Бъдещето на човешкото заселване в морето се оформя в изоставена кариера на границата между Уелс и Англия. Там организацията за изследване на океаните Deep е започнала многогодишна мисия, която ще позволи на учените да живеят на морското дъно на дълбочина до 200 метра в продължение на седмици, месеци и евентуално дори години.

„Базата Aquarius Reef Base в Сейнт Кроа беше последният инсталиран хабитат през 1987 г. и от около 40 години не е имало кой знае какви пробиви“, казва Кърк Крак, ръководител на екипа водолази в Deep. „Опитваме се да пренесем океанската наука и инженерство в XXI век.“

Тази година програмата на Deep навлиза във важен етап - разработването и тестването на малък модулен хабитат, наречен Vanguard. Този преносим подводен подслон под налягане, в който могат да се настанят до трима водолази за период до около седмица, ще бъде стъпка към по-постоянна модулна система за обитаване, известна като Sentinel, която ще бъде инсталирана през 2027 г.

„Надяваме се до 2030 г. да има постоянно човешко присъствие в океана“, казва Крак. Всичко това вече е възможно благодарение на усъвършенстван подход за 3D принтиране и заваряване, който може да отпечата тези големи структури за обитаване.

Как би се отразило такова присъствие на морската наука? Крак привежда някои цифри: „При сегашното гмуркане на 150 - 200 метра можете да свършите работа само за 10 минути, след което следва 6 часа декомпресия. С нашите подводни местообитания ще можем да свършим работа за седем години за 30 дни с по-кратко време за декомпресия. Повече от 90 процента от биоразнообразието на океана живее на дълбочина до 200 метра и на бреговата линия, а ние познаваме само около 20 процента от него“. Разбирането на тези подводни екосистеми и среди е важна част от пъзела на климата, допълва той: „Океаните поглъщат близо една четвърт от причинения от човека въглероден диоксид и около 90 процента от излишната топлина, генерирана от човешката дейност“.

Deep се стреми да изгради подводна инфраструктура за поддържане на живота, която включва не само модулни местообитания, но и програми за обучение на учените, които ще ги използват. Дългосрочното обитаване под вода включва специализиран вид дейност, наречена гмуркане с насищане, наречена така, защото тъканите на водолаза се насищат с газове като азот или хелий. То се използва от десетилетия в офшорния нефтен и газов сектор, но е рядко срещано в научното гмуркане, извън сравнително малкия брой изследователи, които са имали щастието да прекарат известно време в Aquarius. Deep иска да го превърне в стандартна практика за подводните изследователи.

Първото стъпало по тази стратегия е Vanguard - бързо разгръщащ се подводен хабитат с размерите на корабен контейнер, който може да бъде транспортиран и снабдяван от кораб и в който могат да живеят трима души на дълбочина около 100 метра. Предвижда се той да бъде тестван в кариера край Чепстоу, Уелс, през първото тримесечие на 2025 г.

Планът е да можем да разположим Vanguard навсякъде, където е необходимо, за около седмица. Водолазите ще могат да работят с часове на морското дъно, преди да се приберат в модула за хранене и почивка.

Една от новите характеристики на Vanguard е неговата изключителна гъвкавост, що се отнася до захранването. В момента има три варианта: когато е разположен близо до брега, той може да се свърже с кабел към разпределителен център на сушата, използвайки местни възобновяеми енергийни източници. По-далеч в морето може да се използва захранване от плаващи ферми за възобновяема енергия и горивни клетки, които да захранват Vanguard чрез връзка, или да се захранва от подводна система за съхранение на енергия, която съдържа множество батерии, които могат да се зареждат, изтеглят и пренасочват чрез подводни кабели.

Дихателните газове ще се намират във външни резервоари на морското дъно и ще съдържат смес от кислород и хелий, която ще зависи от дълбочината. В случай на авария наситените водолази няма да могат да изплуват на повърхността, без да получат животозастрашаваща декомпресионна болест. Затова „Авангард“, както и бъдещият „Сентинел“, ще разполагат и с резервна енергия, достатъчна за 96-часово поддържане на живота, във външна, съседна капсула на морското дъно.

Данните, събрани от „Авангард“ през тази година, ще помогнат да се подготви почвата за „Сентинел“, който ще се състои от капсули с различни размери и възможности. Тези капсули дори ще могат да се настройват на различно вътрешно налягане, така че различните секции да изпълняват различни функции. Например лабораториите могат да бъдат с местното батиметрично налягане за анализ на проби в естествената им среда, но наред с тях може да бъде създадена и камера с налягане 1 атмосфера, в която да акостират подводни апарати и посетителите да наблюдават местообитанието, без да е необходимо да се изравняват с местното налягане.

Снимка: Unsplash/Deep

Виж още: Учени идентифицираха нова кръвна група след 50-годишна мистерия