OUYA: три месеца по-късно

Неусетно минаха три месеца, откакто публикувахме ревюто на OUYA. Първата масова независима конзола от години насам изглеждаше невероятно и получи сериозно финансиране в Kickstarter, но игрите в софтуерния й портал трябваше да определят дали тя има истинско бъдеще, или ще остане просто поредният амбициозен, но провален проект.

Четвърт година по-късно съм готов да дам преценка през призмата на времето. Както обикновено, задавам цялостното настроение още в анотацията - по мое мнение OUYA е по-скоро успешна платформа с бъдеще, но не и конкурент на големите конзоли и PC гейминга.

Игрите са тук

Както вече споменах, основното ми притеснение относно OUYA бе, че добрите игри няма да се появят никога. Колкото и добри условия за независими разработчици да осигуряват Джули Урман и компания, OUYA не е толкова привлекателна, колкото iOS и Android, макар да е базирана на втората. Навлизането в средата за разработка на новите поколения PlayStation и Xbox за инди екипите също става все по-лесно, особено след успеха на Minecraft (и не само), която доказа, че независимият гейминг е изключително интересен и дори може да води индустрията.

За да оцените удоволствието от OUYA, просто трябва да спрете да я сравнявате с големите конзоли и мобилните платформи и да й се насладите в чистата й форма, така както Джули Урман и Ив Бехар си я представят. За трите месеца, в които прекарвам поне няколко минути в компанията на контролера на OUYA всяка вечер, не инсталирах нито един страничен APK файл и не направих никакви опити за получаване на изживяване, различно от предварително замисленото. Именно това бе основната причина да се насладя на OUYA напълно - изживяването е директно и еднопосочно, игрите се откриват и свалят бързо, всяка от тях има прилично използваема безплатна версия, а разнообразието става все по-голямо, при това равномерно по жанрове. Докато първият месец бе относително беден и играех само няколко страхотни заглавия като Towerfall и Hidden In Plain Sight, днес списъкът ми с любими игри се състои от поне 15.

Повечето от тях са двуизмерни или крайно минималистични, а цените им са около долар. За разлика от скъпите и продължителни франчайзи за PlayStation, Xbox и Wii, OUYA предоставя изолирани и някак малки заглавия, от които не очакваме нито комплексна история, нито втора или трета част.

Докато правим опити за сравнение с вселени като Assassin's Creed или шедьоври като The Last of Us и Bioshock: Infinite, OUYA ще изглежда малка, жалка и евтина. Абстрахирайки се от това, което предлагат екосистемите на Microsoft и Sony oбаче, конзолата изглежда повече от привлекателна. Някои вечери и уикенд следобеди са идеални за дълги часове потъване в сложни и поглъщащи игри, но в други сме твърде уморени или слабо концентрирани, за да се впуснем в ангажиращи приключения. Точно тогава простите няколкоминутни изживявания, които OUYA предлага, се усещат най-добре.

Статията продължава на следващата страница.

Мобилни игри за големия екран

Идеята за по-прости заглавия на големия екран става все по-популярна в последните няколко години. Apple я прокарва със стрийминга на игри към Apple TV, Sony анонсира PlayStaion Vita TV, а Android конзолите стават все повече.

Дори Sony и Microsoft обособяват все по-смислени секции за малки и евтини игри в PSN и Xbox Live. OUYA е точно това, което очаквате от смартфона или таблета си, но в малка кутия, свързана към телевизора ви. Малкото алуминиево устройство откри достойно място до останалите ми конзоли и трябва да отбележа, че е единствената от тях, на чийто индустриален дизайн продължавам да обръщам внимание. Както самата конзола, така и контролерите й изглеждат невероятно.

Тук е моментът да отбележа, че макар да предпочитам ергономията на DualShock 3, който е поддържан от OUYA (при това изключително лесно), предпочитам да играя със стандартните контролери, защото OUYA е различен тип забавление и част от него е странното усещане на големите и понякога неудобни падове. Разбира се, всичко това е крайно субективно.

Бъдещето пред OUYA

Екипът зад OUYA не спира да се стреми да осигури все повече и по-добри игри в Discover секцията, което е похвално. Free The Games получи сериозна доза критика, но очаквам да даде отлични резултати под формата на първата група AAA заглавия за OUYA. Макар хардуерът на конзолата да е сравнително слаб, той може да поддържа завладяващи изживявания, които не разчитат на сложна и тежка графика, а на креативност и гейминг иновации.

OUYA никога няма да бъде конкурент на големия гейминг, бил той конзолен, PC или мобилен. Евтината система е предназначена за ентусиасти и дори да успее да достигне поне малък успех сред масовите потребители, той няма да генерира основната част от продажбите й. Не съм сигурен дали Джули Урман и компания някога ще анонсират OUYA 2, но дори това да не се случи, системата е чудесна покупка. Дори да не си харесате нито едно заглавие от софтуерния портал, OUYA си заслужава дори само заради емулаторите на класически конзоли от близкото минало.

Ако имате възможност да купите OUYA сега, няма да сбъркате, стига да имате разумни очаквания.