Модераторът на diyAudio организира експеримент, за да определи дали почитателите на добрия звук изобщо могат да различат аудиосигнал, преминаващ през професионален меден кабел, банан и мокра кал. Спойлър: резултатите показаха, че потребителите не са в състояние да разграничат точно между тези различни „интерфейси“.

Модераторът, който организира експеримента, покани други членове на форума да послушат различни звукови клипове в четири различни версии: един, взет от оригиналния CD файл, а другите три записани през 180 см професионален аудио меден проводник, през 20 см мокра кал, през 120 см стар микрофонен кабел, запоен към американски пенита, и през 13 см банан и 120 см от същата настройка като по-рано.

Първоначалните резултати от теста показаха, че за слушателите е изключително трудно да разпознаят кои аудиозаписи е използвала коя конфигурация на кабелите. „Удивителното е колко много си приличат тези файлове. Калта би трябвало да звучи ужасно, но не е така“, казва модераторът. „Всички презаписи би трябвало да са очевидни, но не са.“

Това е доста изненадващо, особено като се има предвид, че често не смятаме бананите, а дори и мократа кал, за добри проводници. Тестерът обаче предположи, че въвеждането на материалите във веригата е като добавяне на резистор в серия и е малко вероятно те да изкривят звука прекалено много освен чрез понижаване на нивото на сигнала.

След като изчакахме един месец тестерите да представят резултатите си, бяха съставени следните таблици:

Както можем да видим на изображението по-горе, от 43 отговора само шест са правилни - това са само 13.95% от отговорите. Освен това има 6.12% вероятност да получим същия брой или по-малко правилни отговори, ако слушателите отговаряха на случаен принцип – малко над прага на значимост от 5%, който много статистици използват, което означава, че резултатите са в съответствие със случайността.

Произходът на тази идея идва от документалния филм „Амиго“, в който американската армия инсталира единствения телеграфен кабел във Филипините. На теория това няма да проработи, тъй като „са необходими два кабела, за да се затвори веригата. Оказа се обаче, че телеграфната система използва земята като обратен проводник дори и на големи разстояния. Това кара създателя на теста да се замисли, че ако може да се изпращат телеграфни сигнали по земята, как би звучал аудиосигнал, използващ същото средство. След това той изпробва различни материали като кал и банани, които, въпреки че са доста слаби проводници, все пак изглежда, че въвеждат незабележими промени в сигнала, поне за обикновения човек.

Снимка: PexelsPano/diyAudio

Виж още: За шефа на Instagram 16 часа дневно в платформата не е пристрастяване. А според вас?