Андрей Андров е едно от ключовите лица зад възраждането на легендарното българско комиксово списание „Дъга“. Сценарист и редактор, Андров работи активно върху новите издания на списанието като част от гражданското сдружение „Комикс манифактура“, което си поставя за цел да запази и развие българската комиксова традиция. 

Проектът „Манифестура“, част от новото съдържание на „Дъга“, съчетава богат опит и вдъхновение с цел да се привлече ново поколение читатели към света на българските комикси. Една от водещите истории, включени в новото издание, е „Пирамидата“, която е написана именно от Андров и вече е предизвикала голям интерес.

Каква беше основната мотивация зад решението ви да възродите комикс антология „Дъга“ след толкова години?

Имаше немалко от онази полезна доза наивност, когато започваш да правиш нещо толкова голямо. Проектът започна с въпроса „Няма ли да бъде яко, да напомним на хората, че е имало „Дъга“?“. Планът беше да направим един том от стотина страници. Още преди да го издадем, мълвата се разпръсна сред художниците, техни колеги се свързваха с нас с желание да участват и бързо осъзнахме, че един том няма да бъде достатъчен.

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте при възстановяването на комикс антологията?

Основното предизвикателство е това, че всички в екипа пишат, рисуват, координират, администрират и какво ли още не, СЛЕД като приключат с дневната си работа. Това забавя немалко процесите, но пък ни спестява немалко грешки от бързане. Не че не правим и такива. 

Как подбрахте екипа от автори и художници за новото издание на „Дъга“?

За том 2 пуснахме отворена покана към сценаристи и художници, които могат да се включат в него. Получихме 48 кандидатури, 40 от които бяха добри. В тома сме поместили малка част от тези нови членове, като вече сме започнали да се свързваме с останалите, за да продължим работа с тях по том 3.

Каква роля изигра пандемията в процеса на подготовка на първия възроден том на „Дъга“?

Не знам дали е щяло да бъде възможно да започнем такъв проект, ако не беше пандемията. Светът се беше забавил достатъчно, за да можем да творим на сравнително спокойствие. Гледайки назад, осъзнавам и през колко тежки периоди са минали всички от авторите тогава, което си личи и по-доста тъмните мотиви на историите в том 1. Но пък това е красив начин тези емоции да бъдат преработени. 

Може ли да ни разкажете повече за съдържанието на втория том – кои истории и герои ще видим?

Самият том е доста „цветен“ в типовете истории, та се надяваме повече хора да намерят нещо, което да им хареса вътре. Ще намерите осем истории, две от които продължават от предишния том. Радвам се да кажа, че имаме и история, която оригинално е била създадена през ранните '90, но сега е получила своя втори шанс да стигне до хората. 

Какво различава новото издание на „Дъга“ от оригинала, който излизаше между 1979 и 1992 г.?

Не бих искал ние да даваме отговор на този въпрос, а да оставим на хората да намерят за себе си какво е различно и какво си прилича. Между трите поколения на „Дъга“ - това от 79-а, 2003-та и нашето, ми се ще да запазим пънк енергията, присъща на комикс авторите, независимо от поколението, от което произлизат. 

Какви нови идеи или иновации планирате за бъдещите броеве на „Дъга“?

Опитваме се да сложим по-голям фокус върху самите процеси на създаване на комикси - читателят да може да надникне зад кулисите и да разбере как някои от фокусите се правят. В том 2 след всеки комикс ще намерите и кратко интервю с авторите, които споделят за своите креативни процеси. Размишляваме и за новите технологии, които бихме могли да използваме, за да направим комикс преживяването модерно. Например AR технологиите за добавена реалност. Но това е нещо, което ще видим в следващи томове, живот и здраве. Добър момент да кажа и че Генеративният изкуствен интелект в текущото си състояние на неетични практики и омързеляване на въображението няма да получи платформа, чрез „Дъга“. 

Възнамерявате ли да включите по-широк кръг от жанрове и теми, за да привлечете нови читатели?

Не толкова за да привлечем нови читатели, колкото да покажем разнородния вид на разказване на истории, което се случва тук, на Балканите. Заради тази разнородност в тематиките обаче стигнахме и до това, че текущите ни издания са по-скоро за тийнейджъри и големи. Искаме да създадем втори екип, който да работи по издание с истории, подходящи за деца, така че приемете това като покана да се свържете с нас, ако имате такива интереси.

