Попитайте който и да е търсещ работа в САЩ как се развива пазарът на труда и вероятно ще получите дълъг отговор. Месеци наред на стагнация в растежа на работните места доведоха до „икономика с ниска заетост“ – ситуация, в която работниците имат малко влияние върху компаниите, което води до нисък ръст на заплатите, увеличение на наемането на свободни професионалисти в сравнение с наемането на пълно работно време и все по-лоши социални пакети.
В същото време изкуственият интелект никога не е бил по-популярен. Дори когато реалното повишаване на ефективността изглежда да се забавя, сумата, която се харчи за изкуствен интелект, само се увеличава, както се вижда от огромните инвестиции в центрове за данни и бурния пазар на ценни книжа.
В резултат на това много хора се чудят каква е връзката между възхода на изкуствения интелект и стагнацията на пазара на труда. Докато икономисти като Дарон Асемоглу твърдят, че евентуалното влияние на изкуствения интелект върху работниците няма да се усети в следващото десетилетие, ако изобщо се усети, технологичните шефове разказват друга история: че изкуственият интелект ще обърне целия ни свят с главата надолу.
Един от технологичните мениджъри, които се присъединиха към хорът на проповедниците на изкуствения интелект, е изпълнителният директор на Alphabet (Google) Сундар Пичай, който наскоро изрази съжаление, че нито една работа не е сигурна – дори и неговата собствена.
В неотдавнашно интервю за BBC Пичай заяви, че „изкуственият интелект е най-значимата технология, върху която човечеството някога е работило, и има потенциал за изключителни ползи, но ще трябва да се справим с обществените сътресения“.
Въпреки че се старае да не изпада в прекален ентусиазъм по този въпрос – както правят някои други технологични мениджъри – главният изпълнителен директор на Alphabet разпространява добре познатата идея за фатализма на изкуствения интелект. По принцип изкуственият интелект е неизбежен и ще замени всички наши работни места, независимо дали ни харесва или не. Пичай, който наскоро стана милиардер, дори вярва, че ролята му като главен изпълнителен директор ще бъде „едно от по-лесните неща“, които изкуственият интелект ще поеме, което прави още по-странно решението му да продължи да развива технологията.
„Тя ще се развива и ще промени определени работни места“, продължава той. „Хората ще трябва да се адаптират, а след това ще има области, в които това ще се отрази на някои работни места. Затова мисля, че като общество трябва да водим тези разговори.“
Разбира се, вече вероятно сте наясно, че изкуственият интелект е един от основните разговори, които изглежда водим в какъвто и да е мащаб. Проблемът не е толкова, че не говорим за изкуствения интелект, а как говорим за него и кой определя рамката на разговора.
Така например, като главен изпълнителен директор на една от най-големите компании, работещи в областта на изкуствения интелект в момента, самият Пичай има съществен интерес да налага нагласата, че изкуственият интелект ще отнеме работните места на всички. Макар изкуственият интелект със сигурност да помага на компаниите да „дигитализират” някои работни места като преводачеството или разработката на софтуер, той не автоматизира много работни места напълно – важно разграничение, което поддръжниците на изкуствения интелект се надяват да не правите.
Неотдавнашен анализ на Business Insider установи, че работните места, които са най-изложени на автоматизация чрез ИИ, всъщност не са засегнати, въпреки че тревогата относно тарифите, политическата несигурност и прекомерното наемане на работна ръка по време на пандемията са довели до „рецесионни нива на създаване на работни места“ в цялата икономика.
Така че, макар да се наложи да живеем с последствията от умъртвяващата мозъка каша на технологичната индустрия, ефектът на ИИ върху работата не е предрешен. Идеята, че ИИ ще унищожи живота, какъвто го познаваме, е ужасна, разбира се – но с толкова много информация, която ни атакува от всички страни, най-добрият ни избор е да се доверим на доказателствата, а не на изпълнителните директори.
Снимка: Pexels