Бета-тестването – наркотик, от който не можеш да се откажеш

Аз се казвам Дарин. Може да ми отговорите с изкуствено възторжено "Здравей, Дарине!", за да създадем атмосфера в стил анонимни алкохолици, но не е наложително. Ако напиша, че съм чист и не съм тествал бети от три месеца, ще излъжа. Иска ми се да беше така, но не е. Тестването на незавършен софтуер за удоволствие е като опасен наркотик, чиято абстиненция е унищожителна и спирането е почти невъзможно. Ако все още не сте започнали с него, надявам се този текст да ви откаже.

Началото

Тестването на бети обикновено започва или от скука, или в професионална среда. За щастие мога да се успокоя поне малко, защото знам, че започнах по втория начин. Разликата между платеното тестване на бета-софтуер на вторични устройства и инсталирането на ранен прототип на основния компютър обаче е огромна. Като всеки наркотик тестването на бети изглежда изключително забавно и интересно в началото. То е като цветен и красив свят, изпълнен с нови изживявания, които освен това са достъпни само за малка част от потребителите, особено в случай на затворена бета.

Не чувството за ексклузивност обаче приканва към всяка следваща бета, защото, ще се съгласите, че е трудно да изтъкнеш: "Имам новата бета на софтуер Х", в бар и да пожънеш успехи. Именно желанието за достъп до нови функции, интерфейси и оптимизации възможно най-бързо е заекът, който приканва да продължиш надолу в дупката, докато осъзнаеш, че отворът на повърхността отдавна се е затворил. Всяко начало с подобни зависимости е предпазливо. Ясно си спомням моментите, в които правех дялове на (все още) твърдия диск, за да тествам нови бети, без да рискувам здравето на основната си система.

Или старите смартфони, които пазех, за да гарантирам безоблачното изживяване при работа с основния. Първата свръхдоза обаче е безразсъдната инсталация на beta 1 или дори pre-beta на основната машина.

Статията продължава на следващата страница.

Искам всичко тук и сег-г-г-г-г-г-г…

Както вее споменах, на пръв поглед светът на бетите е красив и изпълнен с новости. Във всеки шкаф са скрити малки новости и улеснения, без които не можем да си представим живота си. Именно те правят връщането към стабилен рилийз невъзможно. В същото време точно тези новости, заедно с някои доволно стари и непроменени елементи, започват да разкриват истинската си същност с времето.

Само няколко дни са достатъчни, за да разберем, че те всъщност са истински мутанти, които не ни мислят доброто. Накратко тестването на ранни бети е красиво и интересно изживяване. Тогава, когато всичко работи. Пристрастяването към изпробване на ранен софтуер изглежда абсурдно в очите на "чистите" потребители и само тези, които страдат от подобна зависимост, ще разберат колко трудно е всъщност да се върнем към скучната и стара стабилна версия.

"Извинявай, с бета съм"

Вероятно това е изразът, по който можем да познаем останалите зависими. В момента основните ми устройства (ноутбук, таблет и смартфон) използват бети, респективно на OS X Yosemite и iOS 8. Не бих казал, че изживяването е напълно счупено, но на цената на няколко полуработещи функции като Handout и новия интерфейс на 10.10 Yosemite, който е далеч от завършен, губя много работещи изживявания, които преди приемах за даденост. Няколко примера:

- Phone приложението в iOS 8 понякога не ви информира, че имате входящо повикване. Резултатът е, че не може да вдигнете, макар телефонът ви да звъни и вибрира.

- Ако компютърът ви е включен, FaceTime звъни само на него. Странен резултат от работата на Handout, който проваля голяма част от повикванията и изисква да затворите и наберете.

- Final Cut, софтуер, който използвам почти ежедневно, изисква въвеждане на команди в терминала, за да работи (почти) безпроблемно под OS X Yosemite. Част от композитинг функционалността все пак липсва. - Калибрацията на монитора на Mac-а ми редовно се връща към тази по подразбиране при стартиране на конкретни приложения.

- Safari под iOS зарежда десктоп версиите на някои страници вместо мобилните. Необратимо. Една от тях е Wikipedia. Цялата Wikipedia.

– животът на батериите на всички устройства е значително по-кратък.

Няма нужда да продължавам, нали?

Обобщено, крайното изживяване в сезона, в който използвам бети, е значително по-неприятно и непродуктивно, отколкото докато използвам стабилни рилийзи. След края на всеки бета-сезон си обещавам, че няма да повторя експеримента никога и ще си спестя тон скъсани нерви, изчаквайки като всеки нормален потребител. Вътрешно обаче вече знам, че това не е експеримент и сам не си вярвам, че след около година няма да постъпя по абсолютно същия начин.

Какви са вашите впечатления от тестване на бети. Успявате ли да се измъкнете от примката на любопитството? Споделете в коментарите.