"Мегаразкъсванията" по морското дъно, създадени след удара на астероид, който е убил динозаврите, се простират много по-далеч, отколкото учените първоначално смятаха, показват нови изследвания.

Откритията предлагат нов поглед върху екстремните сили, отприщени от цунамито, последвало удара на астероида Чиксулуб в края на периода Креда преди 66 милиона години.

В новото изследване, публикувано в списание Marine Geology, изследователите анализират обширен набор от 3D сеизмични данни от петролната индустрия и установяват, че тези вълни, предизвикани от цунами, се простират на много по-голяма площ от документираната досега.

В проучване от 2021 г. геологът от Университета на Луизиана в Лафайет Гари Кинсланд и колегите му за първи път идентифицират регион с площ 200 квадратни километра от сеизмични разкъсвания в шелфа на днешна централна Луизиана. Тази сравнително плитка част от земната маса някога е била потопена и се е простирала от бреговата линия, преди да се свлече в по-дълбоки океански води.

В това проучване от 2021 г. изследователският екип предполага, че мегаразкъсванията, които имат средна височина от 16 метра и средна дължина на вълната (от един гребен на вълната до следващия) от 600 метра, са били изваяни от вълните цунами, които са се разлетели по натовареното със седименти морско дъно след удара на астероида.

За да надгради тези изследвания, екипът анализира 2400 квадратни километра 3D сеизмични данни, обхващащи райони, разположени по-нагоре по шелфа и надолу в дълбоките води. Резултатите показват, че мегаразкъсвания са налице в цялата изследвана област, което разкрива широкото въздействие на цунамито.

Изследователите обаче откриват и значителни разлики във формата и ориентацията на вълните в зависимост от тяхното местоположение.

В близост до шелфовата граница - точката, където континенталният шелф внезапно се спуска - например, мегарипите са силно асиметрични, вероятно поради навлизането на цунамито в шелфа. Тази асиметрия е позволила на авторите на изследването от 2021 г. да определят посоката, в която е текла водата, когато са се образували вълните. Дългите, асиметрични страни на вълните се наклоняват на юг-югоизток, насочвайки се към източника им в ударния кратер Чиксулуб в края на мексиканския полуостров Юкатан.

На около 45 км по-навътре в сушата мегариплите са по-слабо асиметрични, което говори за разлики в поведението на цунамито при придвижването му към по-плитки води. В същото време в по-дълбоките участъци на склоновете, които екипът анализира, вълните имат много по-разнообразна форма - вероятно в резултат на взаимодействието на цунамито с характеристики като разломи и срутвания.

Изследователите предполагат, че мегаразкъсванията не са се образували по същия начин като обикновените пясъчни вълни на плажа, които се образуват от движението на отделни зърна. Вместо това те предполагат, че мощното земетресение, последвало удара, е флуидизирало слой от седименти, които след това високоскоростните вълни цунами са оформили в стоящи вълни.

„Разкъсванията трябва да са се образували от деформация на масата на материала“, казва Кинсланд. Точният механизъм за образуването им обаче остава открит въпрос, пишат авторите в статията.

Разбирането на динамиката на тези древни цунами не е свързано само с реконструиране на миналото. При наличието на съвременни програми за проследяване на астероиди учените са наясно с потенциала за бъдещи въздействия.

Снимка: Unsplash/Gary Kinsland

Виж още: Това уникално видео показва кацането на сондата Blue Ghost на Луната (ВИДЕО)