Както вече писахме, блокирането на реклами не е ултимативно решение на проблемите с производителността на съвременния уеб. Крайната му форма може да убие голяма част от малките медии, а известна част от големите може да са принудени да въведат пълен платен достъп, което няма да се хареса на повечето потребители. В търсене на по-добро решение за двете страни, Mozilla предлага интерпретация на трите закона на роботиката на Айзък Азимов, но с поглед към блокирането на съдържание:

  • неутралитет по адрес на съдържанието. Софтуерът за блокиране на съдържание трябва да адресира нуждите на потребителя (производителност, сигурност и поверителност на данните), а не конкретни типове съдържание (например реклами).
  • прозрачност и контрол. Блокирането на съдържание трябва да предоставя на потребителите прозрачност и смислен контрол върху функционалността.
  • отвореност. Блокирането трябва да остава неутрално и да блокира под еднакви принципи, без значение какъв е източникът. Медиите и останалите автори на съдържание трябва да имат метод за участие в отворена уеб екосистема, вместо да са вкарани по подразбиране в постоянна наказателна зона, която блокира техните продукти и услуги.

Какво е вашето мнение за правилата на Mozilla?

Тагове: