Както обещах, време е за втора част на безпочвените и недотам безпочвените технологични страхове.

 

Изкуствен интелект

Заплахи: изместване на човечеството от основните му функции, контрол над правото на свободен избор, ултимативен контрол и унищожение на човечеството.

Основна вина за страха от изкуствения интелект има киното в последните няколко десетилетия. Темата за достатъчно еволюирали машини, които започват да контролират живота на органичните си създатели, е особено популярна през 80-те и 90-те, а Skynet се превръща в нарицателно за злото.

Темата за сингулярността между хората и машините е напълно сериозна и без да налагам личното си мнение - особено интересна. Склонен съм да вярвам, че отпадането на границите между биологичното и механичното е въпрос на време. Ключово е, че определено става въпрос за много, много, много време. Противно на общото схващане, сценарият не задължително е негативен. Илон Мъск и Стивън Хокинг имат основание да се притесняват, но техният страх не е от прекомерно, а от неправилно развитие на изкуствения интелект. В случай че човечеството успее да продължи развитието на една от най-вълнуващите съвременни науки по разумен път, сценарият може да е много по-утопичен и, разбира се, неподходящ за летен блокбъстър.

Разработките на Boston Dynamics са стряскащо реалистични, но състоянието на днешния изкуствен интелект е твърде примитивно, за да се притесняваме за живота си. Или за каквото и да било.

 

Всякакви вълни

Заплахи: бавна смърт под влияние на безброй видове вълни. Илюминати.

Хората с шапки от алуминиево фолио са нарицателно за параноичен страх от технологиите. Те би трябвало да предпазват от нещо, което за целта на статията ще наричаме “лъчение”. Няма нужда да влизаме в подробности, тъй като подобни страхове не се базират на научни факти, а на липса на информираност.

Учудващо или не, мнозина все още се страхуват от микровълнови фурни, мобилни телефони или дори безжични рутери. В редки случаи това води до междусъседски войни, тотална обществена изолация и други. Това, което повечето хора с алуминиеви шапки често забравят е, че “лъчението” е навсякъде и не зависи от личните им вещи. То се разпространява от клетките на операторите, радио- и телевизионните вълни, безжичните мрежи и десетки други.

SAR показателите на съвременните смартфони са много под опасната граница, а притоплената в микровълнова фурна храна крие основната опасност от студени зони, но нищо повече.

 

Статията продължава на следващата страница.

Умни домове

Заплахи: по-лесна мишена за обир, възможност за заключване извън дома, отдалечен контрол от злонамерени страни.

През последните няколко години преживяваме ренесанс на идеята за умния дом, което е повече от похвално. Постепенно устройствата за централизирано управление и взаимодействие между отделните елементи на дома стават все по-достъпни и лесни за самостоятелно конфигуриране. В сравнение със сложните централни инсталации, които само най-заможните можеха да си позволят, продукти като August и Philips Hue са глътка свеж въздух.

В същото време традиционалистите се страхуват да свържат дома си с интернет по причини, които не са напълно ясни. Едно от основните опасения, които чувам редовно, е свързано със заключването навън. Какво се случва, когато батерията на смартфона се разреди? А ако някой хакне сървърите на производителя на умната ключалка и умните ми охранителните камери? В общия случай няма нужда да се притеснявате от това. Умните ключалки винаги имат резервни варианти за “аналогово” отключване, а хакването на сървърите на August например надали ще е проблем за сигурността на вашия дом. Нима хакерите ще оберат всички домове с August, докато компанията закърпи дупката?

 

Машини в администрацията

Заплаха: отнемане на работни места, манипулация на резултати от гласуване, банкови измами.

Машините, които ще отнемат човешки работни места, са повод за притеснение още от времето на първата индустриална революция във Великобритания. Както споменах в първата част на статията, това е напълно валидно притеснение и празненство на прогреса. Работата на огромна част от чиновниците по света може да се върши от софтуер още днес, но по различни причини заместването на клетките с битове се случва бавно, както лесно можем да видим и в България. Имали ли сте щастието да вземате пратка, задържана на митницата и да си спомните какво е 3.5-инчова дискета?

Фалшифицирането на изборни резултати, при добро желание от дадена страна, е много по-лесно за реализиране с физически, отколкото с дигитални бюлетини. По обясними причини въвеждането на електронно гласуване в България се бави и вероятно ще продължи да се бави, но практиката в редица други страни показва, че злоупотребите намаляват, а изборната активност скача значително.

На последно място оставям любимия технологичен страх на всеки, който е имал късмета да извършва банкови операции в ден, когато се изплащат пенсии. Тогава, когато преобладаващата част от белокосите ни сънародници за пореден път не използват дебитната си карта, а отиват на касата, защото “така е по-сигурно”.

Какви са вашите технологични страхове?