Могат ли криптираните услуги да станат масови?

Големите корпорации в днешно време правят всичко по силите си, за да получат повече персонална информация от нас и за нас, която да бъде (раз)продадена на трети лица на по-късен етап. Но през последните една-две години се наблюдава тенденцията да се появяват все повече старт-ъпи и други корпорации, които да пускат на пазара продукти със силна защита и криптиране на данните ни с цел привличане на повече клиенти. Криптираните продукти позволяват на потребителите да изпращат текст, видео и аудио, без да се притесняват от изтичане на информация или препродажба на техните данни.

Но големият въпрос е могат ли тези технологии да бъдат маркетирани правилно и адекватно и още по-важното – искат ли потребителите наистина такива продукти?

Нейл Робинсон, белгийски експерт по кибер сигурност в RAND Europe, смята, че същестува парадокс между притесненията, които хората изразяват в анкети, допитващи се до общественото мнение, и продуктите, които реално те купуват. “Запитани дали сигурността е важна за тях, потребителите биха отговорили много позитивно, но всъщност споделят огромно количество информация в социалните мрежи, за да получат остъпка или ваучер с намаление”.

Някои компании обаче са на мнение, че пазарът е готов за такива продукти, както и, че потребителите са склонни да заплащат допълнително за предлаганата “сигурност”.

Миналия месец на пазара беше представен продуктът на учени от CERN и MIT ProtonMail, който събра финансиране от 273 520 щатски долара (към датата на премиерата), предлагащ криптиране на всички съобщения в уеб браузъра на потребителя, преди те дори да са достигнали сървърите. Един от създателите на услугата Анди Йен, заявява, че:

"Една от целите ни всъщност е да създадем система, която не изисква от нас доверие," каза той. "Ние направихме първата стъпка с нашата "zero access" архитектура, което означава, че не можем да четем никое от криптираните съобщения на нашите потребители. Когато кодовата база стане по-зряла, ние планираме да направим софтуера на ProtonMail отворен за всички. "

ProtonMail работи на сървъри, опериращи в Швейцария и реално извън ЕС и САЩ, така че цялата потребителска информация е допълнително защитена от стриктните швейцарски закони. 

Приложенията като ProtonMail са все още в ранен етап на разработка, като към момента услугата се ползва от 250 000 потребители, а създателят очаква това число да достигне 1 милион докрая на годината.

Продължава на страница втора >>>

На другия край на света са Google и Yahoo, които обещаха докрая на годината да криптират всички съобщения в своите имейл услуги. Google пък заяви, че ще качва криптирани и по-защитени сайтове по-високо в резултатите, които търсачката й дава. 

Компанията BitTorrent обяви в началото на този месец, че разработва собствено приложение, носещо името Bleep, което ще гарантира на потребителите невиждана сигурност при комуникация. Създателите на най-популярния P2P софтуер ще пренесат своя опит от торент сферата към мобилните апликации, използвайки метода "без-сървъри-между-потребителите". Bleep ще използва интернет връзка, за да предложи на потребителите децентрализирана връзка, което означава, че комуникацията между телефоните на хората ще е директна, без да минава през дейта центрове, проксита и други, като по този начин гарантира сигурността до максимална степен. 

“Целта ни е да създадем приложение, което е привлекателно както за мейнстрийма, така и за технологичните маниаци, които да получат възможност да говорят свободно, без да се притесняват от подслушване или изтичане на информация”, казва говорителят на BitTorent Крисчън Аверил.

Наскоро беше обявен и смартфонът BlackPhone, който обещава на потребителите криптирани съобщения, разговори, имейли и интернет браузинг. Смартфонът беше пуснат на пазара в началото на месец юли на достъпната цена от 629 щатски долара. В магазина за приложения Apple App Store тази година се появи и приложението Signal, което предлага на своите клиенти безплатни криптирани разговори. Но това не е единственото такова приложение. През последната година и в Apple App Store и в Google Play Store бяха пуснати редица апликации, които обещават изпращане и получаване на тайни и защитени съобщения. 

Анализ на социалните данни за периода юни 2012 - юни 2014, направен от Forrester, показва, че количеството разговори и коментари по темата за сигурността достига своя пик през юни 2013 година и януари 2014. “Нишовите технологии за сигурност винаги ще намират своя дом при технологичните фенове и защитниците на сигурността и това винаги е било така”, казва Хейди Шей пред WSJ, анализатор на Forrester в Бостън. “Но тези нови технологии ще имат широк обхват на ползване само, ако са привлекателни за масовия потребител и предлагат допълнителни екстри – например удобност и продуктивност, извън възможностите за сигурност”.

Робинсън от RAND пък допълва, че това, че хората отговарят в анкетите, че притесненията от подслушване им са големи, не означава, че това ще бъде подкрепено от решенията, които те взимат (особено, когато става дума за харчене на пари). 

Проблемът с налагането на продукти, предлагащи криптиране, не е, че потребителите не им вярват, нито фактът, че се разработват от непознати за тях брандове. Основната грешка, която разработчиците правят, е да се опитват да продадат продукта си само с афиширането на тази функция. Първо, инкорпорирането на такава опция трябва да бъде само това – опция, но не и основен фокус при продажбата. Второ, услугата трябва да е безплатна, защото никой (освен маниаците по темата “сигурност”) няма да тръгне да плаща за приложения за размяна на текстови съобщения, аудио и видео, при положение, че съществуват ужасно много безплатни алтернативи в лицето на Facebook, WhatsApp, Viber, Hangouts. Тук изниква и другият въпрос: как да се финансират тези услуги? Големите компании като Google и Facebook предлагат на крайните потребители безплатни услуги, но срещу съгласието за споделяне на лични данни, които после се продават на рекламодатели, които публикуват таргетирани реклами. Но за да се продадат таргетирани реклами, то компанията трябва да знае нещо за потребителя. Как да знае нещо за него, ако му гарантира тотална сигурност? Това е проблем, който “криптиращите” старт-ъпи трябва да решат.

Изображение: Ervins Strauhmanis, Dev.Arka/Flickr

Вижте: Пентагонът се опитва да направи интернет едно по-анонимно място