Кино срещу сериали: Има ли смисъл този спор?

В последните години все по-усилено върлува мнението, че телевизионните продукции (сериалите) изместват пълнометражните кино филми, когато говорим за качество – сценарий и атмосфера. Въпреки че сме големи почитатели и на двата формата, трудно можем да се съгласим с крайните мнения. Сериозно развитие в продукциите за малкия екран има и промените са за добро, но в следващите редове ще помислим дали спорът, който се води между почитателите на двата жанра, е реален, или е плод на прибързани заключения.

Сериалите са по-добри от кинопродукциите?

Подобно твърдение се прокрадва още през 1995 г., когато в Entertainment Weekly (EW) излиза материал, според който телевизията започва да прави по-добри продукции от киното. Големите сериали тогава са NYPD Blue (Полицейско управление Ню Йорк) и ER (Спешно отделение), които безспорно са добри, но се изправят срещу кинопродукции като „Играта на играчките“, „Преди изгрев“, „Жега“, „Сейф“, „12 маймуни“, „Обичайните заподозрени“, „Казино“ и „Седем“ – филми, останали в историята като едни от най-добрите в своя жанр. Противно на логиката на материала в EW, 95-а е една от най-качествените години за киното. Тогава, както и днес хората обясняват как телевизионните продукции разполагат с часове, за да развият своите герои, да ги направят по-богати спрямо тези на големия екран – но добре заем, че за качествената продукция и екип времето не е такава пречка – за 2 часа те могат да създадат герои, които се помнят много години. Достатъчно е да споменем Кайзер Созе...

Ако разгледаме най-добрите сериали през последните десетилетия, ще получим почти и един същ списък от всички критици – Soprano („Семейство Сопрано“), Breaking Bad („В обувките на сатаната“), Homeland („Родина“), The Americans („Американците“), The Walkig Dead („Живите мъртви“) и още няколко известни заглавия. Това показва, че да – качество има, но ако го съпоставим с всички продукции, които излизат всяка година? А ако се опитаме да изброим най-добрите филми през последните десет години? Ситуацията е подобна – съотношението качество и бройка не е високо, но човек трябва да се потруди, за да го открие.

Подкрепяме идеята, че качеството не е запазена марка на телевизията в наши дни. Честно казано, обвиненията, че телевизията прави сериозни рискове, а киното е базирано само на добре изпитана формула, са твърде много, но не са напълно обективни. Да, големите студиа правят основно това, но те не са единствените създатели на съдържание.

Финалът True Detectives („Истински детективи“) е гледан от 3.5 млн. зрители, а финалът на American Idol през 2010 г. – от 24 млн. Това означава ли, че това е по-качествената продукция? А можем ли да сравним двете продукции? Не. Именно така не можем да сравним Transformers и Prisoner („Затворници“) – първият е направил много повече пари в боксофиса, но не е по-качествен като изкуство. Постният сериал за военноморските детективи (NSCI) достига до над 10 млн. зрители. С какво той е по-добър от средностатистическата детективска кино история? С нищо. За да бъдем обективни, HBO е специален канал, а не безплатно разпространена телевизия, което означава по-труден достъп на зрителите. Но не става ли същото с по-малките филмови продукции – достъп до по-малко кина и ограничени прожекции?

Въпросът е реторичен

Ако продължим с HBO, трябва да допълним, че телевизията създава изключително популярни сериали, но не всички са толкова успешни – последният епизод на Looking е гледан от 425 000 зрители. „В обувките на сатаната“ на AMC – 10.3 млн. зрители, което е истински телевизионен успех, който достига почти до финала на Lost („Изгубени“) – 13.5 млн. А как са тези статистки за киното – като сериозен неуспех. ABC, NBC, CBS и FOX са телевизиите, които можем да сравним с големите студиа в Холивуд, и те произвеждат блокбъстъри като SHIELD, Revenge и хиляди други полицейски драми, но и продукции като „Ханибал“. FX и AMC се опитват да намерят средата, а Fox Searchlight, HBO и Showtime – продукции, близки до независимото кино. Всичко това ни навежда на мисълта, че основният проблем идва от неподходящите сравнения, които правят хората – „Истински детективи“ и „Трансформърс“ – та те нямат нищо общо! Защо сравняват психологически трилър с филм за огромни роботи?

