Според ново проучване преди 466 милиона години Земята може да е имала пръстеновидна система, подобна на тази на Сатурн, след като е уловила и разрушила преминаващ астероид.

Пръстенът от отломки, който вероятно е продължил да съществува десетки милиони години, може да е довел до глобално застудяване и дори да е допринесъл за най-студения период на Земята през последните 500 милиона години.

Това сочи нов анализ на 21 кратерни места по света, за които изследователите подозират, че са създадени от падащи отломки от голям астероид между 488 и 443 милиона години - епоха в историята на Земята, известна като ордовик, през която планетата ни е била свидетел на драстично увеличение на удари от астероиди.

Екипът, ръководен от Анди Томкинс, професор по планетарни науки в университета Монаш в Австралия, използва компютърни модели на движението на тектоничните плочи на нашата планета в миналото, за да определи къде са се намирали кратерите, когато са се образували за първи път преди повече от 400 милиона години. Екипът открива, че всички кратери са се образували на континенти, които са се намирали на 30 градуса от екватора, което предполага, че те са били създадени от падащите отломки на един голям астероид, който се е разпаднал след близък сблъсък със Земята.

„При нормални обстоятелства астероидите, които се сблъскват със Земята, могат да попаднат на произволна географска ширина, както виждаме в кратерите на Луната, Марс и Меркурий“, пише Томкинс в The Conversation. „Така че е изключително малко вероятно всичките 21 кратера от този период да се образуват близо до екватора, ако не са свързани един с друг.“

Веригата от местоположения на кратерите, които всички прегръщат екватора, съответства на пръстен от отломки, обикалящ около Земята, казват учените. Това е така, защото такива пръстени обикновено се образуват над екваторите на планетите, както се случва с тези, които обикалят около Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун. Вероятността тези места на удари да са създадени от несвързани, случайни удари на астероиди е около 1 на 25 милиона, установява новото изследване.

Изследователите смятат, че астероидът, който ще се превърне в пръстен, ще бъде широк около 12.5 км, ако е „купчина отломки“, или малко по-малък, ако е твърдо тяло. След като се е разпаднал, след като се е доближил до Земята, фрагментите му биха се „разтърсили“, преди да се установят в пръстен от отломки, обикалящ около земния екватор, казва Томкинс.

„В продължение на милиони години материалът от този пръстен постепенно е паднал на Земята, създавайки рязкото нарастване на метеоритните удари, наблюдавано в геоложките записи“, добавя Томкинс в изявление на университета. „Виждаме също, че слоевете в седиментните скали от този период съдържат извънредно много метеоритни отломки.“

Екипът установява, че тези отломки, които представляват специфичен вид метеорит и са открити в изобилие във варовикови находища в Европа, Русия и Китай, са били изложени на много по-малко космическа радиация в сравнение с метеоритите, които падат днес. Тези депозити също така разкриват следи от многобройни цунамита през ордовика, като всички те могат да бъдат обяснени най-добре със сценарий за улавяне и разпадане на голям преминаващ астероид, твърдят изследователите.

Новото изследване е „нова и креативна идея, която обяснява някои наблюдения“, казва Биргер Шмиц от университета Лунд в Швеция пред New Scientist. „Но данните все още не са достатъчни, за да кажем, че Земята наистина е имала пръстени.“

Търсенето на обща характеристика в конкретни астероидни зърна в новоизследваните ударни кратери ще помогне за проверката на хипотезата, добавя Шмиц.

Ако Земята наистина е имала пръстен, подобен на този на Сатурн, около екватора си, според новото изследване той би повлиял значително на климата на планетата. Тъй като оста на Земята е наклонена спрямо нейната орбита около Слънцето, пръстенът би хвърлил сянка върху части от повърхността на планетата, което може да доведе до глобално захлаждане. Според изследователите обаче подробностите все още са неясни.

Изследователите предполагат, че подобно събитие може да е допринесло за драматичното застудяване на нашата планета преди 465 милиона години, което е довело до най-студения период през последните половин милиард години, известен като Хирнантов ледников период.

Снимка: Oliver Hull/Monash University

Виж още: Задава се втори том от комикс антологията “Дъга”

 

Още от HiEnd