Отдалечената страна на Луната крие колосална загадка - басейна Южен полюс - Айткен, най-големия известен кратер в Слънчевата система. Този титаничен белег на лунната повърхност, чиято възраст се оценява на 4 милиарда години, се простира на изумителните 2500 километра в диаметър, което е по-малко дори от разстоянието между Уейко, Тексас, и Вашингтон, окръг Колумбия в САЩ.

Но тайните на басейна се простират далеч отвъд неговите вдъхващи страхопочитание размери. Неотдавнашно проучване на изследователи от университета „Бейлър“ откри значителна аномалия, която се крие под дъното на басейна и подсказва за потенциалното наличие на метални отломки от катаклизма, довел до появата на този лунен гигант.

В изследването, публикувано в списание Geophysical Research Letters под заглавие „Дълбока структура на лунния басейн Южен полюс - Айткен“, са използвани данни, събрани от мисията на НАСА Gravity Recovery and Interior Laboratory (GRAIL). Чрез щателен анализ на фините вариации в гравитационното поле на Луната изследователите са успели да картографират разпределението на масата в подземната част на басейна.

„По същество претеглихме басейна Южен полюс - Айткен с изключителна точност“, обяснява водещият автор д-р Питър Джеймс, доцент по планетарна геофизика в Колежа по изкуства и науки на Бейлър. „Анализът, съчетан с лунните топографски данни от Лунния разузнавателен орбитър, разкри изненадващо голямо количество маса на стотици километри под повърхността на басейна.“

Според д-р Джеймс тази неочаквана маса упражнява значително гравитационно привличане, като понижава дъното на басейна с над 800 метра. За тази аномалия се очертават две основни обяснения.

Първата теория предполага, че огромният удар, който е издълбал басейна Южен полюс - Айткен, може да е вградил металното ядро на астероида дълбоко в мантията на Луната - слоя между лунната кора и ядрото.

„Представете си, че вземете колосална купчина метал, пет пъти по-голяма от Големия остров на Хаваите, и я заровите под земята“, каза д-р Джеймс, подчертавайки огромния мащаб на потенциалното метално находище. „Това е приблизително размерът на масовата аномалия, която открихме.“

Компютърните симулации на удари на големи астероиди подкрепят тази теория. При определени обстоятелства симулациите предполагат, че желязно-никеловото ядро на ударен астероид може да бъде изхвърлено и разпръснато в горната мантия на Луната при удара, вместо да потъне директно в ядрото.

„Чрез подробни изчисления успяхме да докажем, че достатъчно разпръснато ядро от падащия астероид вероятно би могло да остане окачено в мантията и до днес, вместо да се поддаде на притеглянето на ядрото на Луната“, уточнява д-р Джеймс.
Алтернативното обяснение на аномалията е свързано с геоложката история на самата Луна. Възможно е масовата аномалия да представлява плътна концентрация на оксиди, потенциално остатъци от времето на последните етапи на втвърдяване на древния лунен магмен океан - период, когато Луната е била изцяло разтопена.

Със своя произход и конструкция басейнът Южен полюс - Айткен предоставя уникална възможност на изследователите да навлязат в историята на силните удари на скалистите тела в нашата Слънчева система.

Снимка: Unsplash/NASA/Goddard Space Flight Center/University of Arizona

Виж още: С тези пуканки с добавена реалност за премиерата на "Гладиатор" 2 ще вкусите епичния конфликт