Всички сме прекарвали безброй нощи, взирайки се в Луната, потънали в нейното спокойствие и великолепие. Но чудили ли сте се някога какво се крие под повърхността, в сърцевината на Луната?
Отговорът започва да се очертава благодарение на работата на френския астроном Артур Брио и неговия екип от Френския национален център за научни изследвания (CNRS).
Ядрото на Луната, както показват проучванията на Брио, е кълбо от твърд метал, обвито от течен външен слой.
Но как са установили това?
Учените работят със съществуващите данни от мисията на НАСА GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory), съчетани с Lunar Laser Ranging (LLR), която осигурява точни измервания между Земята и определени лунни региони. Тази комбинация разкрива вътрешността на Луната с несравнима прецизност - тя има ядро, много подобно на земното.
Това не е обикновено откритие. Съществуването на разтопен външен слой и твърдо ядро в Луната ни принуждава да преосмислим разбирането си за магнитното поле на Луната.
„Нашите резултати поставят под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната благодарение на демонстрацията на съществуването на вътрешно ядро и подкрепят сценарий за глобално преобръщане на мантията, който внася съществени прозрения за времевата линия на лунната бомбардировка“, обяснява Брио.
Тези разкрития поставят основите на нови идеи за формирането на Луната. Интересно е, че вътрешното ядро на Луната има плътност, подобна на тази на желязото. Ядрото на Луната е много по-малко и с по-малка плътност от това на Земята, което подчертава съществената разлика в състава и топлинната им активност.
Докато Земята има разтопено метално ядро, което спомага за създаването на силното ѝ магнитно поле, ядрото на Луната е предимно твърдо и има само малък разтопен слой. Учените смятат, че ядрото на Луната е само около 1 - 2% от общата ѝ маса, докато ядрото на Земята съставлява около 15%. И двете ядра са изградени предимно от желязо, но Луната има по-малко никел и други метали.
С радиус от около 260 километра и външно ядро от около 380 километра, откритията изглежда подсказват, че Луната и Земята са по-тясно свързани, отколкото смятахме досега.
Разбирането на ядрото на Луната е практическо знание, което е от съществено значение за планирането на бъдещи лунни експедиции. Това е особено вярно, тъй като все повече държави и предприятия проявяват интерес към изследване и евентуално обитаване на повърхността на Луната. Както посочва Брио, „да се знае какво има на Луната е гигантска стъпка в правилната посока както за настоящето, така и за бъдещето“.
Тези открития могат да повлияят и на разбирането ни за Слънчевата система. Сравнявайки ядрата на Земята и Луната, можем да разпознаем закономерности и разлики, които да ни помогнат да разкрием тайните на формирането на планетите.
Това повдига интригуващи въпроси за състава на други небесни тела. Как изглежда тяхната вътрешна структура и как тя влияе на геоложкото им поведение или на потенциала им за поддържане на живот?
Това изследване открива нови насоки за по-нататъшни изследвания на Луната. С точен модел на ядрото на Луната в ръцете си учените могат да се задълбочат в неизяснените въпроси и да усъвършенстват съществуващите теории. Така в перспектива в научната общност има ентусиазъм за по-подробно картографиране на Луната и потвърждаване на солидността на заключенията на Брио.
Снимка: Unsplash
Виж още: Антарктида се топи бързо: дали това е ужасяващо климатично предзнаменование?