Според доклад на The Wall Street Journal само около 15 процента от електроносещите нишки, имплантирани в мозъка на първия пациент с мозъчен чип на Neuralink, продължават да работят правилно. Останалите 85 процента от нишките са се изместили, а много от нишките, които са останали да получават малко или никакви сигнали, са били изключени.

В публикация в блога си от 8 май Neuralink разкри, че "определен брой" от 64-те нишки на чипа, които са по-тънки от косъм, са се прибрали. Всяка нишка носи няколко електрода, общо 1024 на брой, които се имплантират хирургически в близост до интересуващите ни неврони, за да записват сигнали, които могат да бъдат декодирани в планирани действия.

От Neuralink бързо отбелязаха, че са успели да коригират алгоритъма, използван за декодиране на тези невронни сигнали, за да компенсират загубените данни от електродите. Корекциите са били достатъчно ефективни, за да се възстанови и след това да се надмине ефективността на поне един показател - скоростта на бита в секунда (BPS), използвана за измерване на това колко бързо и точно пациент с имплант може да контролира компютърен курсор.

В интервю за вестника първият пациент на Neuralink, 29-годишният Ноланд Арбо, разказва за преживяването си.

"Бях на такова високо ниво и след това ме свалиха толкова ниско. Беше много, много тежко", казва Арбо. "Плаках." Първоначално той попитал дали Neuralink ще извърши още една операция, за да поправи или замени импланта, но от компанията отказали, като му казали, че искат да изчакат повече информация. По-нататък Арбо казва, че оттогава се е възстановил от първоначалното разочарование и продължава да се надява на технологията.

"Мислех си, че само съм успял да докосна повърхността на тази невероятна технология, а след това всичко щеше да ми бъде отнето", добави той. "Но ми трябваха само няколко дни, за да се възстановя от това и да осъзная, че всичко, което съм направил до този момент, ще бъде от полза за всички, които идват след мен." Той също така заяви, че "изглежда, че сме научили много, и изглежда, че нещата вървят в правилната посока".

Докладът на вестника добавя повече подробности за дефекта на нишката, докато Neuralink се подготвя да имплантира хирургически своя чип на втори участник в изпитването. Според доклада компанията се надява да извърши втората операция по някое време през юни и е получила зелена светлина за това от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, която контролира клиничните изпитвания.

Neuralink, собственост на милиардера Илон Мъск, вярва, че може да предотврати движението на конците при следващия пациент, като просто имплантира фините проводници по-дълбоко в мозъчната тъкан. Компанията планира - и според съобщенията регулаторът е дал съгласието си - да имплантира нишките на 8 милиметра в мозъка на втория участник в изпитването, а не на дълбочина от 3 до 5 мм, използвана при имплантирането на Арбо.

Чипове за мозъчно-компютърен интерфейс съществуват от много години. През 2006 г. изследователи съобщават за първия случай на мозъчен чип, позволяващ на пациент с тетраплегия да контролира "невронен курсор", който може да се използва за отваряне на електронна поща, работа с устройства и управление на протеза на ръка и роботизирана ръка. Използваният чип е Utah Array, съдържащ 96 електрода, които могат да проникнат до 1.5 мм в мозъчната тъкан.

Снимка: Unsplash

Виж още: AI може да превърне в реалност 4-дневната работна седмица