HiComment

Защо всички са геймъри и това е супер

11.08.2015

Ако имате дори минимална връзка с гейминг индустрията или поне имате познати геймъри, няма как да не сте чували за някои от основните конфликти. PC срещу конзоли, PlayStation срещу Xbox, “истински” срещу мобилни игри и други. Стандартно за повечето фенбойски спорове в технологичната индустрия (и не само), привържениците на даден лагер предпочитат да вярват, че техният избор е единственият правилен и трябва да използват всеки свободен (а защо не и зает) момент, за да убедят останалите, че са посредствени, нямат вкус, не разбират живота и, като цяло, трябва да напуснат гейминга.

Все по-често мисля, че няма нужда да делим различните игри и жанрове толкова строго, особено на базата на устройството, на което ги играем. Най-важен е геймплеят.

Паралел с киното

Първоначално киното не е било разделено на различни формати, тъй като е толкова ново и интересно, че дори една разновидност е достатъчна, за да плени зрителите. Същото се отнася за много други изкуства и индустрии: началото обикновено е семпло, а разнообразието се появява значително по-късно. Сходна е и историята на гейминга. Първите съвременни игри (в стил Pong) са крайно елементарни, тъй като техническите възможности на системите от епохата не позволяват много повече. По-късно те се разклоняват към различни жанрове, създават се нови типове геймплей (например базирани на текст куестове), стигайки до днешното състояние на гейм индустрията, където вече спорим какво точно стои зад думата “гейминг”.

Елитарните настроения са присъщи за по-неприятната част от феновете на всяко изкуство. Не може да не познавате хора, които гледат само европейско кино, пропускат абсолютно всички блокбъстъри и спират да говорят за даден филм, ако разберат, че друг присъстващ в стаята го е гледал. За кино снобите е по-важно да обяснят колко лоши са филмите, които не харесват, отколкото да споделят защо са страхотни тези, които харесват. Същото се отнася и за елитистите в гейминга.

Филми и сериали

Все по-често чуваме, че филмовото изкуство през последните години се е пренесло на малкия екран и добрите истории вече са запазена марка на сериалите. До известна степен съм склонен да се съглася, но ключово е друго: на света има място за филми и сериали. Двата формата представляват различни части от любовта ни към седмото изкуство, на които можем да се наслаждаваме паралелно. Не познавам хора, които спират да гледат пълнометражни филми, докато следят сериали. Не съм чувал и за обратното. Защо тогава наблюдаваме този странен феномен в света на гейминга?

Много от хардкор геймърите, които познавам, отказват да докоснат мобилни игри, при това без изобщо да се интересуват от особеностите им. За тях е важна платформата, която по презумпция е несериозна и буквално обидна за “истинския” геймър. iOS и Android, които възпитават цели нови поколения от “фалшиви” геймъри със слаби ценности. Поколения от зомбита, които не са израснали в компанията на Марио. Кой нормален човек не е играл Марио?

Трудно ми е да си обясня крайните настроения на геймърите елитисти. Нима заглавия като Monument Valley, Ridiculous Fishing, Blek и дори Two Dots не са част от гейминг изкуството по свой начин? Защо дадена игра трябва да бъде дълга, на върха на съвременните графични възможности и обвързана със сложна история, за да бъде “истинска”?

Статията продължава на следващата страница.

Геймингът не е само за геймъри

Сериозните фенове на каквото и да е не харесват момента, в който тяхното любимо, малко и неизвестно нещо започне да навлиза в мейнстрийма. Хипстърията не е неприсъща за геймърите, макар хардкор PC мастър расата (ако не знаете какво е това, няма нужда да търсите, не пропускате много) да не го признава. Склонен съм да вярвам, че основната причина за началото на Gamergate не бе свързана с половете, а с ексклузивността. Ексклузивността, която 15-годишният тийнейджър, наказан да не излиза през целия уикенд, иска да запази. И същата ексклузивност, която 40-годишният трол в мазето на майка си не иска да пусне, защото е от малкото неща, които са му останали. За по-неприятната част от гейминг съсловието е трудно за вярване, че “нормалните” хора могат да играят игри в свободното си време, без да отдават живота си на каузата.

“Да превъртят “The Last of Us” на цели 10 сесии, а не за две безсънни денонощия, извличайки също толкова от невероятната игра. Да играят 20 минути Two Dots в метрото преди работа и да се класифицират като геймъри в официалната статистика. Какво, по дяволите? Тези хора не са отдадени на гейминга, не са запознати с историята му, не инвестират достатъчно часове в него, не са част от съсловия и имат наглостта да се наслаждават и на други забавления? Те не са геймъри.”

За съжаление този тип мислене е много по-разпространено, отколкото предполагате. Хардкор геймърът, който прекарва десетки безсънни часове седмично пред Excel-а на EVE Online (нищо против феновете, играта е супер), не иска незапознатата и безгрижна госпожица, която играе веднъж седмично на таблета си, да се разглежда като част от неговото съсловие. Там не трябва да присъства и бащата на три деца, който използва единствените свободни часове през уикенда, за да поиграе последния Assassin’s Creed, без да е чувал за предходните. А всички досадни деца, които си мислят, че правят нещо в Minecraft?