Златната среда

Средният клас. Най-сладкото парче от пазарната баница. Или ако трябва да съм по-летен в метафорите си – хрупкавото късче карамел в приятно разхладителната продуктова фунийка сладолед на големите хай-тек компании. През последните няколко години битката за точно този дял, заключил в себе си най-голяма част от сърцата, умовете (и разбира се, портфейлите) на видеогеймъри и хардуерни ентусиасти, традиционно е крайно ожесточена. Въпреки че високият и най-високият сегмент от пазара обикновено е скътал графичните решения, които диктуват ключовите тенденции в GPU модата, именно „средата” (ненапразно наречена „златна”) е тази, в която се реализират най-солидните продажби, а маржът на печалбата за двамата основни играчи – ATI/AMD и Nvidia е най-голям. 

За играчите пък този клас е интересен най-вече с т.нар. bang for buck съотношение, или по-просто казано цена/производителност.
Макар и доста поразмил се напоследък поради изключително гъстото пренаселване на почти всеки ценови сегмент (от 50 до 500+ долара) с най-разнообразни предложения, „средата” все така гравитира около магическите 200 евро – кота, еднакво отдалечена от пълното разорение и крайно неподходящите за гейминг GPU оферти.
Целта на този кратък материал е да изиграе ролята на, така да се каже, „моментна снимка” именно на този дял от пазара. Да опише максимално телеграфно настоящата ситуация в двата основни лагера (ATI/Nvidia), да противопостави едно срещу друго конкурентните решения в актуалните ценови „коридори” и в крайна сметка да даде отговор на един основен въпрос: коя в момента е видеокартата, която може да ви предложи най-изгодно максимален брой кадри за секунда.

Претендентите: ATI/AMD
Започваме с най-отдавна присъстващата на пазара оферта – Radeon HD5770. Официално анонсирана през октомври миналата година, тази карта не впечатлява с технически характеристики, но се оказа истинска „скрита лимонка” в средния клас, демонстрирайки завидна производителност за парите си. В момента може да се намери на цени между 280 и 350 лв. в зависимост от марката на производителя.
Малко след появата й на пазара ATI прецениха, че ценовата стъпка от HD 5770 до следващата „кота” в продуктовата стълбица на петата им GPU генерация (Radeon HD 5850) е твърде голяма и така се стигна до „компромисната” Radeon HD 5830. По -същество тя трябваше да е уж първата „истинска” мейнстрийм карта от това поколение, но за добро или лошо ATI стигнаха твърде далеч в „подрязването” на крилцата й, превръщайки я (от гледна точка на демонстрирана производителност) по-скоро в HD 5790, отколкото в пълноценна HD 58хх карта. Все пак HD 5830 изигра своята роля на психологическо оръжие – с появата на мейнстрийм предложенията на Nvidia ATI реагираха моментално и намалиха цените й с повече от 40 долара. Понастоящем на пазара „тежи” между 450 и 530 лв.

Претендентите: Nvidia
Тук хронологически първа се появи GeForce GTX 465 (в края на май тази година). Предполагаше се, че тя ще запълни зеещата празнина между най-ниския ценови клас („населен” и в момента само и единствено с представители на предходната (преди GF100/Fermi) генерация видеочипове) и топ представителите на GeForce 400 серия – GTX 470 и GTX 480.
Най-грубо казано, представлява орязан вариант (силно орязан вариант всъщност, както ще проличи от тестовете) на GTX 470 и се предлага за около 560 лв.
На финала – „най-„пресният” претендент за титлата „Мейнстрийм карта на народа” – GeForce GTX 460. Най-новото „тайно” оръжие на Nvidia идва в две разновидности, които, макар да носят едно и също име, значително се различават по отношение както на техническите си характеристики, така и що се отнася до реална производителност, а в крайна сметка и до цена.
В единия си вариант GTX 460 идва със 192-битова шина, 768 МВ памет и цена около 400 лв. В другата (доста по-апетитна) модификация, картата вече е с 256-битова шина, 1 GB видеопамет, но на цена от около 480 лв.

И преди да премина по същество (да се чете към цитиране резултати от реални тестове и тълкуването им), кратка сравнителна таблица на ТТ данните на четиримата претенденти.

За да проверя как се справя всеки от участниците в днешния тест, съм подбрал няколко максимално актуални заглавия от различни игрални жанрове. Разбира се, като референт присъства и „дежурният” 3D Mark Vantage, който е нещо като неофициален еталон в ревютата на видео хардуер. Точно по тази причина ще започна именно с него.

3D Mark Vantage
Тъй като се постарах цитираните резултати да са колкото може по-близо до реалността (без свръхпроизводителни процесори на цена от 800+ лв. и платформа поне три пъти повече), тестовата система, с която работих, беше конфигурирана в духа на целия тест, т. е. максимално „мейнстрийм”. 

Дънна платка: Gigabyte GA-P35-DS3P (Intel P35)
Процесор: Intel Core 2 Duo E8400 3GHz
Памет: 2 x 2 GB DDR2 800 MHz Corsair TWIN2X4096-6400C4DHX G, DHX, XMS2
Операционна система: Windows 7 Ultimate x64 Edition
Драйвери: ATI Catalyst 10.7 и ForceWare 258.96

Респективно настройките на всяко от тестовите приложения (да се чете игри плюс два синтетични теста) бяха, хайде, не точно скромни, но в рамките на разумното, гравитиращи около т.нар. Full HD резолюция (1920 х 1080 пиксела).
В конкретния случай с 3D Mark Vantage това отговаря на режим High с една корекция – Full HD вместо 1680 x 1050 разделителна способност.

GeForce GTX 465

Както виждате, в природата на един „синтетичен” тест е един вид да доказва очевадни неща – най-впечатляващ е броят точки, събран от най-скъпата карта в теста – GeForce GTX 465,

GeForce GTX 460

следвана от другия претендент на Nvidia – GTX 460,

Radeon HD 5830

Radeon HD 5830 и на финала HD 5770.

Radeon HD 5770

Със същия успех бих могъл да подредя всеки от тестваните продукти и по цена.

След малко, когато стигнем до резултатите от реални тестове (конкретни гейм заглавия), ще видите колко на практика „тежи” привидно солидната разлика от близо 3000 точки, деляща първенеца в този тест – GTX 465 и класиралия се последен HD 5770.

Stone Giant
Това е един изключително интересен тест, привлекателен най-вече с това, че е сред малкото приложения от този сорт, предлагащи пълноценна поддръжка на всички нови DirectX 11 визуални ефекти.

Тъй като отново говорим за повече или по малко „синтетично” приложение (т.е. създадено основно за тестови нужди), резултатите отново са доста предвидими – GTX 465 начело,

GeForce GTX 465

следванa от GTX 460, HD 5830 и HD 5770.

Отново ви съветвам да изчакате с изводите до момента, в който опрем до действителен, real life гейминг.

Just Cause 2
Изключително приятна и визуално впечатляваща игра, която жанрово спада към т.нар. екшъни от трето лице. Подходяща е за тест по две причини – има вграден benchmark режим (мързелът преди всичко!), а освен това е и доста „тежка” графично. Отделно нивата й са огромни, с доста солиден мащаб, способни да изстискат всичко от една съвременна видеокарта.

GeForce GTX 465	GeForce GTX 460

Ето тук нещата започват да изглеждат наистина интересни. При доста агресивни настройки разпределението на местата във временното класиране не се променя особено, но вижте реалните резултати, отразени под формата на брой кадри за секунда!

Radeon HD 5830	Radeon HD 5770

Първенецът GTX 465 отбелязва малко над 38 fps, следван плътно от GTX 460 с 35 и малко, HD 5830 с 33 и на финала HD 5770 с 28 кадъра. 
Като имате предвид, че всичко над 30 кадъра за секунда се приема за валиден резултат, осигуряващ прилична производителност (или playability, както гласи специализираният термин), това означава, че на практика всяка една от картите (може би с леки забележки към HD 5770) е способна да ви осигури безпроблемна игра, при това, забележете, на Full HD резолюция и с активиран 4х режим на пълноекранно изглаждане (antialiasing) и 16х анизотропна филтрация.

Warhammer 40,000: Dawn of War II

Една от най-динамичните, комплексни и наситени с визуални ефекти стратегии в реално време, които предлага гейм пазарът в момента. Използва изключително добре скалиращ се енджин, гарантиращ високо ниво на детайл и увеличение от перспектива „птичи поглед” до най-ниското ниво над бойното поле – от гледна точка на някоя отделна бойна единица.

