Атлантическата меридионална обръщаща се циркулация (AMOC) пренася топли води от тропиците на север, като преразпределя топлината по цялата планета и допринася за поддържането на сравнително мек климат в Западна Европа. Нови изследвания показват, че затоплянето може да доведе до срив на тази система от океански течения, ако температурите се повишават по-бързо, отколкото океанът може да се адаптира.

В климатични симулации, проведени от изследователи от Утрехтския университет, AMOC остава стабилна дори при глобално затопляне от 5 °C (9 °F), стига температурите да се покачват бавно. При по-бързо затопляне обаче системата се срива още при повишение от около 2 °C (3.6 °F). Проучването, публикувано в сп. Nature Climate Change, демонстрира защо темпът на затопляне е от също толкова голямо значение, колкото и крайната стойност на температурата.

Сривът на AMOC би означавал преход от сегашната силна циркулация към много по-слабо състояние в рамките на няколко десетилетия. Учените отдавна предполагат, че повишаващите се температури или нарастващият приток на разтопени води от полярните региони биха могли да тласнат системата отвъд критична точка на пречупване. Новото изследване разглежда с колко време разполага океанът, за да реагира, преди да достигне тази точка.

„При бавно затопляне целият океан – от повърхността до най-дълбоките му слоеве – има време постепенно да се преустрои и да се адаптира към променящите се условия“, казва съавторът Хенк Дейкстра, професор по динамична океанография. „При по-бързо затопляне океанът просто не успява да се справи с темпото.“

За да изследва ефекта от скоростта на затопляне, екипът от Института за морски и атмосферни изследвания в Утрехт проведе климатичен модел два пъти. В едната симулация концентрацията на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата се увеличаваше с 0.5 части на милион годишно. В другата тя нарастваше пет пъти по-бързо – с 2.5 части на милион на година, което е съпоставимо със сегашния темп.

„Съзнателно разгледахме сценарий, който е много по-бавен от това, на което сме свидетели днес“, обяснява съавторът Рейк Бьорнер. „Това ни позволи да изолираме ефекта единствено от скоростта на затопляне, независимо от това колко високи ще бъдат температурите в крайна сметка.“

В проучване от 2024 г., посветено на водите от топенето на лед в Северния Атлантик, екипът изследва дали самото постъпване на тези води би могло да дестабилизира AMOC, като в симулациите не се отчитат глобалното затопляне и темпът, с който то протича. Добавянето на достатъчно количество вода от топенето действително изведе циркулацията отвъд критичен праг. Учените отдавна предполагаха съществуването на този механизъм, но въпросното изследване е първото, което го демонстрира чрез съвременен и сложен климатичен модел. Достигането на този праг обаче изискваше нереалистично голямо количество вода от топенето, което подсказва, че е малко вероятно само по себе си то да дестабилизира AMOC в съвременното му състояние.

След това изследователите проучиха как циркулацията би реагирала на различни сценарии за глобално затопляне. Както при сценариите с умерени, така и при тези с високи емисии, симулациите прогнозираха, че AMOC ще достигне критична точка (повратна точка) около 2060 г. Температурното повишение в този момент възлизаше на приблизително 2.5 °C (4.5 °F) – стойност, по-ниска от онези около 4 °C (7.2 °F), които по-рано се смятаха за необходими, за да настъпи срив на системата.

Новото изследване предлага обяснение за това защо прогнозираните температурни прагове се различават в отделните климатични модели и сценарии за емисиите. Въпреки че изследователите са установили критичен праг по отношение на количеството на стопените води, най-новите им резултати показват, че не съществува еквивалентна универсална температурна граница.

„Резултатите ни показват, че не съществува непременно фиксирана температура, над която AMOC неизбежно се срива“, казва водещият автор Рене ван Вестен. „Стабилността на циркулацията зависи от скоростта, с която се променя климатът.“

Екипът изчислява, че критичният темп на затопляне е около 0.3 °C (0.54°F) на десетилетие – скорост, към която светът вече се приближава. Резултатите от проучването показват, че забавянето на повишаването на температурите би могло да намали краткосрочния риск от срив на AMOC.

Голяма част от политиките в областта на климата, включително Парижкото споразумение, се фокусират върху ограничаването на това до какви нива ще достигнат температурите в крайна сметка. Някои от предложените сценарии допускат т.нар. превишаване (overshoot), при което затоплянето временно надхвърля избраната граница, като се изхожда от предположението, че бъдещи технологии биха могли да понижат температурите отново. Що се отнася до AMOC, изследването сочи, че от значение е и скоростта, с която се повишават температурите по време на това превишаване.

Ван Вестен сравнява това предизвикателство с шофирането на автомобил. „Ако се движите към стена, е логично да я заобиколите. За да го направите, трябва да намалите скоростта; в противен случай ще изхвърчите от пътя. Що се отнася до глобалното затопляне, в момента светът все още натиска педала на газта с пълна сила.“

Снимка: Unsplash/NOAA?IPPC AR6 WGI Chapter 9

Виж още: Много пари, мъничко кич: Caviar трансформира iPhone 18 Pro Max със злато, титан и въглеродни влакна