Каква е ролята на гражданското сдружение „Комикс манифактура“ в процеса на възраждане на комикс антология „Дъга“?

„Комикс манифактура“ има за цел да бъде отворена организация, в която да трупаме знание за създаването и публикуването на комикси. Това е нашият инструмент да положим основите, върху които наистина можем да кажем, че имаме индустрия. Това включва разбирането и работенето с авторски права, подготовката за предпечат, дистрибуцията. В същото време искаме да развиваме и самото разказвателно изкуство, хората да пишат по-добри сценарии, илюстраторите да мислят в панели и да развият по-богат арсенал от практики. Ще бъда честен, че да издаваш книги в България чрез сдружение, а не чрез фирма е може би не най-доброто решение откъм време, счетоводство и администрация. Но чрез сдружението името „Дъга“ се попечителства от публична организация, а не от частно лице. Така възпираме недобронамерени практики и използваме средства за самосезиране, чрез които дори управителният ни съвет може да бъде заменен, ако не си вършим работата. Тук отново ще използвам случая, за да поканя хора, които имат интерес да участват в такава организация, дори да не са комикс автори, да се свържат с нас. 

Как възприемате комикс културата в България днес и как се е развила тя през последните десетилетия?

В годините, в които не е имало „Дъга“, е имало други комикс проекти на индивиди или творчески екипи. В България процесите на правене на комикси никога не са спирали, но са разпокъсани. Комиксите не стигат до хората и това обезкуражава авторите. Едни се отказват, други пък застават на тяхната позиция и продължават. Ние сме фенове на много такива комикси, които са правени в България през годините и енергията и любовта към създаването им струи от страниците, което ни е заразило достатъчно, за да правим същото нещо сега. Нашата цел е да развием комуникацията между автора, издателите, дистрибуторите и читателите достатъчно, че тези процеси да не се случват в изолация и да има още повече приемственост. 

Възможно ли е в бъдеще да видим международни артисти и автори в страниците на „Дъга“?

В том 1 вече сме виждали комикси, написани от Марко Стоянович, един страхотен сценарист от Сърбия, който е и от водещите фигури в развиването на тяхната комикс сцена. В момента развиваме административните практики, с които да можем да отворим вратите си и за автори от останалите балкански държави, което смятаме за важен ход в културния обмен и за това „Дъга“ да намери читатели и извън нашите граници.

Какъв е вашият план за разширяване на читателската база – ще се насочите ли и към по-млади поколения?

Смятаме, че разказването на истории за деца е доста отговорна задача и в момента все още чувстваме, че нямаме достатъчно автори и редактори, които да имат правилните умения и педагогически опит, за да го направим правилно. Но имаме желанието да развиваме такъв проект и ще се радваме да разширим екипа си!

Включени ли са образователни и културни елементи в новите издания на „Дъга“ и ако да – какви?

По-скоро не. Не мисля, че авторите на комикси в момента чувстват, че искат да образоват някого. Историите им имат повече емоция, хумор, психология. Чрез допълнителните статии се опитваме да образоваме читателя за процесите на създаване на комикси, за да вдъхновим повече писатели и художници да творят. Бих казал, че това е опитът ни за културен принос.

Какви са вашите очаквания за развитието на комикс индустрията в България след възраждането на „Дъга“?

„Дъга“ е огромно име за българската комикс сцена, което се разпознава от широката публика. Тя е и културно наследство. Но комикси се правят в България от повече от век и дори в момента има много други проекти, които бихме искали да подкрепим и заедно да стигнем до повече хора. Примери за това са „Майнатаун“, комиксите на Анани Борисов, страхотните проекти на Манга академия, „Комиксер“ и още много други. За да има индустрия, трябва да разрешим някои маркетинг и дистрибуционни проблеми, както и да установим бизнес практики за реклама, които да са в крак с текущото време. За да стане това, ние се опитваме да поддържаме връзка с всички активни автори и издатели, да не гледаме на това, което правим като конкуренция, ами като партньорство. Предвид броя на населението в България ми се струва, че комикс индустрията ни трябва да има за дългосрочна цел да стигне и до установените пазари в Западна Европа, Северна Америка и Източна Азия.

Андрей Андров и „Комикс манифактура“ не само възраждат носталгията по „Дъга“, но и създават платформа за нови таланти, които да продължат развитието на българската комиксова сцена. Читателите могат да се запознаят с тяхното творчество по време Creative Buzz на 18 септември в Inter Expo Center. 

Снимки: Комикс манифактура