Изборът на жилище в големия град определено е трудна задача - след като се избере район, трябва да се открие подходящият по размери, местоположение и цена имот. И когато най-накрая след много усилия се събудите във вашето мечтано жилище, то може би ви се иска по някое време да чуете чуруликането на птиците навън. По-вероятно е обаче околният градски шум да заглуши идеалистичните ви представи, а и имайте предвид, че и птичите песни не са това, което бяха. Проучвания през последните 15 години установили, че косовете, синигерите и врабчетата пеят на по-високи тонове, с по-високи минимални честоти, в градска среда, отколкото в селските. Най-интригуващи резултатите били при най-малките врабчета, които наричаме орехчета. Въпреки ниското си тегло техните песни са на същата честота като шума, произвеждан от хората. Орнитологът от Университета на Коста Рика Луис Андрес Сандовал Варгас и неговият екип са записвали песента на птиците, сравнявайки я с градския околен шум от четири локации. Проучването, публикувано през 2020 г. в International Journal of Avian Science, се фокусира върху репертоара от звукови елементи, като очакванията на учените се потвърждават - птиците са склонни да пеят с по-високи звуци на места с по-голям антропогенен шум. Освен това техният репертоар намалява с нарастването на шума. Според учените този феномен се дължи на факта, че птиците не могат да „научат“ звуковия си език - пойните птици трябва да чуят себе си и другите птици, за да кристализират песента си. В дългосрочен план това може да затрудни комуникацията на птиците с други популации от техния вид, като дори да предизвика началото на процесите на видообразуване - т.е. индивидите в града се развиват по различен начин от тези, живеещи в селските местообитания.

Според Марио Диас Естебан, изследовател в Националния музей на естествените науки на Испания, към момента птиците се опитват да „компенсират“, като пеят по-дълго, когато в града има повече шум. Тази тактика обаче има своите недостатъци. „Проблемът е, че ако човек трябва да прекарва много време в пеене, за да компенсира шума, това време не може да бъде изразходвано за други функции, като търсене на храна, търсене на партньори и вероятно най-важното - наблюдение за хищници“, обяснява Естебан. Австралийските еколози Марк Макдонъл и Ейми Хас отбелязват, че организмите, които могат да променят своя фенотип - наблюдавани черти като форма на тялото, развитие или поведение - в отговор на условията на околната среда, има по-голяма вероятност да оцелеят в променяща се среда и да се адаптират към новите условия. Според Хас това може да се отнася както към песента им, така и за движенията и дори диетата им. Като пример се посочват сините синигери, които са се научили да отварят бутилки с мляко и да пият от него, въпреки че се хранят предимно с насекоми. Решението отново зависи от степента на ангажираност от страна на обществото: „Ако успеем да намалим някои от градските въздействия в нашите градове – да създадем повече зелени площи, да намалим градските топлинни острови чрез растителност и други действия [като] да намерим начини да направим местообитанията по-свързани“, казва Хас „тогава повече видове, присъстващи в нашите градове, ще намират градската среда за по-малко предизвикателство.“ 

Снимки: Unsplash

Виж още: Дневният прием на микропластмаса на син кит ще ви изненада