За и против вградените приложения

Стига да сте имали шанс да прекарате поне час с актуален смартфон или таблет с Android, изключвайки Nexus линията на Google, няма как да не сте забелязали прогресивно нарастващия брой на предварително инсталираните приложения и допълнения от производителите.

В случая не става въпрос за любимата ми тема "За и против скиновете", а за отделните приложения, които често могат да бъдат свалени от Google Play, при това безплатно. Има ли смисъл от подобно предварително "зареждане" на устройствата със софтуер? Твърде елитарна ли е гледната точка, че всеки потребител може да свали това, от което има нужда? Както обикновено целта на статията не е да налага позиция, а да стимулира дискусия. Очакваме ви в коментарите.

Защо не?

Въпросът, който най-често получавам, когато водя дискусията с потребители извън технологичния сегмент, е именно този: "Защо не?" По-голямата част от средностатистическите потребители не се чувстват обидени или подценени, виждайки дългия списък от приложения, инсталирани предварително на устройствата им.

В същото време повечето от тях отговарят отрицателно на въпроса: "Ползваш ли ги?" Именно тук се крие най-важната част от въпроса, а именно — масовият потребител не е твърде чувствителен на тема отношение на компанията към навиците му на потребление. Или поне е чувствителен избирателно. Често получавам и интересния и напълно валиден аргумент "Как щях да науча за него иначе?". Ако сте сред тези, които не четат ревюта на приложения и игри и рядко разглеждате Google Play (или кой да е софтуерен портал) без конкретна цел, като нищо да пропуснете дори сензационни приложения като Vine. Именно в тези случаи предварително инсталираните приложения на Samsung, LG, Sony и др. могат да имат положителен ефект.

А защо да?

Осъзнат или не, подборът от предварително инсталирани от производителите приложения налага дадена селекция от заглавия. Без значение дали те са подбрани по логичен принцип, или изпълняват условията на мултимилионни сделки (Dropbox, Flipboard, Evernote), предварително направеният подбор рядко съвпада с този, който би направил съответният потребител на чисто.

Няма как да не отбележа, че съм привърженик на поведения, стартиращи от "чиста дъска", при която пълната среда за работа и забавления се изгражда върху гол фундамент и се променя постоянно, следвайки нуждите и желанията на потребителя. Именно в този ред на мисли изборите, направени от корпорациите, макар и незадължителни, нарушават този принцип.

За обикновен потребител Evernote например не е предварително инсталирано от Samsung приложение, а вграденото приложение за водене на бележки в новия му смартфон. Той просто ще започне да го използва и няма да се замисли дали няма нужда от алтернатива. Нещо повече, в чист сценарий той може би би започнал с Google Keep, Simplenote, SpringPad или нещо друго. Какво остава за Dropbox и 50-те GB безплатен сторидж — изглежда толкова привлекателно.

Статията продължава на следващата страница.

Откровено глупави идеи

Най-досадни и откровено казано, обидни са собствените решения на някои от компаниите. Предварителното инсталиране на Dropbox и Evernote, макар и с една идея по-насилено, отколкото бих искал, въвежда потребителите в мултиплатформени екосистеми, от които те могат да изнесат данните си по всяко време.

Големият проблем са решенията за собствени софтуерни разработки на компаниите. Често те живеят по-малко от конкретното устройство, а какво остава за стабилен план за развитие или отворен характер на платформата. Пример е HTC Zoe — приятна идея, която мнозина използват, но и идея, която никога няма да се конкурира с Vine и Instagram Video, които са достъпни за iOS и всички Android смартфони.

Добри примери са и тоновете филтри и дори анимирани ефекти и рамки, добавени в приложенията за камерата на някои от актуалните флагмани. Разбирам, че Sony намира разхождащите се из гъби психеделични джуджета за забавни, но съм сигурен, че стига да търся подобен ефект, ще открия нужното приложение в Google Play.

Защо не си го свалиш?

Това е въпросът, при който пасивно-агресивният ми диалог обикновено приключва, при това с неясен отговор от другата страна.

Във време, в което самата Google публикува елементи на Android в Play Store като отделни приложения, разнообразието от всевъзможни приложения и игри е невероятно голямо. Какъв е смисълът те да се вграждат в смартфона или таблета, понякога без опция за изтриване? Ясен отговор, разбира се, няма, а зад цялата идея стоят решения, вероятно взети от маркетинг отдела. Все пак ситуацията би могла да бъде доста по-неприятна.

Голяма част от Android устройствата в САЩ получават и втора доза crapware от операторите. Тези приложения най-често са още по-зле реализирани и безсмислени, а още по-често не могат да се изтриват по лесен начин. По същия начин обаче обикновените потребители не им обръщат внимание и просто ги поставят в скрита от окото папка или се научават да ги игнорират.

Какво е вашето мнение за предварително инсталираните приложения?