези органели са често срещани при съвременните животни, особено при птиците и бозайниците, и играят ключова роля в определянето на цвета на кожата и перата.

Според Тес Галагер от Университета в Бристол запазването на тези меланозоми във фосилизираната кожа е забележително и ни дава уникална възможност да разгледаме процесите на образуване на цвят при едно древно, отдавна изчезнало същество.

Макар меланозомите да не се запазват винаги във фосилите, кожата на този конкретен диплодок е била толкова добре запазена, че екипът е могъл да изследва меланозомите в детайли. Както се посочва в проучването, те са открили два различни типа меланозоми, единият от които е бил продълговат, а другият – по-скоро пръчковиден. Но тук е странната част, в отпечатъците, открити в пробите от кожата, липсвали пръчковидни меланозоми, което повдигнало въпроси относно тяхната точна роля.

Както споменават изследователите, тези плоски дисковидни меланозоми обикновено са свързани с отразяване на светлината, което може да предполага някаква форма на иридесценция. Но Галъхър и нейният екип бързо посочват, че иридесценцията не е валидна за диплодока. Все пак откритието разширява границите на това, което смятахме, че знаем за кожата на динозаврите.

„Трябва да се отбележи обаче, че тези дисковидни микротела са по-малки от тромбоцитните меланозоми, като първите са със средна големина 349 nm, а вторите – 1000 nm“, обясняват авторите на проучването.

И така, как е изглеждал диплодокът? Въз основа на откритията учените смятат, че диплодокът е имал някаква форма на петниста пигментация по люспите си, но все още не знаем колко широко разпространени или групирани са били тези пигменти. Пробите от кожата показват, че динозавърът е имал различни видове люспи.

„Въпреки че данните в това проучване са ограничени до само четири екземпляра от шестоъгълни люспи, което прави неизвестен цветния модел на цялото тяло, нашите резултати показват, че младите зауроподи може да са имали разнообразни и неочаквани морфологии на меланозомите“, обяснява екипът.

Това разнообразие в типовете люспи предполага, че динозавърът е можел да има по-сложен и разнообразен външен вид, отколкото скучните, еднообразни цветове, често изобразявани във филмите и популярните медии. Екипът планира да изследва още фосили на зауроподи, за да види дали подобни доказателства за пигментация могат да бъдат намерени и при други видове. Галъхър изразява вълнението си от това, което предстои:

„Следващите стъпки в моето изследване са да проуча клетъчната анатомия на кожата на повече зауроподи извън диплодока“, завършва тя. „Мога да потвърдя, че предстоят още по-вълнуващи открития, последните ми две статии са само върхът на айсберга.“

Снимка: Pexels/Royal Society Open Science

Виж още: Void Phone VX1 обещава физически бутони за камерата, микрофона и 5G, за да защити данните и лицето ви