Преди няколко години технологиите бяха предвидими. Знаеше се, че всички екрани на телефоните ще стават все по-малки и “компактни”, както обичат да ги наричат от маркетинговите отдели. Знаехме, че Nokia е номер 1 и така ще си остане. Докато не се появиха смартфоните и компанията изпусна влака. Знаехме, че след 2G идва 3G, след това 4G, след това 5G и т.н.

Днес технологиите са повече от непредвидими. Не знаем кое е “следващото голямо нещо”. Не знаем дали Apple ще продава толкова телефони в следващите години (110 милиона за половин година). Не знаем дали умните часовници ще потръгнат и дали производителите най-накрая ще успеят да измислят реално приложение за тях. Не знаем дали умните коли са бъдещето. Но това не е поредният материал, в който ще гадаем какво би могло да се случи и как ще се развие индустрията.

Този път ще се върнем назад и ще отчетем това, което вече се е случило и е към своя край. Съществуват някои технологични тенденции, за които истински се радвам, че вече не са тенденции. А ето ги и тях:

Все по-голям… дисплей

До преди две години основната тенденция при смартфоните беше постоянното увеличаване на размера на дисплея. Тръгнахме от 3.5 инча. Минахме през 4, което за много хора беше напълно достатъчно. Скочихме до 4.7. Прескочихме и 5.5 инча. Надминахме дори 6 инча, а границата между телефон и таблет стана силно размита. Тогава се появи нуждата да наречем това чудо с ново име - фаблет. Samsung беше компанията, която даде началния тон с фаблетите. Останалите, включително и корейците, дълго време се лутаха между 5 и 6 инча, докато просто не спряха. И това е много приятен факт.

Тази година стандартът за флагмански смартфон е 4.7 - 5 инча. Стандартът за фаблет е 5.5 - 6 инча.

Напиращата нужда на производителите постоянно да се съревновават внезапно изчезна. Сега фокусът е изместен към по-правилните неща, за сметка на синтетичните. А именно:

Фокус върху хардуера

Както при PC-тата, и смартфоните трябваше да преживеят своята борба за "най-бързия" смартфон. Почнахме от едноядрени, минахме през двуядрени, четириядрени, шестядрени и спряхме. Не буквално, разбира се. Но просто вече не се рекламират ядрата или факта, че 64-битовият чип вече е стандарт. Сега хардуерът се доработва, усъвършенства, за да предложи по-добър живот на батерията и други екстри.

Софтуер на последно място

Не толкова отдавна софтуерът беше последен в списъка с приоритетите на компаниите, ако не броим новите и иновативни приложения от външни и вътрешни разработчици.

На никого не му пукаше, че до Android 2.3 не можеха да се инсталират приложения на SD картата. На никого не му правеше впечатление, че HTC Desire предлагаше само около 150 MB (!!!) място за инсталиране на приложения, без възможност за прехвъляне. Сякаш никой не обръщаше внимание на липсата на някои удобства в iOS.

Всичко опираше до външните момчета, които разработват ROM-ове, които слагахме с единствената цел да си инсталираме повече от 5-6 програми. Губейки гаранционните си условия, но това е подробност. ROM-овете обаче не спират да губят популярност. Причината за това е, че и самите производители започнаха да се интересуват от потребителското (софтуерно) преживяване. И въпреки това потребителите искат още и още.

След като достигнахме точката на “достатъчност” при хардуера, време дойде и за софтуера. Днес цялото внимание е насочено към премахване на бъгове, лаг, оправяне на дизайн и добавяне на готини софтуерни екстри.

Затворени операционни системи

Частичният край на затворените операционни системи започва. Нивото на ексклузивност нямалява с излизането на всеки следващ софтуерен и хардуерен продукт. Microsoft позволява директен порт-ин на Android и iOS приложения. Apple разработва музикална стрийминг услуга за Android. iCloud Drive работи на Windows. Почти всички софтуерни продукти на Google се предлагат за важните конкурентни платформи.

Стъпките са малки, но значителни. След като емблематичната по “затвореност” Apple е готова за следващия етап, нещата вървят на добре.

Все повече приложения излизат ексклузивно за Android, а не за iOS. И в това няма нищо лошо.

Хибридите са “следващото голямо нещо”

Не зная кой излъга Microsoft, че таблет-PC е нещо, което е обречено на безусловен успех. Не зная кой каза на редица други производители, че има логика в това хем да пишеш на хардуерна клавиатура, хем да се пресягаш през пет секунди да докосваш екрана. От личен опит мога да твърдя, че е крайно неудобно. А и изключително слабите продажби на Surface го доказват. Ако го ползваш като таблет - прекалено тежък е заради огромната батерия. Ако го ползваш като лаптоп - трябва да стои на стойка.

По всичко личи, че хибридите нямат особено бъдеще и са нишов, но не и мейнстрийм продукт.

Визията на Apple за малък и портативен компютър е новият 12-инчов MacBook. Ако компанията вярваше, че трябва да имаш хардуерна клавиатура и да ползваш тъчскрийн, щеше да го направи.

Вярвам, че категоризацията е създадена с цел и не трябва да се пренебрегва. Телефонът е телефон. Настолният компютър никога няма да изчезне изцяло, поне не от професионалните среди, където работата без мишка е немислима (Photoshop, мхм). Таблетът винаги ще остане портативен компютър, който да ползваш за краткотрайни и леки задачи, които не изискват много. А лаптопът винаги ще е там, когато имаш нужда от по-тежки задачи и “истинска” клавиатура.

Все пак тенденциите са именно това - тенденции. Те не вървят по права и предварително подготвена линия. Те се променят всяка минута.

А накъде ни води новата технологична година - предстои да видим.

Изображения: Leszek Glasner/Shutterstock, Nathan Rupert/Flickr (main)

Прочетете: