Геймърското експо Е3 завърши и дойде времето да теглим чертата. Като че ли няма две мнения по въпроса, че Microsoft можеха да се справят много по-успешно с разясняването на особеностите в новата си игрова конзола Xbox One. Всъщност няма да е пресилено да се каже, че тяхната пресконференция – ако изключим демонстрацията на няколко потенциално хитови ексклузивни игри – беше тотален провал във всяко друго отношение. Освен това след нея представители на компанията дадоха поредица от интервюта, от които лъхаше изумителна надменност или откровена некомпетентност. И съвсем закономерно това даде отражение върху предварителните поръчки на продукта им – според предварителните данни на всички анкети над 70% от предпочитанията са за PlayStation 4, новата конзола на Sony, като Microsoft (~20%) и Nintendo (~10%) си споделят останалата част от пая.
Няма как да пренебрегнем и поредицата подигравки след майкрософтската презентация – те изпълват геймърските форуми, включително тези на доскорошни фенове на Xbox, YouTube, сатирични телевизионни предавания в Щатите... Отзвукът стигна и до по-сериозни издания, като Forbes и CNN. Ужасяващото е, че се появиха и обосновани твърдения, че Microsoft по никакъв начин не може да защити продукта си и политиката си към геймърите, освен да прибягва до „мениджмънт на репутацията“, включващ използването на подставени лица, намесващи се в дискусиите онлайн.
Но какво толкова са направили Microsoft
Може би въпросът по-скоро трябва да е: Какво НЕ направиха? Първото, но не по-степен на важност, е, че не можаха да оправдаят очакванията за продукт, който преди всичко е игрова конзола от ново поколение. Наблягането на многофункционалността не беше това, което геймърите искаха да чуят. Резултатът закономерно са иронични видеоклипчета, като следното, в което на пресконференцията на Microsoft се чуват повече думите „ТВ“ и „телевизия“:
След като Xbox One беше наречен „скъпо дистанционно за телевизора“, дойде и разочарованието от точната цена на продукта, който в най-достъпната си версия ще се предлага за $500, докато прекият конкурент PS4 ще струва значително по-малко, при това е с по-добри техническите характеристики. А резултатът – зевзеците от YouTube не закъсняха със съпоставката на реакциите в публиката след обявяването на цените от двете конкурентни компании, Sony и MS:
И един Kinect за подправка
Успоредно с експото Е3, в щатските медии гърмeше и трещеше скандалът PRISM, провокиран от изобличението на NSA и ЦРУ, че противоконституционно подслушват милиони американци с помощта на един от тамошните мобилни оператори. Името на Microsoft също е замесено. И едва ли имаше по-неподходящо време от Е3 за официалното потвърждение, че всеки Xbox One ще се продава с аксесоара Kinect 2.0, който реално допринася и за по-високата цена спрямо тази на PS4.
Проблемът се състои в това, че Kinect 2.0 трябва задължително да е включен към конзолата, за да можете да я използвате – дори когато пускате игри, които не поддържат този аксесоар! До ден днешен Microsoft не могат да обяснят човешки защо потребителите трябва непременно да имат насочена HD камера и високочувствителен микрофон към всекидневната или спалнята си. Също като камерите в риалити шоуто Биг Брадър, Kinect 2.0 може да работи дори на тъмно, разполага с високочувствителни микрофони, та даже и със специални сензори и алгоритми за снемане на биометрични данни. Основателни или не, притесненията на потребителите за свободата на личното пространство са на място, особено когато се знае, че Microsoft го играе приятелски с NSA. Освен това компанията не крие в патентната документация на продукта си, че смята да го използва за допълнително таксуване, ако например поръчате да гледате даден филм заедно с няколко човека – идеята е, че трябва да плащате и за тях в качеството им на допълнителни зрители.
