България – силициевата долина на Европа

Ще започна тази статия с един въпрос, който ще ви задам отново в края й, а той е: вярвате ли, че България може да се превърне в силициевата долина на Европа?

Ако отговорът ви е “НЕ”, тогава в следващите редове ще се опитам да ви докажа, че това не само е възможно, а че се случва сега – в момента на писане на тази статия и в момента, в който вие я четете. Ако отговорът ви е бил “ДА”, тогава текстът просто ще затвърди и допълни вашата нагласа за България като една от най-горещите технологични дестинации в Европа.

За България като за България

 

България е най-бедната страна в ЕС, но има една индустрия, която показва постоянен и бърз растеж – технологичния сектор, или накратко казано ИТ. Това е единственият сектор в момента, който не само отчита изключителен възход в българската икономика, но който може изтегли страната от бедността и да я превърне в силициевата долина на Европа.

Пред нас, разбира се, стоят редица предизвикателства, но предприемаческата култура се разраства все по-бързо и вече имаме своите поводи за гордост. Най-яркият пример за роден ИТ успех е софтуерната компания Telerik (основана през 2002 г.), която в края на миналата година беше придобита от базираната в Бедфорд, Масачузетс, Progress Software за рекордната не само за България, но и за Централна и Източна Европа сума от 262 милиона щатски долара.

България е малка страна, с малко население, но количеството невинаги означава качество, защото именно качествените хора в ИТ сектора изстреляха държавата ни на първо място в класацията на Stack Overflow за най-добри програмисти в света (повече тук).

И това не е всичко: България поддържа своята конкурентоспособност в аутсорсинга с HP, IBM, Microsoft, Oracle, VMWare и SAP, които са свидетели на двуцифрен ръст в техните местни дейности. Наш източник в HP България сподели, че в наскоро откритата високотехнологична лаборатория на компанията в София има технологии, каквито няма никъде в Европа, дори в най-силно развитата европейска икономика – Германия. Като цяло българската технологична индустрия е на път да достигне най-високия си принос към БВП на страната.

България е единствената европейска държава, която стигна до Топ 10 на AT Kearney Global Services Location Index 2014, който съдържа подробна информация за най-добрите дестинации за аутсорсинг. "България е дом на напреднали ИТ центрове, обслужващи както национални, така и мултинационални компании, фокусирани върху традиционната разработка на софтуер за играчи като CSC и SAP", се казва в доклада.

Днес България има компании от целия технологичен спектър: комуникации и хардуер, както и софтуерни продукти и услуги. Общата стойност на пазара е около 4 млрд. евро и разпределението е повече или по-малко равно между тези три области.

България търси таланти

 

Не, не става дума за онова тв шоу, макар и целта да е същата. България търси талантливи програмисти и тъжната истина е, че те са малко, а на пазара има остър недостиг от тях. Пирамидата тук е обърната и вместо талантливите и можещи хора да се борят за място в технологичните компании, то в родната ни действителност технологичните компании се борят да привлекат и малкото качествени хора в своя отбор. Друг проблем идва и от “изтичането на мозъци” към чужбина (най-вече САЩ), където пазарът е силно развит и възможностите са по-големи.

Но има светлина в тунела, защото все повече млади хора с предприемачески дух решават да останат тук, а други вече успели се завръщат, за да се развиват в България. Те са млади, амбицирани, интелигентни и знаят, че ако не си на върха и не правиш нови неща, нe иновираш, конкуренцията ще те отвее. Това всъщност важи за всеки бизнес.

Българските програмисти например, съпоставени с американските, могат повече, работят по-бързо и искат да постигнат повече. Тук има много специалисти, които са много добри и правят невероятни неща. В България има хора, които могат да свършат работа. Има и много истински креативни фирми, които са малки, но имат качествени и иновативни продукти. И това не са празни думи, това са факти, подкрепени и изказани от хора пряко участващ в ИТ сектора в България и в чужбина.

Един от тези хора е Светлин Наков, когото поканихме за коментар по въпроса, може ли България да се превърне в силициевата долина на Европа. Ето и какво каза той за вас, читателите на Hicomm:

“Горд съм относно българската технологична действителност. България е място, където технологичният сектор е силно развит. Софтуерната и ИТ индустрията са много силни, макар и малки като количество, заето в тези сектори. България е напред спрямо повечето от съседите си и се е оформила като регионален център за технологии и предприемачество.

