Концепцията Phonebloks постигна невиждана популярност, макар далеч да не е първата по рода си. Причините за това са няколко, като основната е постепенно засилващата се умора на масовия потребител. Той сменя смартфоните си по-често от всякога и, макар да е доволен от функционалността и подобрените спецификации, които получава, би искал да откри начин да заобиколи системата и да ъпгрейдва устройството си, вместо да ги сменя. Технологичните ентусиасти водят подобни разговори от години, но нито една компания, с малкото изключение на неуспешната Modu, не е анонсирала напълно модулен смартфон. Вероятно за това има смислена причина.

 

Мечти vs реалност

Гледайки видеата на Phonebloks и Moto Ara, модулните смартфони изглеждат като най-готиното нещо след нарязания хляб. Достатъчно е да направите начална инвестиция и да продължите да използвате устройството си, подменяйки и добавяйки хардуер. На пръв поглед това изглежда по-екологично и, най-вече, по-евтино.

 

Наистина ли? Пред специалистите, работещи по модулни смартфони, има редица инженерни проблеми, които трябва да бъдат решени. Големият въпрос обаче е "Струва ли си те да бъдат решавани?". Противно на общото очакване, производството на модулен смартфон би оскъпило общата цена на процеса с няколко идеи. Нуждата от крепежни елементи и конектори за модулите пък добавя обем към корпуса, без изобщо да намесваме намалената здравина на структурата. Всички тези проблеми обаче бледнеят пред основния минус на модулните смартфони, който, според някои скептици, прави пълното изпълнение на идеята невъзможно.

 

Става въпрос за съвместимостта на отделния хардуер. Живеем в епохата на интегрираните чипове или SoC (System-on-a-Chip), а технологиите вървят в посока интегриране на все повече функционални компоненти върху един модул. Именно затова е спорно колко дълго ще бъде актуален елементът-"майка" и заслужава ли си цялата идея, ако срокът му на годност е две години или дори година.

 

Персонализация или функционалност

Утопичната идея за напълно модулните смартфони е привлекателна, но това, по което работи Motorola, със сигурност ще бъде далече от нея. Можем да предположим, че, също като при платформата Moto Maker, американците ще наблегнат на персонализацията на дизайна, а не на функционалните елементи. Трудно е да ги виним.

 

Докато премахването на блокчето с камерата и подмяната му с ново, по-добро блокче, изглежда като детска игра във видеото на Phonebloks, операцията изисква създаване на иновативна хардуерна основа, която би позволила това. Би било невероятно, ако можехме да запълваме обема на устройството си с компоненти спрямо нуждите си. Един потребител има нужда от по-добра камера, втори — от повече памет, а трети е готов да се откаже от камерата за хардуерна клавиатура. Хардуерните основи за всеки от тези компоненти обаче са крайно различни.

 

Статията продължава на следващата страница.

Екология? По-скоро не

Самият създател на концепцията Phonebloks споделя, че изпълнението й не е възможно чрез средствата на съвременните технологии. Това, което той не споменава обаче, е свързано с екологията. На пръв поглед концепцията изглежда много по-екологична от стандартните смартфони, които в даден момент отиват на бунището или са рециклират по-скоро частично. Истината е доста различна.

 

Потребителите ще подменят отделни части на смартфона си относително често, но не е ясно какво се случва със старите компоненти. Дори да се създаде стройна система за подмяна и изземане на стария хардуер, те неминуемо ще доведе до повече електронни отпадъци. Не бива да пропускаме и факта, че отделните компоненти не се рециклират по-лесно от целите смартфони.

 

Достъпно?

Разбира се, най-голямото предимство на модулните смартфони би трябвало да бъде цената. Купувайки най-скъпия компонент в началото, потребителят вярва, че ще може да го актуализира до последните спецификации срещу скромна сума. С оглед на съвременния пазар обаче отделните модули ще бъдат, меко казано, скъпи. Не можем да очакваме новият дисплей да струва 19 долара, например. Сериозно оскъпяване следва и от по-слабата икономия на мащаба. Докато десетки милиони iPhone-и и Galaxy смартфони се произвеждат всяка година, отделните компоненти надали ще достигнат подобна популярност.

 

Потребителска грешка

Ако си представим имагинерен свят, в който утопията на модулните смартфони е достигнала своя пик, остава поне един сериозен проблем, за който компаниите биха се притеснявали — шансът за потребителска грешка. Съвременните интегрирани смартфони, таблети и ултрабуци далеч не са толкова крехки, колкото сме свикнали да мислим. Повечето от вас със сигурност са изтървали смартфона си без сериозни последствия.

 

Устройство като Phonebloks обаче не би осигурило и част от тази здравина, тъй като се състои от многобройни отделни компоненти. Макар да не ни се иска да го повярваме, модулните смартфони са относително утопично идея. Това, разбира се, не означава, че няма да видим устройства в тази насока. Както писахме наскоро, Motorola вярва, че Project Ara е сериозна част от бъдещето й. Крайната форма на тази идея обаче е трудна за достигане. Какво е вашето мнение по темата?

Тагове: