Земята е най-синята планета в нашата Слънчева система и въпреки това никой не знае откъде идва цялата ни вода.

Прахът от близък астероид сега разкри потенциално пренебрегван източник: Слънцето.

Изглежда, че част от водата на нашата планета може да е била създадена от поток със заредени частици, образувал се в горната атмосфера на Слънцето преди милиарди години. Когато слънчевият вятър взаимодейства с малките прахови частици, открити на определени астероиди, той може да създаде малко количество вода и това може да обясни част от течността, която намираме на нашата планета.

Повечето съвременни модели предполагат, че по-голямата част от водните ​​запаси на Земята първоначално произхождат от извънземен източник, вероятно от астероиди от С-тип в региона Юпитер-Сатурн и извън него.

Смята се, че тези далечни астероиди отговарят и за произхода на въглеродните хондритни метеорити, които редовно се разбиват в Земята. Известно е, че този конкретен тип метеорити са характерни със значителното си количество минерали, съдържащи вода.

Но въглеродните хондрити вероятно не са единственият начин, по който водата първоначално е достигнала Земята. Други видове богати на вода метеорити също биха могли да направят същото, особено след като въглеродните хондрити не могат да отчитат целия воден бюджет на Земята. Има и други видове хондритни астероиди, които също биха могли да задържат частици вода, макар и в по-малка степен. Близкият до Земята астероид Итокава например е обикновен хондритен астероид и анализът на проби, взети от тази богата на силикати скала през 2010 г., установи признаци на вода, а източникът може да бъде Слънцето.

В миналото облъчването на слънчевия вятър се е разглеждал като възможен начин за образуване на вода върху богати на силикати материали, плаващи в Космоса.

В лаборатория е доказано, че летливите водородни йони реагират със силикатни минерали, което води до получаването на вода като страничен продукт, а изследванията с електронна микроскопия и електронна спектроскопия са открили преки доказателства за наличието ѝ в извънземните прахови частици в миналото.

Теоретично, ако водата се улови в тези прахови частици, елементът ще бъде защитен от атмосферни влияния в Космоса и след това може да бъде доставен чрез метеорити до други тела в Космоса.

„Този ​​феномен би могъл да обясни защо реголитите на безвъздушните светове като Луната, за които някога се е смятало, че са безводни, съдържат няколко процента вода“, обясняват авторите на новото изследване.

За да изследват тази хипотеза по-нататък и по малко по-различен начин, изследователите се обърнаха към астероида от S-тип Итокава, за да видят дали този обект съдържа „летлив резервоар“ от изотопи, подобни на този на слънчевия вятър. Докато повечето изотопи на водата на Земята съвпадат с въглеродните хондрити, малък процент не го правят и Слънцето или слънчевата мъглявина са предложени като възможни източници.

Съдейки по това, колко течност са открили в тези малки прахови частици, екипът изчислява, че астероидите от S-тип могат да съдържат 20 литра вода за всеки кубичен метър скала.

Констатациите показват, че изолираните частици прах в Космоса могат да представляват важен източник на вода в нашата Слънчева система - такъв, който потенциално бихме могли да експлоатираме в бъдеще, ако съберем достатъчно от тях.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Камера на NASA показва от милиони километри дистанция как Луната преминава пред Земята