Миналата година ви запознахме с едно любопитно събитие с театрален привкус - Aniplay. Уникалният му формат и ограничен капацитет за публика го правят едно от най-ексклузивните и популярни събития с насоченост към аниме, гейминг и комикс култура в България. Три дни преди тазгодишното му издание билетите вече са разпродадени, костюмите на косплейърите - завършени, а изпълненията на K-Pop танцьорите - минаващи през финални репетиции.

HiComm отново е медиен партньор на Aniplay и няма да нарушим традицията си, започнала с фестивала Aniventure 2016, да ви представим някой талантлив български косплейър. Запознайте се с 25-годишния Радослав Петров. Един добър човек, който обича да играе злодеи.

Да започнем с най-клишираното. От колко време се занимаваш с косплей?

Активно - от около две години. Афинитетът ми да се въплъщавам в измислени образи обаче се появи много по-рано. Може би когато излезе Хари Потър. Тогава за първи път се сблъсках с герой, за който си казах “Как ми се иска и аз да бъда като него!”. Общо взето, оттам тръгна страстта, но по това време все още нямаше събитие, на което да мога да я проявя. Единствената възможност да бъдеш измислен герой беше покрай Хелоуин, но в ранните ми години той не беше особено популярен празник в България.

Към същинския косплей ме запали братовчед ми. Година преди да направя дебюта си, той участва в едно косплей състезание, за което ме беше помолил да му помогна с костюма. Разказа ми аниме и манга насочеността на Aniventure, което не ми беше точно по вкуса. Аз съм много по фентъзито, но той ме убеди да отида и да видя лично какво се случва. След това, на следващото състезание, което беше част от Animes Expo, вече ме нави окончателно да се пробвам. Нямаше какво да губя. Това беше първият път, когато излязох на сцена като Кутрето от “Игра на тронове”. И хората взеха, че ме харесаха.

Като Питър "Кутрето" Бейлиш от "Игра на тронове" на Aniventure 2015. Снимка: Виктор Минчев

Изработваш костюмите си напълно сам и доколкото разбрах, се занимаваш и донякъде професионално с шивачество.

По принцип съм завършил рисуване, кино и видеотехника. А сега работя като зъботехник. Шиенето ми е лична страст. Самоук съм и се научих с доста проба-грешка. Но мога да кажа, че абсолютно всичко, с което се занимавам и съм се занимавал, колкото и разностранни неща да са, много добре се комбинират заедно, защото взимам избирателни елементи и похвати от всяко едно от тях, за да създам изпипан краен продукт. Някои хора ме търсят за изработка на костюми и дори булчински рокли и честно казано, не се дърпам особено.  

Какво те вдъхнови да изиграеш Снейп на миналогодишния Aniplay?

Смъртта на Алън Рикман беше решаващият фактор. Преди това да се случи, имах друг костюм, готов на 80% - Лудият шапкар от “Алиса в Страната на чудесата”. За мен беше огромен шок, когато разбрах за случилото се с Рикман. Само няколко месеца по-рано пък почина Сър Кристофър Лий, изиграл Саруман във “Властелинът на пръстените”. Двамата с Рикман бяха мои идоли и исках да ги почета по някакъв начин. Затова и изиграх Саруман на Aniventure 2016.

Но има още нещо, което винаги ме е теглило към Снейп. Още от излизането на “Хари Потър” искам да облека драматичните му мантии. Просто поведението, излъчването, което Алън Рикман придаваше на героя и Снейп като личност в книгите - целият този драматизъм винаги ме е привличал. Да не говорим за метрите плат, издуващи се след него. Обемният костюм, който просто се разгръща и се превръща в продължение на теб. Според мен това е ключов фактор при косплея. Костюмът трябва да те допълва на персонално ниво, а не да бъдеш като закачалка. Трябва да си избереш герой, с който се асоциираш, а не такъв, който просто те е изкефил на картинка. Това може би изглежда малко обезпокоително - че имам асоциация със Снейп, с Кутрето. С такива негативни герои.

Като Сивиръс Снейп от "Хари Потър" на Aniplay 2016. Снимка: Андрей Спиридонов

Те не са точно негативни герои. По-скоро бих ги нарекла логически злодеи с ясна мотивация. В действията им има логика и от тяхна гледна точка те дори не са злодеи.

Никой злодей не се приема като злодей. Те смятат, че това, което правят, е правилно... Аз съм на мнение, че тези три образа - Снейп, Саруман и Кутрето - не са истински злодеи. Възприемам ги като жертви на обстоятелствата. На всеки от тях се е случило нещо, което ги е пречупило или ги е довело до този момент, в който са станали аморални. И точно това ми харесва в злодеите - комплексността им като образи. Добрите герои са толкова клиширани и скучни. В злодеите просто има нещо скрито. Този драматизъм и трагизъм. А и нека си го кажем направо - злите се обличат много по-добре от добрите.

На Aniventure 2015 Кутрето излезе на сцената рамо до рамо със Церсей Ланистър. Снимка: Виктор Минчев

Привърженик ли си на мнението, че само добри хора могат да играят злодеи?

Не. Но ако на добрите хора им се даде един такъв шанс, те ще приемат с удоволствие просто защото е нещо атипично за тях. Аз в истинския живот не съм лош човек.

Виждам те. Надявам се да не се обидиш от репликата - ти си абсолютна душица.

Благодаря ти. Радвам се, че показвам това лице. Всеки от нас има тъмните си страни. Въпросът е каква част от себе си всъщност се опитваме да скрием от света. Тук идва голямата роля на сцената. На нея си свободен да бъдеш зъл. Да бъдеш с драматичния костюм, да се държиш като злодей и да мислиш като такъв. Може да звучи странно, но виждам частица от себе си във всеки герой, който съм изиграл. И разбирам мотивите му.

Какво точно виждаш от себе си в Кутрето?

Както вече казах, той е жертва на времето си. В него също така се асоциирам с амбицията му. И чара му. Аз също се смятам за доста чаровен и предразполагащ човек и според мен той е точно това - един предразполагащ човек, който просто не се е родил в богат род. Ако той беше от по-висше потекло, нямаше да се стреми към всичко това и да действа по типичния за него безскрупулен начин. Той е доказателството, че всеки наш провал ни променя в някаква степен. Но и ни дава мотивация.

Една от любимите ми негови реплики е признанието, че “Аз не мога да спечеля по техния начин”. По същия начин аз не се виждам като физически силен човек. Обичам да съм зад кулисите, да съм човекът, който се доказва с уменията, а не с фасадата си. 

И въпреки това изглеждаш като у дома си на сцената и публиката те обича. Изпълненията ти винаги имат една интересна характеристика. Вместо да говориш, ти използваш оригинален аудиозапис на героя. Защо?

Често ми задават този въпрос. “Защо не си с микрофон?”. Защото не искам и не е нужно. Моите костюми не търпят да имат микрофони. Гледам те да бъдат максимално реалистични, а кабелите развалят автентичността им. Другата причина е: моят глас не е гласът на Алън Рикман или Кристофър Лий. Знам какви са ограниченията ми, какво ме спира. Не искам изпълнението ми да става иронично и бутафорно. Не искам да осмивам тези герои. Искам да им правя чест. Затова и винаги избирам герои, които, освен че ми харесват като характер и костюм, приличат визуално на мен. Много мразя да се трупам с грим. Искам да бъда физически свободен да изразявам мимики, жестове, а гримът в някои случаи е много ограничаващ. Особено ако използваш лицеви протези.

Радвам се, че въпреки тези ограничения, които може би сам си поставям, и факта, че използвам записи на героите, публиката харесва това, което правя. В крайна сметка тя е важната. Всичко, което косплейърите правим, го правим за публиката. За да им доставим удоволствие, да им покажем, че техните герои, техните фантазии могат да оживеят. Ние сме техни покорни слуги. И истината е, че без техния прием не можем да правим това, което обичаме. Това беше един от проблемите на EuroCosplay. Самата публика, нека си го кажем направо, беше като гробище.

Радо представи България на EuroCosplay 2016 с костюма си на Саруман Белия от "Властелинът на пръстените" и завърши на 11-о място. Снимка: Андрей Спиридонов

Значи не е както при нас - хората да си махат главите от крещене?

Не, не е. Няма да си изкривя душата, ако кажа, че нашата публика, българската, е най-експресивната. Тук ние се раздаваме най-много. И публиката, и косплейърите имаме уважение към труда на другите косплейъри и не се страхуваме да изразим адмирациите си един към друг. Може въобще да не знаем откъде е даденият герой, но когато е направен визуално впечатляващ костюм - ще го поощрим с викове.

Тази реакция, това взаимодействие с публиката е най-безценното нещо за един актьор и косплейър и точно това липсваше на EuroCosplay. Не само при мен, а при абсолютно всички участници. Всички бяхме крайно обезкуражени. Когато аз излязох на сцената, двамата или тримата българи, които присъстваха, наистина се раздадоха. Но всичко останало беше пълно мъртвило. Накрая всички косплейъри бяхме толкова демотивирани, че изобщо не ни пукаше кой ще спечели. Нямахме най-важното - подкрепата на публиката.

Е, съвсем скоро ще излезеш отново пред българска публика. Едно пиленце ни подшушна, че ще правиш Джафар от “Аладин”.

Да. Още един мой детски идол. Присъствието му, костюмът, силуетът, всичко - пак е изпълнено с тази драматичност, която толкова обичам. Обичам злодеи с достолепност, каквито са Джафар, Снейп, Саруман и Кутрето.

За Aniventure подготвям още един злодей на Disney, но няма да кажа нищо повече, освен че е жена. Още по-развълнуван съм да направя този образ, защото досега съм правил само мъжки герои. Но реших да рискувам и да изляза от комфортната си зона.

ОК, да завършим с това: защо хората трябва да отидат на Aniplay 2017?

Ако обичате манга, аниме, филми, фентъзи, игри - това е мястото за вас. Ако искате да се съберете и запознаете с други луди фенове на любимите си неща. Знаете репликата от “Алиса в Страната на чудесата”: “Тук всички сме луди”. Елате, ако искате да бъдете част от цветната лудост, която е Aniplay.