На 17 март 1958 г. тристепенна ракета издигна полирана алуминиева сфера от космодрума Кейп Канаверал и я постави в дълга, елиптична орбита около Земята. Vanguard 1 беше с диаметър само 16,3 сантиметра и тежеше около 1,5 килограма. Шест тънки антени го правеха да изглежда по-голям, но самият космически кораб е наистина близо до размера на грейпфрут. Сферата не носеше камера, задвижваща система или компютър. Вътре имаше два радиопредавателя и температурни сензора. Единият предавател работеше с живачна батерия. Другият черпеше електричество от шест малки силициеви слънчеви панела, монтирани от външната страна на сферата, което прави Vanguard 1 първият спътник, захранван със слънчева енергия.

Почти седем десетилетия по-късно той все още е там. NASA определя Vanguard 1 като най-стария обект, създаден от човека, останал в земна орбита. Неговите радиопредаватели мълчат от 1964 г., но наблюдателите все още могат да проследяват сферата от земята, докато тя завършва една обиколка след друга.

Предавателят с батерии функционира само до юни 1958 г. Предавателят, захранван от слънчева енергия, е работил до май 1964 г., когато последният сигнал е получен в станция за проследяване в Кито, Еквадор. Датите са посочени в доклад на NASA, публикуван за 50-годишнината на Vanguard 1. Космическият апарат е безшумен оттогава.

Тишина обаче не го е направила невидим. Радарните и оптичните наблюдения могат да установят орбитата на обекта без работещо оборудване на борда му. Следователно Vanguard 1 е продължил да предоставя информация, след като предавателят му е спрял. Малки промени в траекторията могат да бъдат измерени спрямо прогнозите, което позволява на изследователите да правят изводи за силите, действащи върху спътника.

Твърдението, че ще остане над главите ни още „няколко века“, се нуждае от известно уточнение. NASA публикува прогнозен орбитален живот от около 240 години след изстрелването, което би поставило повторното влизане в атмасферата около края на 22-ри век. Това е по-близо до още два века, отколкото до гарантираните няколко века, и никоя прогноза, направена толкова напред, не може да предостави твърда дата на повторно влизане.

Vanguard 1 не беше първият спътник. Той беше четвъртият, след двата съветски "Спутник" и американския и Explorer 1. Той беше и едва вторият успешен американски спътник. Тези по-ранни космически апарати навлязоха в по-ниски орбити и в крайна сметка паднаха обратно в атмосферата. Vanguard 1 започна с перигей от приблизително 650 километра и апогей близо до 4000 километра, оставяйки по-голямата част от всяка орбита далеч над плътния въздух, който сваля ниските спътници.

Това разграничение е важно. „Най-старият обект в орбита“ означава най-ранният изстрелян обект, който остава там, а не първият обект, изстрелян някога в орбита. Части от ракетата-носител Vanguard също остават в орбита от същата мисия, но Vanguard 1 запазва по-ясната титла на най-стария оцелял спътник.

Проектът зад Vanguard беше избран за принос на Съединените щати към Международната геофизична година. Първият опит за изстрелване на спътник, наречен Vanguard TV-3, се издигна на по-малко от два метра на 6 декември 1957 г., преди да загуби тяга и да експлодира на площадката. След това Explorer 1 стана първият успешен американски спътник на 31 януари 1958 г. Vanguard 1 последва шест седмици по-късно, превръщайки програма, свързана с широко публичен провал, в един от най-дълго съществуващите артефакти на ранната космическа ера. Историята на проектa Vanguard на NASA поставя този успех в създаването на Центъра за космически полети „Годард“ на агенцията.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Океанският гроб на МКС, предвиден от NASA, може да доведе до тежки последици за морския живот