Хората, работещи в българската ИТ сфера, са много силни, работливи, знаещи, можещи, търсещи развитие всеки ден, учат, трудят се, решават проблеми, иновират, творят, развиват се. Определено българските програмисти, ИТ специалисти и експерти от дигиталния сектор са на ниво, имат талант и правят добри продукти и услуги. Ако мога да избирам, бих наел българи пред индийци, украинци, германци или американци. Българите учат, бачкат, доставят резултати, търсят решения, свършват работата.”

 

Вижте какво още каза г-н Наков на страница 2...

 

Светлин Наков зад преподавателската катедра в СофтУни

 

Г-н Наков е бившият двигател на "Академията на Телерик”, която напуска в края на 2013 година поради “принципни различия с ръководството”, за да осъществи една своя мечта, а именно създаването на първия и единствен засега Софтуерен университет в България. Той смята, че единственият начин да се превърнем в силициевата долина на Европа е, като първо инвестираме и развиваме кадри за този сектор, т.е. първо трябва да посееш, преди да пожънеш. Ето и какво още сподели с нас г-н Наков:

“Има един голям проблем: кадърните хора са малко. Има остър недостиг на кадри, както навсякъде в Европа и в цивилизования свят. Има качество, но няма количество. На всеки няколко месеца в България отваря врати голяма чужда компания, която иска да наеме стотици софтуерни инженери и технологични експерти, но няма кого да наеме. Има повече свободни позиции в ИТ сектора, отколкото са свободните хора на пазара на труда. На практика кадърните инженери избират сред десетки, дори стотици позиции, вместо фирмите да избират сред стотици кандидати. Като пуснеш обява за работа, ако си малка фирма, имаш или нула кандидати, или двама-трима, които са абсолютно неподходящи. Ако си по-голяма фирма, имаш кандидати, но не отговарят на изискванията. Фирмите се надцакват за качествените хора, заплатите растат неоправдано и бизнесът не може да развие потенциала си. 

 

За да отговорим на острия недостиг на кадри, създадохме Софтуерния университет (СофтУни). В СофтУни предоставяме качествено образование на хиляди млади хора, даваме им професия и работа в ИТ сектора и диплома за висше образование (чрез университети партньори). Учим студентите на това, което търсят работодателите: съвременни технологии, дълбоки фундаментални знания, работа в екип и много, много, много практика. Студентите пишат код всеки ден в продължение на 20 месеца. Накрая стават младши софтуерни инженери (около 30% завършват) и започват работа в индустрията. Ако искат, учат още година за бакалавърска диплома.

Моята мечта е "да превърна България в силициевата долина на Европа". Това означава топ образование, предприемаческо мислене и силно развита стартъп екосистема. Това ще направи България столица на иновациите, технологиите, предприемачеството и ще доведе както големите технологични фирми, така и инвестиционните фондове и всички инструменти за интелигентен растеж. Засега съм се фокусирал върху образованието – образование за софтуерни инженери и ИТ специалисти. Вече направихме революция. Образованието за програмисти никога няма да е каквото беше преди няколко години. Въведохме термина "софтуерна академия”. Доказахме неефективността на традиционните университети и училища, доказахме нуждата да си направиш академия и да си обучаваш кадрите собственоръчно, ако си сериозна фирма и искаш да се развиваш.

 

Аз и колегите, които движим образователната индустрия в ИТ сферата, дефинирахме нови стандарти за истинско качествено обучение: учене чрез правене, съвременни технологии, фундаментални знания и умения, екипна работа, качествени преподаватели, практически изпити и т.н. Ние създадохме безплатно учебно съдържание (над 20 курса по програмиране и софтуерни технологии) под Creative Commons лиценз, които навлязоха в университетите, в училищата, в академиите и учебните центрове. Защо да преподаваш примерно бази данни отпреди 20 години, когато можеш да си вземеш безплатно качествен, съвременен, практически курс от фондация "Софтуерен университет"? Ние преобразихме образованието в софтуерната индустрия и дадохме сериозен тласък за развитие на ИТ сектора чрез доставяне на качествени софтуерни инженери в големи количества.

За мен "силициева долина" е една мечта, една висока цел, едно вдъхновение, една мисия в моя живот, трудно достижима, мотивираща, сериозна, инспирираща, необятна, неспирна, заразна, луда, шантава, невъзможна, но направима... нещо, което си струва! 

 

Човек трябва да си поставя високи цели, та да може, ако се провали, да не е на нулата, да е направил нещо мащабно и значимо. Ако успея и половин силициева долина да направя, пак ще си струва, че съм живял. Ако спечеля, печели цяла България, ако загубя, ще стана програмист, това го мога от малък. Разбира се, аз не съм сам в тази мисия. Колегите от стартъп екосистемата се движат могъществено напред и България вече има една от най-силните стартъп общности в Европа. Като добавим топ образование в огромни за България мащаби (десетки хиляди на година), каквото правим в СофтУни, се получава една прекрасна комбинация: можещи, мислещи и инициативни българи, които правят иновации, развиват собствени продукти и правят България лидер в региона. Да, България ще стане силициевата долина на Европа. Да, аз вярвам в това. Започвам от революция в образованието, засега висшето, след това средното и накрая началното, след това стартъп и иновационно мислене... има много работа. Смело напред! Тежко е да направиш трудното, но геройство е да направиш невъзможното, затова ще го направим. България – силициева долина на Европа!”

 

 

Продължава на страница 3... 

Стартирай смело

 

От дясно наляво: Стефан Владимиров, Яна Влъчкова, Каспър Пил Торньо, Добрин Грант и Станимир Йорданов

Тъй като сме на 100% съгласни с г-н Наков за силната стартъп култура в България, ще ви припомним за успеха на Swipes – българо-датската стартираща компания, която спечели злато за най-добър стартъп за 2014 на Evernote Platform Awards. Приложението също така беше номинирано и за най-престижната награда в Интернет – Webby Award.

Доскоро Swipes оперираше на територията на Дания, но екипът, създал приложението – Яна Влъчкова, Стефан Владимиров и Каспър Пил Торньо, решиха да продължат развитието си в България, защото тук разходите са по-малко и могат да имат достъп до по-разнообразен пазар от специалисти.

Помолихме Яна Влъчкова да отговори на три наши въпроса за ситуацията в ИТ сектора в България и Дания и техния път там, както и за решението им да се завърнат. Ето какво каза тя:

Какъв е опитът ви като стартъп, действащ и развиващ се в бизнес средата в Дания и след това в България. Каква е българската технологична действителност според теб?

“През април 2012г. за първи път участвах в събитието за предприемачи – Startup Weekend, организирано за пореден път в Орхус, Дания. Запалих се толкова много от ентусиазма на хората, които развиваха собствени идеи, че по-късно се присъединих към екипа на най-голямата организация за предприемачество в Скандинавия – Venture Cup. Чрез нея помагахме на студенти от различните университети да развиват своите проекти от просто идея към реален продукт с бизнес план. Мисията беше и продължава да е младите хора да имат алтернатива за развитието на своята кариера, когато завършат университета – да стартират собствена компания или да се присъединят към млад развиващ се бизнес, вместо да се борят за малкото работни места в утвърдените компании.

През май 2012 г. Startup Weekend се проведе и за първи път в София. Благодарение на група ентусиасти и хора, работещи в технологичната сфера, събитието бе организирано и то постави началото на една по-сплотена българска предприемаческа среда. Оттогава много неща са се променили и действително нашата среда се развива стремглаво. 

В Дания, аз навлязох в една утвърдена предприемаческа среда с конференции, събития, лидери, идоли. В България тепърва я създаваме. И успяваме, макар и по-бавно. Разликата е, че в Дания тези инициативи са често ако не изцяло под ръководството на датската държава, то със сигурност с нейната финансова подкрепа. Там предприемачеството е държавна политика – как да създадем нови работни места, как да насочим младите хора да създават от нищо нещо и всички заедно да ги подкрепим в начинанието. В България нещата се случват благодарение на шепа народ и тяхната мотивация, лична или професионална, да изградят предприемаческата среда тук.

 В България ни липсва визията за развитие на едно по-високо ниво, иновацията трябва да е държавна политика. И въпреки че това е спънка да вървим по-бързо, аз съм положително настроена, че нещата тук се случват. Именно позитив е и че секторът ни не е пренаситен с идоли и събития и всяко усилие има положителен ефект.” 

 

 

Как виждаш хората работещи в тази сфера тук и в Дания?

“Благодарение на интернет, хората в нашия бранш имат изравнен старт, независимо къде се намират. И тук има много добри таланти, и в Дания ги има, и в Силициевата долина ги има. Въпреки че образованието е различно в различните страни, то чрез интернет сега можеш да набавиш всичката ти нужна информация и да се специализираш в дадена област. Затова и не приемам оправдания като “Не знам.”, “Не съм го работил”.

В света на технологиите нещата се менят толкова бързо и действително това, което знаеш днес, е нерелевантно утре. Единственото най-важно умение е умението да научаваш нови неща. И ние, в нашата фирма, залагаме именно на кандидати с хъс за развитие, когато наемаме нови колеги.

По отношение на разликите в това, какви умения се намират на пазара, България става все по-популярна дестинация за висококачествен технически талант. Но ни липсва фокусът върху бизнес уменията. По събитията за предприемачи можеш да срещнеш много интересни хардуерни или софтуерни проекти, ръководени от група инженери. Това, което често им трябва, е бизнес талантът – хора от сферата на маркетинга, които могат да изнесат дадения продукт на пазара, предлагайки го на точната целева група.

Стартиращите компании в Силициевата долина, които познавам, са много фокусирани върху набирането на маркетинг специалисти, също и така наречените growth hacker-и, наравно с технологичния талант. При високата конкуренция на пазара един продукт сам за себе си трудно би се отличил, ако зад него не седи екип от маркетолози, които да викат високо защо точно него трябва да си купиш. Като цяло в Щатите са няколко крачки напред в това да изграждат от една идея – бизнес и екипи от специалисти с допълващи се умения.

За да постигнем този ефект в Дания например ние създавахме общи проекти и събития за студенти от курсовете по инженерство и по бизнес. Въпреки различните им дисциплини всеки семестър имаше общи проекти със съвместна работа с другите курсове. Така по естествен начин техническият и бизнес талантът се събираха на едно място и около една идея.”

Третият ни въпрос беше свързан с препоръките за българския пазар, за неговите предимства и недостатъци. На него ни отговори Каспър Пил Торньо чрез своя личен блог. Ето и най-важните акценти от него:

“Живея в България от 18 месеца и наскоро видях класацията на Stack Overflow за това, че България има най-добрите технически таланти в света”, казва той.  “Аз определено виждам, за какви таланти се говори. Не само, че хората са много талантливи, но оценката на парите е една от най-добрите в целия свят.”

“Мисля, че България има потенциал да се превърне в едно от най-привлекателните места, за да задвижите вашия стартъп в Европа.”

Според Каспър “капиталът не е голямата липсваща връзка, за да се случи всичко това”. Той смята, че в България липсват ролеви модели за успеха. “Никой няма да си спомня или да бъде вдъхновен от компания, която пише кода за Instagram. Те ще бъдат вдъхновени от Instagram!” Ключът според него е в ролевите модели: “Кой не е вдъхновен от Илон Мъск и всичките му приключения?” 

“В Swipes ние се стремим да създадем една армия от хора, които ще донесат успех тук, в България. Ние се стремим да бъдем ролеви модели, от които много хора ще бъдат вдъхновени – и ви препоръчваме да бъдете същите хора.

Това е начинът, по който ще се съборят силозите с таланти, които се губят в аутсорсинга… и квалифицираните българи ще бъдат част от превръщането на България в най-доброто място за развитие на стартираща компания  в Европа!”

 

Ключът е в нас самите

 

България се нарежда на трето място в света по сертифицирани ИТ специалисти на глава от населението. Сред основните предимства на индустрията са висококвалифицираната работна сила и конкурентните цени. Плюс за страната ни е, че сме част от Европейския съюз и сме на ключова географска позиция, осигуряваща лесен достъп до Югоизточна Европа, Русия / ОНД, Близкия изток и Северна Африка.

Фондовете за подпомагане на стартиращи компании LaunchHub и Eleven продължават да инвестират в български проекти и дори излизат от родния пазар (LaunchHub), търсейки регионално покритие на дейността си. Изпратихме покана за коментар до отговорните лица в двата сийд фонда, но към момента на написване на тази статия те не са върнали отговори, затова си запазваме правото на редакция, ако те се отзоват.

Накрая ще кажа, че хората в България осъзнават все по ясно, че можем да бъдем нещо повече от една аутсорсинг дестинация, а това дава надежда, че нещата вървят в положителна посока. Строящият се все още “София Тек Парк” е надежда, че държавата ще заеме своята отговорна позиция и ще помогне на ИТ сектора да расте по-бързо.

Ние в Hicomm сме оптимисти за България и вярваме, че с общи усилия и малки (или големи) стъпки в правилната посока ще се превърнем в едно място, в което не само се живее по-добре, но и светът най-сетне ще ни оцени подобаващо. Ние го заслужаваме, по-добри сме и сме се доказали неведнъж.

Сега дойде времето да ви задам и онзи въпрос, който ви зададох в началото на тази статия, и се надявам на вашите конструктивни отговори: “Вярвате ли, че България може да се превърне в силициевата долина на Европа?” Ние в HiComm определено вярваме в това.

 

Изказваме специални благодарности на г-н Светлин Наков, Яна Влъчкова и Каспър Пил Торньо за техния коментар по темата.