И все пак – има известна истина

Когато говорим за кино и сериа­ли, със сигурност можем да се доверим на Дейвид Линч – създател на „Туин Пийкс“, но и на качествени филмови продукции („Човекът слон“, „Мълхоланд драйв“). Той коментира: „Ситуацията е повече от депресираща. С алтернативното кино и всички продукции, които не са високобюджетните филми – трудно можеш да откриеш място, където хората да видят лентата ти. Дори и да имам страхотна идея, светът сега е по-различен. За съжаление моите идеи не са това, което бихте нарекли „комерсиални“, а парите движат всичко в наши дни.“

Коментарите за превръщането на телевизията в по-разнообразен и добре написан пристан за творците не са рядкост. От добре реализираните трилъри като „Ханибал“ до приказната фентъзи поредица „Игра на тронове“ – потребителят получава качествена телевизионна драма. Всъщност оттук идват големите спорове, тъй като има известно изместване – киното беше запазена марка на изкуството на камерата, а телевизията – място за забавление, но линиите се размиват.

Голяма част от по-качествените филми са дело на независими компании, които позволяват на режисьорите да поемат сериозен контрол върху творението си. Когато обаче това става през голямо студио, хората приемат, че лентата губи чистотата си, тъй като се превръща в маркетингов продукт. Не може да се отрече, че колкото е по-голям бюджетът, толкова е по-сериозен и натис­кът за не просто изкуство, но и печалба. При телевизията продукцията има нужда от одобрението на мрежата и достатъчна популярност, за да съществува. Тук не можем да говорим за пълен еквивалент на независимото кино.

Създаването на телевизионен сериал е много по-евтино. Сред по-скъпите продукции е The Walking Dead – над 2 млн. долара на епизод.

Добър/лош

Споменахме множество добри сериали, но можем ли да кажем подобно нещо за филмите? Зависи къде ги потърсим. За миналата година най-касовите ленти са: Iron Man 3 ($409 млн.), The Hunger Games: Catching Fire ($395 млн.), Despicable Me 2 ($367 млн.), Man of Steel ($291 million) и Monsters University (268 млн.). Единственият по-забележим е „Игрите на глада“, а той трудно попада сред най-добрите за годината. Явно качеството на филмите се е влошило, но само ако ги търсим на върха на боксофиса.

Телевизионните предавания са по-мрачни и добре написани. Ако трябва да споменем наистина качествени филмови продукции от миналата година, веднага се сещаме за „12 години роб“, „Затворници“, „Капитан Филипс“, „Гравитация“, „Замръзнало царство“, Клубът на купувачите от Далас“, „Вълкът от Уолстрийт“. При сериалите този списък ще е по-дълъг, но не трябва да забравяме, че те се разпростират в годините. Колко добри са излезли за 1 година? Със сигурност броят не надвишава този на качествените филмови продукции. Филмите никога няма да загинат, докато има режисьори като Теренс Малик, Уес Андърсън, Ридли Скот, Кристофър Нолън, Алфонсо Куарон. Докато има такива творци, които могат от помръдването на тревич­ка да създадат изкуство.

В телевизията обикновено сценаристът, а не режисьорът е кралят на продукцията. Това ли е по-важно или личните качества?

Проблемът с киното

Всичко това не означава, че в киното няма проблеми. Има и най-сериозният е свързан с бързата реализация на пари – цифрите показват, че определен тип филми се харчат по-добре, което кара студиата да правят повече от тях. Често се търсят преработки на стари филми (римейк) и ленти за супергерои. Това води до по-трудното реализиране на качествен, неблокбъстър материал, който е за по-тясна аудитория, но носи висок емоционален заряд. Когато подобен продукт бъде пуснат по телевизията, която, както вече казахме, може да инвестира по-малко пари, а и бъдещето зависи от рейтинга, а не от бързото връщане на инвестицията, тази история достига до повече хора – те я получават директно на телевизионния екран или от стрийминг медията. Просто тези филми по-трудно достигат до кината.

Защо трябва да избираме?

Начинът, по който се развива киното, може и да не се харесва на много, но това е задоволяване на нуждите на зрителя, който търси по-леко съдържание. Телевизионните канали решиха, че могат да отнемат от недоволната публика чрез по-интелигентни сериали. Да, раздвиж­ване има, но поне към момента спорът между кино и телевизия не може да бъде решен еднозначно. А и защо трябва да избираме? Причината да предпочетем едно пред другото е нелепа, тъй като и двата формата имат свои плюсове. Телевизията разполага с много часове, за да развие продукцията, а филмите – максимум 3, но често успяват да го направят по креативен и красив начин. Големият брой сезони е и нож с две остриета, тъй като често се стига до излишно разтягане и размиване на историята, особено ако сериалът е хит, който получава нови и нови сезони. В крайна сметка можем ли да кажем дали сериалите са по-добри? Да, някои, но това важи и за филмите. Добрата новина е, че зрителят има все по-богат избор, което може само да ни радва.

Halt and Catch Fire — сериал, който не бива да пропускате