Ако трябва да потърсим изненадващия успех сред тазгодишните претенденти за Оскар, то няма как да не се спрем на Moonlight. Филмът, дело на относително непопулярен режисьор, беше представен на фестивала в Торонто без много предварителен шум, но въпреки това предизвика огромен отзвук. Днес вече има десетки награди, сред които Златен глобус за най-добра драма, както и осем номинации за Оскар, сред които за най-добър филм, режисура и мъжка и женска поддържаща роля. Още по-интересното е, че на пръв поглед Moonlight е създаден, за да обере всички възможни награди, макар и реалните му шансове да не са толкова големи.

Автор: Илия Темелков

Филмът се отличава с изчистения си подход, като големите събития са по-скоро притъпени и остават историята да се гради най-вече от разговорите. Подобно на първоизточника си - кратката пиеса “На лунна светлина черните момчета изглеждат сини” от Тарел Алвин МакКрени, филмът на Бари Дженкинс се развива в три действия. В тях главният герой е свитият Широн, който гради своята мъжественост и идентичност, като го срещаме на 10-ина, 16 и малко над 30-годишна възраст. Връзките и взаимоотношенията във всяка от частите сякаш се повтарят и той се бори със зависимостта на майка си, отношението на околните и чувствата си към приятеля си Кевин. Всеки път Широн успява да намери нужния му външен човек, който да прояви достатъчно внимание и търпение, с което да му помогне да продължи напред.

Без да налага идеи и да проповядва определени разбирания, които да пробутва с евтини номера, филмът просто разказва една елегантна и семпла история. Когато 10-годишният Широн, с прякор Малкия (Алекс Хибърт), е нападнат от група хулигани, той намира утеха в кварталния наркопласьор Хуан (Махершала Али) и грижовната му приятелка Тереза (Жанел Монае). В този сегмент Хуан дава внимателни и съобразени отговори на по детски директните въпроси на Малкия относно сексуалността, въпреки че не може да му помогне в това да отговори на очакванията на другите. Най-доброто, което прави е да даде съвет, без да съди -

“В някакъв момент трябва да решиш кой ще си, заради себе си. Не можеш да оставиш някой друг да вземе това решение вместо теб.”

Именно тези решения формират Широн от втората част на филма (Аштън Сандърс). Изоставил прякора си, той е уязвими тийнейджър, за когото справянето с насилието в гимназията става чрез примирение или отговор с още насилие, но и двата метода се оказват опасни и болезнени. Накрая ранимата същност на Широн е добре скрита зад мускулестата фасада на наркопласьора Черния, която обаче лесно се пропуква. Тук Треванте Роудс съумява да предаде нужната комбинация от престорена твърдост и същинска чувствителност, която определя Широн в третия сегмент.

През цялото време ключови са отношенията между Широн и приятеля му Кевин (също изигран от трима актьори), които се развиват на тласъци, чрез внимателни стъпки и много предпазливост. Всеки разговор между двамата е автентичен, с нужните паузи, очакваното неудобство и борбата за счупване на бариерите. Именно в тях се усеща влиянието на социалната стигма спрямо хомосексуалността, по начин, който изглежда и звучи автентично. В тях героите се борят с вътрешните си демони, търсейки нужната свобода и любов. Борбата е тема и в отношенията между Широн и неговата пристрастена към наркотиците майка (Наоми Харис), както и при общуването му с всеки друг, но най-вече в отношенията му със самия него. Още в първите сцени начинът му да се защити от външната агресия е чрез мълчание и уединение - подход, с който се бори до края.

Moonlight е филм, който казва много чрез неизказаното. Липсващите моменти на порастване на Широн, случващото се с майка му и съдбата на Хуан са само част от нещата, които биха могли да бъдат доразвити. Вместо това Дженкинс залага на минималистична история и богата визия, с които изследва хомосексуалността в специфична среда - във филма няма нито един бял герой. Тук се сблъскват красотата на младата любов и бруталната реалност на черните гета. Разказва се обикновена, лична и силно човешка история, но се дава плод за размисъл върху големите теми за самовъзприятието и живота на черните и гейовете.

Въпреки получените номинации, Moonlight няма прекалено големи шансове за успех на Оскарите. От една страна главните роли са разделени на трима актьори, което лишава блестящото изпълнение на Треванте Роудс дори от номинация. Ролята му е неразделна от тези на другите двама актьори, даващи живот на Широн, но именно той успява да оформи плътния му образ. Вместо него номинация има Махершала Али, който дава максимума на героя си, но среща огромна конкуренция в категорията си. От друга страна е самата основа на филма - порастването на едно момче. Тази история видяхме в “Юношество” (Boyhood) преди две години, академията не ѝ даде най-високата оценка, въпреки очакванията. От друга страна Академията изглежда ангажирана с мисията да даде нужното признание на по-слабо представени групи. В крайна сметка обаче въпросът продължава да е един - ще успее ли Академията да преодолее прехласването по La La Land? При положителен отговор шансовете на Moonlifht стават изключително високи.

А какви са шансовете на "Манчестър край морето"?