Учените успяха да съживят активността в мозъка на прасета до близо час след спиране на кръвообращението. В някои случаи функционалността се е запазила с часове благодарение на изненадващото откритие на изследователи от Китай.

Това постижение представлява огромна крачка напред в търсенето на начини за възстановяване на мозъчните функции след внезапно спиране на сърцето. То предполага, че лекарите може да успеят да разширят краткия период за успешна реанимация на пациенти след сърдечен арест.

Начинът: включването на неповредения черен дроб на пациента - органът, който тялото използва за пречистване на кръвта - в животоподдържащата система, използвана за съживяване на мозъка след изтичане на времето.

Внезапното спиране на сърдечната дейност предизвиква много проблеми в организма поради бързото спиране на притока на кръв. Последващото намаляване на кръвообращението в частите на тялото се нарича исхемия, а когато тя настъпи в мозъка, може да причини сериозни, непоправими увреждания в рамките на няколко минути. Ето защо времето за реанимация при спиране на сърдечната дейност е толкова кратко.

Известно е, че многоорганната исхемия играе роля в способността на мозъка да се възстанови след сърдечен арест, но отделните органи не са напълно изследвани.

През последните години учените използват модели на свине, за да тестват методи за ограничаване на мозъчните увреждания. Под ръководството на лекаря Сяошун Хе от университета „Сун Ят-Сен“ в Китай екип от учени се обръща към животното, за да се опита да разбере ролята на черния дроб за възстановяването на мозъка след исхемия, причинена от сърдечен арест.

С помощта на 17 тибетски минисвине, отгледани в лаборатория, екипът сравнява включването на черен дроб при загуба на кръвообращение. При една серия от експерименти две групи прасета са подложени на мозъчна исхемия за 30 минути; едната от групите е подложена и на чернодробна исхемия, а другата - не. В същото време контролната група не е била подложена на исхемия.

Когато прасетата били евтаназирани и мозъците им изследвани, контролната група очевидно имала най-малко мозъчни увреждания; но групата, която не била подложена на чернодробна исхемия, показала значително по-малко мозъчни увреждания от групата, която била подложена на исхемия.

Следващият етап от изследването е опит за включване на неповредения черен дроб в животоподдържащата система за съживяване на мозък, който е бил изцяло отстранен от евтаназирано прасе. Малко вероятно е този сценарий да се използва за лечение на хора, но той помага на учените да разберат прозорците, в които реанимацията може да бъде жизнеспособна.

Основната система за поддържане на живота включва изкуствено сърце и бели дробове, които помагат за изпомпването на течности през мозъка. При една от групите в системата е включен черен дроб на прасе, известен като нормалнотермична перфузия на мозъка с помощта на черен дроб.

Първо мозъците бяха свързани към животоподдържащите системи 10 минути след началото на животоподдържащата процедура. При системата без черен дроб електрическата активност в мозъка се появила в рамките на половин час, след което намаляла с течение на времето.

Екипът експериментира и с различни закъснения, като свързва мозъците към системата с черен дроб на интервали от 30 минути, 50 минути, 60 минути и 240 минути. Най-дългият интервал, който се оказал най-обещаващ, бил 50 минути след лишаването от кръв: мозъкът възобновил електрическата си активност и се поддържал в това състояние в продължение на шест часа, докато експериментът не бил спрян.

Снимка: Unsplash/Guo et al., EMBO Mol. Med., 2024

Виж още: Amazon работи по евтин онлайн магазин, който да конкурира Temu