В нощта на 18 декември 2019 г. една звезда в нашата съседна галактика Големият Магеланов облак за кратко време засия по-ярко. Не драматично, нито експлозивно, а просто с плавно и симетрично нарастване и спадане на яркостта, продължило около час, сякаш нещо беше минало пред нея и беше отклонило светлината ѝ към нас. След това тя се върна към нормалното си състояние и повече не бяха наблюдавани промени в нея.

Това нещо е наречено Феба и разкриването на това какво всъщност е се оказва една от най-интригуващите загадки в съвременната астрономия. Явлението в сърцевината на историята се нарича гравитационно микролещиране и е едно от най-елегантните предсказания на Общата теория на относителността на Айнщайн. Когато масивен компактен обект минава между нас и далечна звезда, неговата гравитация действа като леща, като за кратко увеличава светлината на звездата по много характерен начин. Формата на засилването на светлината е отличителна и напълно различна от всичко, което се получава при променлива звезда, слънчева експлозия или астероид.

Когато екип от астрономи от университета Суинбърн в Мелбърн забеляза Феба в данните от високочестотното си проучване на Големия Магеланов облак, те нямаха никакво съмнение, че наблюдават истинско събитие на микролещиране. Въпросът е какво точно е Феба?

Феба в древногръцката митология е титанида: дъщеря е на Уран и Гея, сестра и жена е на титана Койос. Понякога се асоциира с Луната. Майка е на Лето и Астерия, баба на Аполон и Артемида. Феба се счита за основателка на храма на оракула в Делфи, който по-късно подарила на своя внук.

В света на астрономията обаче има три съвсем различни възможности. Първата е свободно плаваща планета – свят, изхвърлен от своята слънчева система преди дълго време, който сега блуждае сам из галактиката. Втората е същата, но принадлежи на Големия Магеланов облак, а не на нашия Млечен път, което би я направило първата извънгалактическа планета, открита някога с микролеща (това е астрономическо явление, причинено от ефекта на гравитационната леща, което може да се използва за откриване на обекти с маса от планета до маса на звезда, независимо от светлината, която излъчват). Третата възможност е значително по-екзотична: праисторическа черна дупка, образувана не от колабирала звезда, а от колебания в плътността в първите части от секундата след Големия взрив, преди да са съществували каквито и да било звезди.

Продължителността на явлението е ключовият показател и тъй като времевата скала при микролещирането зависи от масата на обекта, който предизвиква ефекта, колкото по-лек е обектът, толкова по-бързо преминава през зрителната ни линия и толкова по-кратко трае затъмнението. С продължителност от около 60 минути Феба се намира точно на границата на това, което могат да засекат настоящите наблюдения. Работейки обратно по физичните закони, екипът изчисли масата ѝ на приблизително три пъти по-голяма от тази на нашата Луна, което я прави много по-малка от всяка планета и твърде малка, за да бъде някакъв вид звезден остатък от черна дупка.

Звездните черни дупки имат минимална маса от приблизително пет пъти по-голяма от тази на Слънцето. Феба е значително по-малка от този праг. Единственият вид черна дупка, която е толкова малка, е тази, която се е образувала при самия Голям взрив.

Екипът изчисли вероятността обектът, предизвикващ гравитационно лещиране, да принадлежи към всяка една от възможните групи – звезди от Млечния път, звезди от Големия Магеланов облак или халото от тъмна материя, намиращо се между и около тях. Халото от тъмна материя печели с разлика от 100 000 пъти. Вероятността Феба да е обект от тъмна материя е значително по-голяма, отколкото вероятността да е свързан с обикновена звездна материя.

Ако тази интерпретация е вярна, Феба е сред най-старите обекти, откривани някога, образуван преди първите звезди, преди първите атоми, в бурния хаос на ранната вселена. Нещо, което е плавало безшумно в тъмнината в продължение на 13 милиарда години, за кратко се показа като отклони светлината на далечна звезда за един час през една декемврийска нощ през 2019 г.

Снимка: Unsplash/ESO, S. Brunier

Виж още: Кратер от астероид свързва ранния живот на Земята с възможни местообитания на Марс