Да се зомбираме отново

Историите за зомбита не свършват. А където има зомбита, обикновено има и апокалипсис. Въобще двете неща сякаш вървят ръка за ръка и не е изненадващо, че завличат в редиците на феновете си все повече и повече хора. Вече сме видели много филми и сериали по темата, но е доста по-различно, когато историята се управлява от самите нас.

Такъв е случаят с игрите – в тях ситуацията е поставена от създателите, но управлението на героите се извършва от играча, а това би привлякло всеки любител на игри от трето лице, с красива графика, добър геймплей и интересен сюжет за героите. В случая на The Last of Us и трите са постигнати на 100%.

 

Успех от първата крачка


Сърцераздирателно красивата игра за оцеляващи хора в зомби апокалипсис се оказва огромен хит и се радва на рекорден успех, който най-вероятно ще остане в историята – 1.3 милиона продадени бройки само в първата една седмица. Изумителен успех, който според критиците е напълно заслужен и покрива изцяло, че и надминава очакванията на създателите си.

The Last of Us e сървайвър игра от нов вид, увличаща играещия в екшън, хорър, драма и приключения, каквито никой не си е представял. Най-вече защото е представена от изключително реалистична и човешка гледна точка, с нюанси, които могат да бъдат разбрани много надълбоко в съзнанието. Оцеляването, представено като единствен шанс за живот, е обстановката, в която се поставят героите в играта.

Създадена от Naughty Dog – компанията, „родила“ Uncharted, играта е за PlayStation 3 и излезе в средата на юни, а разпространителите много бързо разбраха, че трябва да поръчват нови доставки от нея, защото се изчерпва светкавично.



 

Историята


В годината 2033 светът е пометен от опасна инфекция, превърнала повечето хора в същества подобни на зомбита. Наричат ги „Инфектираните“ и те нямат разум, нито емпатия – едничката им цел е да хапят, ядат и убиват… хора.

По-лошото е, че едно ухапване от тях превръща ухапания също в зомби. Оцелелите се делят на бандити и канибали и хора, които просто искат да живеят донякъде безопасно и търсят начин за това.

В играта поемаме контрол над Джоел – закоравял мъж, който знае как да оцелява. Преди двайсет години, когато за пръв път избухва епидемията, той губи малката си дъщеря от заблуден куршум, а след това се предава на съдбата и става скитник, който не се трогва от нищо. Джоел  (озвучен от актьора Том Бейкър) живее в окупирания Бостън, който е под военно управление, където си партнира с Тес, друга оцеляла. Двамата заедно срещат другия главен герой в играта – Ели, тийнейджърка, която се оказва единствената имунизирана срещу зомби вируса (озвучава я актрисата Ашли Джонсън).

Почти едновременно с това те разбират за група, наречена Светулките – хора опониращи на военния ред и отчаяно търсещи начин за лечение срещу епидемията. Ели може би ще се окаже техният единствен шанс да открият начин да преборят инфекциозната зомби бактерия, но дали това няма да коства живота на момичето?


Историята в играта се развива в рамките на една година, през която оцеляващите изминават дълъг път, през който трябва да открият начин да оцелеят и да запазят човешкото в себе си.

Геймплей


Да тичаш наоколо и да стреляш по зомбита, като внимаваш да ги уцелиш в главата, всъщност е забавно – но доста просто като идея. Има го в много игри и въпреки че шутърите са си класика сами по себе си, тук става дума за малко по-сложна идея за оцеляването.

Играещите се защитават срещу зомбитата, но оцеляването им е свързано и с намиране на различни запаси, които може да комбинирате по собствена преценка (например имате опцията от парцал и бутилка алкохол да си направите самоделна запалителна бомба от типа „коктейл Молотов“ или да си направите лекарство от няколко различни вещества).  


Naughty Dog определено имат повод за гордост, защото демонстрираната анимация е значително постижение в този тип игри. В движенията на Джоел пък са включени всички естествени подскоци, клякане и приплъзвания, докато тича наоколо - добре познати на хората, които са управлявали Дрейк от Uncharted.

В играта е изключително важен „стелт“ подходът – а именно героят да бъде максимално тих, да не бъде забелязван от никой, защото това води до битки с лош край за него. В определени моменти е възможно изцяло да се избегне сблъсък, а в други – да не може да се продължи напред, без да се избие всичко живо, което се изпречи насреща.

Но механизмът, който е доста нов в този тип игри, а именно – динамичният стелт (dynamic stealth), e интересен, защото дава възможност за различни стратегии от страна на играча, прилагане на различен подход към дадена ситуация, което пък кара и враговете да реагират различно. С една дума има много възможни посоки, в които може да се развие даден епизод, а човекът, от който зависи всичко, е този, който държи контролера.

 

 

Усещане за реализъм


Най-готината игра се получава, когато повярваш в нея – така твърдят най-запалените геймъри и в думите им определено има истина. The Last of Us е реалистична и ангажираща, обстановката е красива въпреки разрушенията и не е трудно да си представим, че точно така би изглеждал светът ни след подобна катастрофална епидемия.

Нищо не е нелогично, напротив – всеки може да си обясни защо пред прозорците на апартаментите има натрупани мебели – за да се защитят хората от външни нападения – или защо героите избират да минат по определена пътека – тя изглежда логична на фона на цялостната сцена. Логични са дори нападенията на зомбитата – те сякаш „усещат“ кога играчът е останал почти без амуниции, за да нападнат точно тогава, а когато се почувстват притиснати, си викат подкрепление.

Дори когато оцелелите претърсват за запаси, те не намират кой знае колко – което също е логично след толкова години в апокалипсиса. Усещането за постоянно изследване не напуска през цялото време и дори в най-стресиращите моменти човек остава с усещането, че историята на героите и интригата в разказа са много по-важни от самите битки.

Не можем да не подчертаем и невероятния сценарий, в който човек се увлича толкова много, че просто трябва да разбере какво ще се случи с Джоел и Ели накрая – двама толкова различни души, които се научават да си вярват в свят, в който никой не вярва на никого. Най-вече защото, когато става дума за оцеляване, невинаги емоционалната реакция на хората е добра и адекватна. Дълбочината у героите, дори и второстепенните, е силно интригуваща и придава още по-голямо очарование на пленителната игра.

Тагове: