Двата космически апарата „Вояджър“ се движат в Космоса от 1977 г. насам, задвижвани от разпадащ се плутоний, който всяка година произвежда все по-малко енергия. При наличието на по-малко електроенергия NASA реши да спре един експеримент на „Вояджър 2“ - научния инструмент за изследване на плазмата. Това устройство измерва количеството и посоката на йонизираните частици, преминаващи покрай космическия кораб.

Въпреки че „Вояджър 2“ все още разполага с достатъчно електроенергия, за да поддържа четирите си други работещи инструмента, до 2030 г. вероятно ще остане само един.

От NASA съобщиха, че през последните няколко години инженерите на мисията са предприели стъпки, за да избегнат изключването на каквито и да било научни инструменти за възможно най-дълго време, тъй като научните данни, събрани от двете сонди „Вояджър“, са уникални.

Като първия космически апарат, достигнал междузвездното пространство - областта извън хелиосферата - в момента това е единственият ни шанс да изследваме този регион. През последните години обаче този конкретен инструмент събира ограничени данни поради ориентацията си спрямо посоката, в която тече плазмата в междузвездното пространство.

47-годишният „Вояджър 2“ се движи със скорост около 15 км/секунда и в момента се намира на повече от 20.5 милиарда км от Земята.

Останалите четири научни инструмента изучават региона извън нашата хелиосфера и включват магнитометър за изследване на междупланетното магнитно поле, инструмент за заредени частици, който измерва разпределението на йони и електрони, система за космически лъчи, която определя произхода на междузвездните космически лъчи, и детектор на плазмени вълни.

Двата „Вояджър“-а бяха изстреляни през 1977 г. (август и септември), а различните им траектории бяха проектирани така, че да се възползват от рядкото геометрично разположение на външните планети в края на 70-те и през 80-те години на ХХ век, което позволяваше обиколка на четири планети с минимално количество гориво и време за пътуване.

Разположението на тези планети - което се случва само на 175 години - отведе „Вояджър 2“ (който стартира първи) покрай газовите гиганти Юпитер и Сатурн, а след това траекторията на полета му позволи срещи с ледените гиганти Уран и Нептун.

Той остава единственият космически апарат, посетил някоя от планетите ледени гиганти.

„Вояджър 1“ прелетя над Юпитер, Сатурн и най-голямата луна на Сатурн - Титан. И двата космически апарата направиха невероятни открития на далечните планети, а изумителните изображения, изпратени на Земята, откриха изцяло нов начин за разглеждане на външната Слънчева система.

Всеки от „Вояджър 2“ се захранва от три радиоизотопни термоелектрически генератора (RTG) с мощност стотина вата. При изстрелването всеки генератор осигурява достатъчно топлина, за да генерира приблизително 157 вата електрическа енергия, така че общо RTG захранват космическия кораб с 470 вата при изстрелването, а мощността им се намалява наполовина на всеки 87.7 години.

Прогнозите са, че те ще позволят операциите да продължат поне до 2020 г., но все още осигуряват достатъчно енергия за събиране на някои данни и комуникации. Според изчисленията на НАСА те губят около 4 вата мощност всяка година.

След като близнаците „Вояджър“ завършиха изследването си на планетите гиганти през 80-те години на миналия век, екипът на мисията изключи няколко научни инструмента, които няма да бъдат използвани за изучаване на междузвездното пространство. Това осигури на космическите апарати много допълнителна енергия допреди няколко години.

Оттогава екипът изключва всички бордови системи, които не са от съществено значение за поддържането на работата на сондите, включително някои нагреватели. За да отложат необходимостта от изключване на друг научен инструмент, те също така коригираха начина, по който се следи напрежението на „Вояджър 2“.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Тази роботизирана ръка се отделя, пълзи и хваща предмети като в sci-fi кошмар (ВИДЕО)