GeForce GTX 465	GeForce GTX 460

Цифрите от вградения тест на играта са доста любопитни. Тук претендентите на Nvidia за пръв път „губят по точки” – челните места са за двата Radeon-а с 41 кадъра в секунда, а GTX 465 и 460 се нареждат след тях с 32 и 33 fps. Изненадващо по-скъпата GeForce карта дори малко изостава от младшия модел.

Radeon HD 5830	Radeon HD 5770

Въпреки това всяка една от картите прескача бариерата от 30 кадъра в секунда при Full HD резолюция и максимални настройки, така че – all playable!

Aliens vs. Predator
Динамичен екшън от първо лице, който освен това е и сред малкото актуални игри, които поддържат DirecX 11 ефекти.

Ето и една истинска DirectX 11 игра - като цяло все още рядко явление в гейм света напоследък

Отново доста любопитни резултати. Първенец в този тест е HD 5830 с 38 кадъра в секунда, следван от GTX 465 и 460 с практически равен резултат – 32 fps и на финала HD 5770 – 29 кадъра. 
В крайна сметка – присъда „играема” с всяка една от картите в 1080р режим, с лек компромис за 5770.

Far Cry 2
Още един стабилен екшън от първо лице. Макар да е DirectX 10 заглавие, още от момента, в който се появи, играта се наложи като много сериозен тест за възможностите на съвременните видеокарти не само заради сериозния си енджин, а и заради факта, че точно както Just Cause 2 предлага някои наистина впечатляващи от гледна точка на мащаба нива.

Добре дошли в джунглата! Солидна игра с мащабни нива -  идеална за тест на видеокарти

До известна степен предвидими финални цифри. Води GTX 465 с 49 кадъра в секунда, следвана от GTX 460 с 46, HD 5830 (44) и HD 5770 – 40. 

Отново говорим за Full HD резолюция и ултра настройки (в това число 4х АА). Въпреки това всички участници демонстрират съвсем приличен, fully playable резултат.

Анализ на тестовете и изводи

Хайде да направим няколко прости сметки. Отваряме наслуки една ценова листа и какво виждаме там? Цените на GTX 465 гравитират около кота 570 лв., GTX 460 е 400 – 480 (за 768 МВ версия, едногигабайтовата все още се намира трудно и е с около 100+ лв. отгоре), HD 5830 струва между 460 и 520 лв., HD 5770 е от 320 до 360.
Тъй – като изключим двата синтетични теста, цифрите достатъчно ясно показват, че ако вместо най-евтината HD 5770 вземете някоя от двете най-скъпи (и бързи) карти – HD 5830 или GTX 465, печелите средно около 10 кадъра в секунда реална производителност. 10 кадъра, за които обаче ще трябва да платите между 100 и 200 лв. допълнително! Хубаво е също така да имате предвид и още няколко немаловажни, допълнителни условия! По-бързите (и скъпи) решения, които разгледахме тук, задължително ще предявят и повече претенции към вида и мощността на захранващия блок на системата ви. Респективно те са и по-горещи и при натоварване ще повишат температурата вътре в РС кутията ви с 15 – 20, а може би и повече градуса.
Какво излиза? От всички претенденти за трона „Видеокарта за народа” HD 5770 се оказва най-бавна, но и най-малко лакома за ток, най-хладна и най-евтина!
Сигурно се чудите как се вмества в тази картинка най-новия участник в надпреварата – GTX 460. Като цяло това никак не е лоша алтернатива на HD 5770 и за момента спокойно можем да я наречем най-смисленото предложение на Nvidia, що се отнася до новата й Fermi (GF100) генерация от гледна точка на средностатистическите геймъри със сравнително плитки джобове. За (относително) по-малко пари 768-мегабайтовата й версия предлага умерено по-високо ниво на производителност от това на HD 5770 и е добра оферта за феновете на “Зеления” тим, особено ако държите на технологии като 3D Vision и PhysX (запазена марка на Nvidia).
Що се отнася до другите две предложения – GTX 465 и HD 5830, доста ясно си личи, че те съществуват единствено за да обслужват маркетинговите интереси на двата големи графични гиганта. По замисъл и природа това са преходни продукти от типа „ни риба ни рак”. От една страна, ценовите им нива ги извеждат над психологическата граница, бележеща тавана на т.нар. „среден клас”, а в същото време производителността им ги нарежда доста по-назад от флагманските решения, предназначени за заможни ентусиасти (GTX 470/480 и HD 5850/5870).
Накратко – това са модели, обречени на кратък живот, които надали ще се задържат на пазара.