Най-новите снимки на Chandra X-Ray Observatory показват рентгенов лъч с дължина 40 трилиона километра, изтичащ от колапсираща звезда. Останките на въпросната звезда, която добре познаваме като пулсар, се намират на около 1600 светлинни години от Земята и се считат за „относително малки“, въпреки че според NASA говорим за явление с приблизителните размери на цял град. Те се движат из Космоса с предполагаема скорост от милион мили в час. Но огромният рентгенов лъч може да помогне на учените да разберат защо по краищата на Млечния път има такова голямо количество антиматерия. Въпреки че учените знаят какво е антиматерията на теория, те все още не знаят как е попаднала в нашата галактика.

В предстоящо проучване, което ще бъде публикувано в Astrophysical Journal, изследователите от Станфордския университет Марджин де Фрис и Роджър Романи предполагат, че може да са намерили един отговор: позитроните, антиматерийният еквивалент на електроните, може да произхождат от енергийни полета, генерирани от бързо въртящи се пулсари като един на снимката от Chandra observatory. Според NASA това е в рязък контраст с преобладаващите теории, че позитроните обикновено имат проблеми с изтичането от пулсарите и следователно не могат да обяснят изобилието от антиматерия в нашата галактика. Това е откритие, включващо някои наистина умопомрачителни числа. Но като се има предвид, че някои физици вярват, че може да има цяла вселена на антиматерия, която се движи назад във времето от Големия взрив, това не изглежда толкова пресилено.

Снимки: Unsplash/Chandra Observatory/NASA

Виж още: Китайската космическа станция става достъпна за туристи до 10 години