Астрономи са открили планета с размерите на Земята, която обикаля около бяло джудже, което подсказва, че може би съдбата на нашия свят не е да бъде унищожен от Слънцето след около 5 милиарда години. Тази система се намира на 4000 светлинни години от нас и наистина представлява предварителен поглед към една от възможните бъдещи съдби на Земята.

Слънцето е средно жълта звезда. То не е твърде масивно, за да избухне в свръхнова, но в бъдеще ще му стигне водородът, който да се стопи в ядрото му. Когато това се случи, Слънцето ще имплодира, повишавайки температурата в ядрото си, като по-високата температура ще доведе до друга промяна - то ще се раздуе и ще се превърне в червен гигант.

Предполага се, че разширяващото се Слънце ще стане голямо, като лесно ще погълне орбитите на Меркурий и Венера, достигайки чак до орбитата на нашата планета. Но е възможно Земята да оцелее. С разширяването на Слънцето масата му се разпръсква, което променя динамиката на Слънчевата система. Земята би могла да се премести навън на много по-голяма орбита.

„Понастоящем нямаме консенсус дали Земята би могла да избегне поглъщането си от червения слънчев гигант след 6 милиарда години“, казва в изявление водещият автор д-р Кеминг Джан от Калифорнийския университет в Сан Диего. „Във всеки случай планетата Земя ще бъде обитаема само още около милиард години, като в този момент земните океани ще се изпарят от бягащия парников ефект - много преди да се появи рискът да бъдем погълнати от червения гигант.“

„Дали животът може да оцелее на Земята през този период (на червения гигант), не е известно. Но със сигурност най-важното е Земята да не бъде погълната от Слънцето, когато то се превърне в червен гигант“, добавя Джесика Лу, доцент и ръководител на катедрата по астрономия в Калифорнийския университет в Бъркли. „Тази система, която Кеминг откри, е пример за планета - вероятно земеподобна планета, която първоначално е била на орбита, подобна на тази на Земята, - която е оцеляла във фазата на червения гигант на своята звезда домакин.“

Откритието е възможно само благодарение на явление, наречено микроленсинг. По същество тази система се намира пред далечна звезда, разположена на 25 000 светлинни години от нас в центъра на Млечния път. Гравитацията на системата е увеличила светлината на звездата 1000 пъти и изследователите са успели да реконструират свойствата на системата. Това, което не можаха да видят, е звездата в системата и затова заключиха, че тя трябва да е бяло джудже.

„Нашите заключения се основават на изключването на алтернативните сценарии, тъй като нормална звезда би била лесно забележима“, казва Джан. „Тъй като лещата е едновременно тъмна и с ниска маса, стигнахме до заключението, че тя може да бъде само бяло джудже.“

„Това е случай, в който да не видиш нищо всъщност е по-интересно, отколкото да видиш нещо“, завършва Лу.

Снимка: Unsplash

Виж още: Linux се нуждае от над 4 дни, за да стартира на древния Intel 4004