Време е хоумскрийнът да си отиде

Тези от нас, които използват iOS устройства, надали могат да си представят как биха изглеждали iPhone-ите и iPad-ите им без хоумскрийн (началния екран с икони). Тази метафора изглежда проста за схващане, може да расте почти безкрайно, дава равни привилегии на всички приложения, позволява едновременно използване на икона и текст, има потенциал за етикети за броя непрочетени нотификации (или нещо друго), интегрира се със система за папки лесно и т.н. Какъв може да бъде проблемът с подобна перфектна система, която не се е променила фундаментално от зората на персоналния компютър? Всъщност, повече от сериозен. Все повече потребители изобщо не я използват.

Митът за мускулната памет

Огромна част от обосновката зад дизайна на съвременния хоумскрийн (или грид от икони върху сензорен дисплей) разчита на идеята за връзката между мускулната памет и интеракцията между човек и компютър. Мускулната памет е съвсем истинско явление, благодарение на което извършваме десетки хиляди действия, без да се фокусираме внимателно върху метода, по който го правим. Мускулната памет е научната обосновка зад голяма част от афоризма “Повторението е майка на знанието”. Накратко, мускулната памет не е псевдонаука. Прилага ли се обаче концепцията зад нея в случая с хоумскрийна на мобилните платформи?

Ако идеята работеше както би трябвало, след няколко седмици със смартфон в ръце би трябвало да сме свикнали къде се намират най-важните икони върху хоумскрийна и да можем да достигаме до приложенията дори без да поглеждаме. Това работи за отключването на iPhone, например, защо не и тук? За съжаление мускулната памет в този сценарий е възпрепятстван от няколко фактора:

• приложенията на повечето хоумскрийнове са много, често в папки и на страници. Развиваме мускулна памет само за малък процент от тях — тези, които използваме наистина постоянно.
• всяка следваща страница разчита на същия набор от мускулна памет, но за съвсем други приложения, което обърква навиците ни, все още твърде строго базирани на физически метафори.
•  редица фактори могат да променят координатите, с които сме свикнали. Нов смартфон с по-голям дисплей и ъпдейт на операционната система са само примери.
• малко потребители поддържат перфектен ред сред приложенията и папките си. Ред, който съществува необезпокоявано достатъчно дълго, за да изгради сложен набор от правила в мускулната ни памет.

Нотификациите са новият интерфейс

Освен ако не попадате в малката група хора, които умишлено са изключили основната част от нотификациите на устройствата си, вероятно основният интерфейс към възможностите му са именно уведомленията. Все повече потребители отключват устройствата си с в отговор на нотификация или директно използват контекстуалните възможности, които водещите мобилни платформи вече имат. За разлика от хоумскрийна, нотификациите са сортирани логично: в хронологичен ред. Те показва достатъчно ясна визуална информация (малка иконка) за произхода си, но и, ключово, значително повече данни за самото си съобщение. Нотификацията обикновено позволява да разберем дали искаме да я отворим или отхвърлим директно, за разлика от числовите етикети, които най-вече будят нездравословно любопитство.

Google Now – прогноза за бъдещето

Неведнъж съм споделял колективното мнение на известна част от дизайн индустрията, че Google Now е бъдещето на начина, по който използваме смартфоните си. Макар и все още в по-скоро ранна версия, платформата на Google работи като център, обединяващ бързия достъп до важни приложения и, най-вече, контекстуална информация, която виждаме само когато имаме нужда от нея. Следвайки максимата, че най-добрият интерфейс е липсата на интерфейс, не би било учудващо, ако Google Now заеме мястото на началния екран в Android до една-две години.

Интересно е, че Apple няма смислен отговор на Google Now, особено на Now on Tap, който дава контекстуална информация за повечето приложения, които използваме. Siri Suggestions и Proactive Assistant (предложенията под лентата за търсене) са малка стъпка, която е далеч от аналог на Google Now, дори в сегашната му версия.

Друга идея, която заслужава внимание, е, че търсенето ще се превърне във водеща метафора и на мобилните устройства, подобно на десктоп платформите. Водещите мобилни платформи отдавна позволяват индексиране на резултати от приложения от трети страни, така че няма нужда да мислим къде точно сме съхранили дадено парче информация, стига да помним поне една ключова дума. Извикването на търсачката на умно устройство от всеки ъгъл на операционната система обаче не е толкова лесно, колкото бърза команда с физическа клавиатура.

Как бихте искали да работи перфектният интерфейс за вашия смартфон?