Какъв по-добър начин да започнете лятото с щипка кино на открито. При това не направо под дъждовното небе, а в уюта на собствената си кола. Точно така, отиваме на автокино. Go Guide Автокино под звездите разполага екран с големина 14 х 8 метра на покрива на Serdika Center за втора поредна седмица. В неговите рамки ще видим най-новите филмови герои, както и незабравимите любимци от златните години на българското кино. За новата ни среща сме подготвили три български филма – към модерното кино този път добавяме и една вечна класика.

На 12 юни, петък, ще гледаме „Дъвка за балончета“ на една специална прожекция под звездите. Прожекциите се организират с генералната подкрепа на нашите партньори от PokerStars - водещ работодател в iGaming индустрията, които ни дават възможността да споделяме всички тези запомнящи се моменти заедно.

Филмът на режисьора Станислав Тодоров – Роги е по сценарий на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова и обичния ни Тео Чепилов и ще ни пренесе в любимото ни детство от 80-те години, когато децата порастваха с „Некерман“ и „Пиф“, колекциите с картинки на коли от дъвки и стрелбата с фунийки. Необременени от нищо и без да знаят какво ще им поднесе прословутият Преход, същите тези деца се влюбваха за пръв път по най-чудния начин, измислян за влюбване някога – на живо. Стрелите на Купидон ги поразяваха навсякъде: по парковете и стрелбищата, под дърветата, до пейките, под моста до канала. Действието на лентата се развива паралелно между 1988 година и настоящето и проследява съдбата на четири хлапета. Калин (35) е талантлив рекламист, отегчен от живота. Биляна (35) е авантюристка, която не знае какво иска. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски, сякаш попълват страниците на лексикон, те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят.

Но както съдбата обича често да се шегува, Калин и Биляна, или Иван Юруков и Теодора Духовникова, се срещат случайно точно 25 години по-късно и тогава започва голямото весело.

Първото, което заслужава внимание, е впечтлавяащият подбор на децата актьори. Малките големи герои във филма наистина печелят сърца, а Андрея Захариев и Аглея Гумнерова, които се превъплъщават в малките Калин и Биляна, са повече от прекрасни и ни връщат точно там, където трябва – в годините, когато залепвахме лице на телевизора, за да гледаме „Синьо лято“, „С деца на море“, „Милион и едно желания“ и още, и още. Второто ни „браво“ за лентата е, че тя не е с претенциите на кинохит, а вместо това спокойно и с чувство към детайла разказва история, стара колкото света.

Тя върви непринудено, достоверно и е като глътка свеж въздух, без излишни емоционални върхове и спадове, без свръхочаквания, без претенции и поза. Като трета заслужена похвала ще отбележим, че във филма има кадри, за които операторът заслужава адмирации. Цветовете, постановката и усещането в тези сцени ще ви накарат да се усмихнете и малко носталгично да закопнеете по есента, макар и дни преди Еньовден. Филми като този ни напомнят, че дори в необичайни времена и малко прекален консумеризъм хората често се нуждаят от детство и първа любов, за да могат да се чувстват точно както малките Андрея и Аглея – издигнали се над суетата и тежестта на ежедневието.

Имайте предвид че действието в „Дъвка за балончета“ се развива бавно и трябва да сте в малко особено настроение, за да влезете в неговия ритъм. Но ако искаш да се отпуснеш, да се върнеш назад във времето и да си припомниш как беше „вчера“, когато всичко беше наистина хубаво и невинно, изгледай „Дъвка за балончета“. Филмът може да не разтърси душата ти до основи, да те разплаче или накара да се замислиш, но със сигурност ще ти донесе едно усещане за лекота и пътуване във времето и пространството към момент, който за мнозина днес изглежда безкрайно далечен и забравен. А точно сега май всички имаме нужда от това.