На фона на всичко това се появиха очакваните прозвища за конзолата: PrisonBox (Затворническа кутия) и SpyBox (Шпионска кутия). А най-странното е, че Microsoft не искат или не могат да уталожат притесненията. В едно интервю Фил Спенсър – шеф на Microsoft Studios – призна, че Kinect „винаги ви чува“, но обещава, че компанията няма да злоупотребява с личните данни на потребителите, докато самите потребители щели да имат (почти) пълен контрол върху камерата, но не и върху микрофона на Kinect. Увещанието му някак увисва във въздуха, ако имаме предвид, че по същото време Microsoft излезе с декларация, че си запазва правото да променя договорените отношения с потребителите, когато сметне за необходимо. Също така всеки потребител, за да използва Xbox One, по-напред е задължен да се съгласи, че няма право да съди Microsoft, ако e недоволен от продукта или от свързаните с него услуги.
Факт е, че много американци вече са свикнали агентите на Агенцията за сигурността на транспортта (TSA) да блудстват с тях по летищата, както и да ги подслушват през телефоните и лаптопите. Затова си казват „голям праз“, че Microsoft държат да поставят Оруелски телекрани в спалните им като задължително условие за гейминг от ново поколение. И ако натрапването на Kinect и ценовата политика засега са второстепенен повод за недоволството от новия Xbox, компанията тепърва ще трябва сериозно да се потруди, за да изгаси пожара около останалите особености на конзолата... (продължава)
1) DRM, 2) постоянен интернет и 3) идентификация на всеки 24 часа
Нищо не подразни геймърите така, както тези три изисквания.
1) Възгледът на Microsoft за DRM (Digital rights management – технолологии, позволяващи на създателя или разпространителя на цифрово съдържание да упражняват контрол върху продукта, след като е продаден на клиента) излиза извън пределите на онлайн пространството. Конзолата Xbox One ще позволява да сваляте игри от интернет, а също да използвате традиционните оптични носители. За разлика от всички досегашни конзоли обаче и конкурентните от ново поколение, новият Xbox дава необходимите инструменти на разработчиците и разпространителите да контролират продажбите на използвани копия от игрите даже когато те са закупени на оптичен диск и на пълна цена. Или както каза вече споменатият Фил Спенсър: „Идеята за лична собственост се видоизменя.“
Достатъчно е да прочетете силно преобладаващите коментари под горния линк, за да стане ясно, че геймърите изобщо не са съгласни с „видоизменящата се идея“ – те държат на правото си да разполагат с дадена игра и да правят каквото си искат с нея, след като са платили пълна цена. Това включва заемане на дисковете и безпрепятствено препродаване. От друга страна, Microsoft целят да натрапят схващането, че потребителите не са собственици на продукта, а само негови наематели, въпреки че плащат пълна цена, а не такава, която е приемлива за наем. Факт е, че конкурентната конзола PlayStaion 4 има подобна политика, но Sony не изискват идентификация онлайн на всеки 24 часа, за да следят дали играете собствено легално закупено копие или заето от приятел. Също така PS4 ще работи чудесно и ако нямате каквато и да било връзка с интернет.
2) Много геймъри са възмутени от идеята за ежедневно отчитане пред сървърите на Microsoft, като основателно го оприличават на американската практика всеки затворник, пуснат предсрочно на свобода, да се обажда всеки ден на полицая-надзорник. Едва ли ще е пресилено, ако на местна почва направим аналогията и с неотдавнашната кампания на ьТВ да третира потенциалните клиенти на Voyo като най-долни крадци – една PR стратегия, която изпитано и доказано носи само още повече недоволство към и без това разклатеното доверие към една или друга корпорация и нейните лица от рекламата. Питайте Асен Блатечки и Криско...
3) Новият Xbox One ще е една скъпа, но безполезна тухла, ако не е (почти) постоянно свързана с широколентов интернет. Както беше окончателно потвърдено, без ежедневна връзка с бърз интернет няма да можете да играете дори на игрите, които не се възползват от онлайн мултиплейър. Ако не заради потенциалното шпиониране през Kinect, заради 24-часовата идентификация. И отново Фил Спенсър в прав текст заяви: „If you have no ability to connect to the Internet, the Xbox One is not the console for you.“ (Ако нямате възможност за връзка с интернет, Xbox One не е конзолата за вас.) Негов колега от същата компания допълни, че ако сте войник на затънтено място, например в подводница без широколентов интернет, конзолата не е за вас и може би трябва да останете със стария Xbox 360. Или, както побързаха да добавят зевзеците, да си вземете конкурентната PS4, която е от ново поколение, по-евтина и не налага такива ограничения.
Изобщо, PR екипът на Microsoft направи поредица от абсурдни изявления, които вече саркастично се обобщават със слогани като: Xbox One: It’s not for you (Xbox One – Не е за вас). И като се има предвид, че продуктът ще дебютира официално тази година само в 21 страни, сред които няма да намерите България (но и много по-големи пазари, като например Полша), наистина трябва да се замислим дали феновете на конзолите в нашата страна имат основания да разглеждат новия Xbox като алтернатива на PS4. Ако изключим шепата ексклузивни заглавия, поне на мен не ми хрумва защо някой би избрал продукта на Microsoft, след като PS4 ще е по-достъпен. Не е за подценяване и че Sony, както изглежда, са си взели поуките от арогантната политика към геймърите, която самите те също си позволяваха да водят в ерата на PS3, преди да оберат негативите. Нещо повече – по-високата цена на Xbox One става съвсем неоправдана, ако имаме предвид, че телевизионните екстри на конзолата няма да са активни и използваеми извън територията на САЩ. (продължава)
След като се запознахме с главните причини за PR катастрофата на Microsoft, дойде моментът и за сравненията с политиката на РС платформата Steam. Въпреки че Xbox One е конзола, а Steam е за компютри и РС гейминг, аналогиите все пак са удачни. Не за друго, а защото самите Microsoft ни уверяват, че просто искали да приложат идеите на Steam на конзолния фронт. С други думи, негативите, които обира Xbox One, били неоснователни и двоен стандарт, понеже към Steam нямало такива остри упреци. Да поемаш ролята на жертва в създалата се ситуация, е просто смехотворно. На Microsoft може да им е чудно защо обират негативите, но запознатите с легалния РС гейминг добре знаят, че разликите между политиката на Microsoft и тази на Steаm са повече, отколкото общото между тях.
Ето защо:
1) Steam търгува с изцяло цифрово съдържание – сваляте игрите само от интернет, докато за Xbox ще има и retail варианти на физически оптичен носител. Съответно Steam има основания да налага DRM политика за всичките си игри, докато Microsoft тепърва трябва да оправдава защо разглежда игрите на физически носител като изцяло цифров продукт.
2) Steam няма изискване за идентификация на всеки 24 часа, най-малкото защото е логически и технологично неоправдана. Постоянната връзка с интернет е необходима само когато искате да играете онлайн – очаквано и обосновано. Връзката с интернет и идентификацията на играта е задължителна при първото й пускане, за да потвърдите, че копието ви е легално. След това, ако играете в солов режим, не е необходимо регулярно да се отчитате пред Steam. При Microsoft тази елементарна логика не съществува, а се прави опит за натрапване на друг тип отношения между търговеца и клиента. (Вижте предишната страница.)
В тази връзка Steam никога не би натрапила периферни устройства като Kinect като задължителен аксесоар към игри, които не се възползват от възможностите му. Microsoft го прави без каквото и да било геймърско обяснение, като по този начин само налива масло в и без това основателните притеснения за нахлуване в личното ни пространство.
3) Ценовата политика на Steam за игрите е гъвкава – на пълна търговска цена се продават само най-новите и първокласни заглавия. Дори те участват в периодични промоции, при които можете да поръчате мегахитове на цена под 10 евро, което представлява до 75% отстъпка от пълната цена! Отделен е въпросът, че някои хитове направо се подаряват на клиентите при покупката на поредна игра. От друга страна, Microsoft досега пропускат да отговорят конкретно на въпроса, колко ще струват игрите за новата им конзола и какви ще са ценовите разлики между заглавията, разпространявани само онлайн, и другите на оптичен носител. По никакъв начин не адресират и слуховете, че игрите ще са на фиксирани цени между 50-60 долара/евро (в зависимост от региона) и $80-100 за специалните издания, като мълчанието може да се приема за отказ от потвърждение. Дори спекулациите да са неверни, можем да отчетем пореден стратегически пропуск от PR екипа на Microsoft да уталожи недоволството.
Отстъпките в Steam правят игрите достатъчно достъпни дори за българския жизнен стандарт, като по този начин до голяма степен обезсмислят пиратството, особено що се отнася до легалната възможност за игра онлайн.
4) Препродаването на игрите или „игрите втора ръка“ не са възможни и при двете платформи. Разликата обаче е, че това ограничение лесно може да се оправдае при Steam с ценовата политика и функциите на отворената платформа, свързани с патчове и модификации от самите геймъри. Такива екстри липсват и практически са невъзможни при конзолата на Microsoft. Също така Steam не търгува с игри на оптичен носител, а разпространява заглавията само през интернет. Не е така при Microsoft, които търгуват с оптични носители като конкурента си Sony, но, за разлика от Sony, допускат ограничения или направо забрани за подаряването, заемането или препродаването на игрите върху оптичен носител.
5) Възможностите за модификации и персонализиране на игрите от Steam са условие за удължаването на техния живот и влияе върху (не)желанието на геймъра да „разкара“ играта, която вече му е писнала. От друга страна, Microsoft настояват, че трябва да преглътнете покупката на играта даже ако не ви харесва, като можете да разширявате (не)приятното изживяване от дадена игра само в границите, позволени от сървърите на компанията и творческите опити на трети лица. Докато при Steam можете да поръчате безброй копия от игра за приятел – с отстъпка и на пренебрежимо малка цена! – системата на Microsoft позволява да давате играта си само на един онлайн приятел, когото изрично сте обозначили като такъв преди повече от 30 дни. При това прехвърлянето на собствеността... пардон, наема(!) на продукта може да е само еднократно.
6) Steam не налагат каквито и да било рестрикции на геймърите под претекст, че са за благото на разработчиците на игри, които страдали от пиратството. В същото време Microsoft третират дори лоялните си клиенти като престъпници и пирати с обещанието, че правят, каквото правят, за благото на геймърската индустрия.
7) Досега няма оплаквания от лошо отношение или лоши услуги от страна на Valve (Steam), като съответно дори някои съмнителни практики и решения остават ненаказвани заради цялостното добро отношение към платформата. Не можем да кажем същото за Microsoft (Xbox One), когато имаме предвид, че конзолни фенове, доскорошни притежатели на Xbox 360, възнамеряват да се насочат към PS4 за гейминг от ново поколение или дори вече правят предварителни заявки за next-gen конзолата на Sony.
И да пренебрегнем първите шест разлики между Steam и Xbox One, само последната – седмата – би трябвало да говори ясно на Microsoft, че прилага идеите на Steam по начин, който трудно може да се толерира. Ясно е, че Valve, Sony и Microsoft еднакво силно искат да печелят от хардуерните и софтуерните си продукти. Но първите две компании, за разлика от Microsoft, комуникират далеч по-добре с геймърската публика. В известен смисъл Sony много по-добре прилагат успешния модел на Steam, като срещу 5-доларов месечен абонамент за мрежова игра онлайн, често и редовно подаряват игри на стойност стотици долари.
Възможно е и Microsoft да планират нещо подобно, но това е спекулация. Сигурното е, че това, което недвусмислено обявяват като намерения, няма нищо общо с добрите практики на Steam и Sony. Да не говорим, че ограниченията на Xbox One по никакъв начин няма да ограничат пиратството или препродажбата и заемането на игри. Напротив, просто отблъскват феновете си, като ги насочват към платформи, които предлагат това, което геймърите действително искат и са с развързани ръце да постигнат чрез свободното подаряване на дискове при PS4 и отличната цялостна политика на Steam. (продължава)
Казано с думи на самите разработчици...
Microsoft твърдят, че продажбите и заемането на употребявани игри убивало геймърската индустрия. С това просто се нареждат сред наивниците, които смятат, че ако ограничат пиратството или заемането на дискове, ще накарат човек, който няма финансова възможност да дава $60+ за (легалния наем на) една игра, да продаде бъбрека си, за да си я купи. Истината е, че по-вероятното е човекът изобщо да пропусне играта, от което не печели абсолютно никой! Така смята и Гейб Нюъл, един от основателите на Valve (Steam), от когото Microsoft уж заимствали идеите си за драконовите мерки и ограничения в Xbox One.
Гейб Нюъл: Пиратството не е проблем
„Като цяло, ние мислим, че се ширят фундаментални заблуди за пиратството. Пиратството почти винаги е проблем, дължащ се на (качеството на) услугите, а не на цените. Например, ако един пират предлага даден продукт през 24 часа от денонощието и 7 дни в седмицата по начин, който е удобен и достъпен на вашия персонален компютър, докато легалният разпространител казва, че продуктът е заключен за някои държави и ще дойде във вашата страна чак 3 месеца след премиерата в Щатите, тогава услугата на пирата е по-ценна. Повечето DRM решения обезценяват стойността на продукта, като директно ограничават клиентите или създават несигурност у тях.“
Определено Microsoft могат да се поучат от философията на Steam, вместо да предлагат нейна версия, изопачена до пълна неузнаваемост. Що се отнася до препродажбата и заемането на игри, могат да вземат малко ум дори от Nintendo, които са на опашката в напреварата при конзолите от ново поколение.
Реджи Филс-Ейм, президент и главен оперативен директор на Nintendo Америка, казва:
„Нашата позиция е, че ще отстъпим и можем да заявим, че няма да предприемаме каквито и да било технологични средства, за да влияем върху препродажбата на използвани игри. Убедени сме, че ако осигурим страхотно съдържание, тогава потребителите няма да искат да се освободят от него.“
Друго голямо име от геймърския свят, Питър Молиньо, който е и бивш сътрудник на Microsoft, също не спести критики към политиката и неясните послания на компанията. Той дори без заобикалки определи представянето на Microsoft на Е3 като „непрофесионално“:
„Мисля, че беше много непрофесионално изпълнено. Имаше послание от един Фил (Харисън), после друго послание от друг Фил (Спенсър). А и двамата сякаш искаха да се прострелят в крака (при конзолната надпревара). Да си постоянно онлайн, е разбираемо за мен. Ако съм потребител, трябва да ми покажеш защо трябва постоянно да съм онлайн и ще съм доволен от това. Засега обаче оставам с впечатлението, че всичко е заради идентификацията на игрите. Аз не искам това.“
След тези три изказвания на доказани имена в геймърската индустрия са излишни каквито и да било заключения. Колкото и да е странно, Microsoft показаха по всевъзможни начини, че не са си взели урока от Windows 8 и правят същата грешка с новата си конзола. А именно – не се съобразяват какво искат клиентите, а натрапват онова, което смятат, че клиентите им са длъжни да харесват. Освен това повтарят грешките на Sony със старата им конзола PS3, като дори ги издигат до неподозирано и неочаквано нови висоти. Най-жалкото е, че Microsoft сякаш са убедени в правотата си и се лъжат, че вървят по стъпките на Steam, когато фактите и изказванията на представители на Steam говорят точно обратното.
Мъдрите се учат от чуждите грешки. Глупците се учат от собствените си грешки. Безнадеждните категорично отказват да учат и винаги избират да застанат на грешната страна на историята...