ХХ век е време на голям технологичен напредък, изпълнен с открития и изобретения, които промениха света. Заменихме конете с коли и други моторни превозни средства, стигнахме и до Космоса, пощенският гълъб бе заменен от телефоните и впоследствие от интернет, а светлината на свещите – от електричество, произведено от ядрена енергия. Въпреки успехите осъзнаването значението на изобретенията невинаги е лесно. Следващите няколко забавни цитата от изобретатели, медийни организации и световни лидери, дали мнение относно бъдещето на дадена технология, илюстрират точно това. Ето как.

КОНЕТЕ СА НЕЗАМЕНИМИ

Може би звучи смешно днес, но отначало хората били убедени, че… автомобилите нямат никакво бъдеще. Първият автомобил е пуснат на пътя през 1885 г., когато германският изобретател Карл Бенц патентова своя Motorwagen. Въпреки гениалността на това откритие автомобилите не са достъпни и не се радват на популярност, докато Хенри Форд не произвежда известния си модел Т. Дори тогава мнозина не са виждали бъдеще в това моторно превозно средство, като твърденията били, че автомобилите никога няма да станат достатъчно евтини, за да бъдат икономически изгодни. Други експерти и скептици пък тръбели за голямата опасност от автомобилите, движещи се по пътищата с високата скорост от… 23 километра в час. През 1903 г. Форд поискал от адвоката си Хорас Ракхам да инвестира в неговата автомобилна компания. Президентът на Мичиганската спестовна банка посъветвал Ракхам да не инвестира в моторните превозни средства на Хенри Форд. „Конят е тук, за да остане, а автомобилът е само временна новост“, казал той. Днес в света има повече от един милиард автомобила, движещи се по пътищата.

ВИСОКОСКОРОСТНИТЕ ВЛАКОВЕ СА НЕВЪЗМОЖНИ

В началото на XVIII век пътуването с железопътния транспорт било наистина доста бавно. С развитието на железопътната технология влаковете стават по-бързи и експертите започват да предупреждават за вредните последици за здравето вследствие на железопътните пътувания. Проблеми с мозъка и световъртеж – това можело да ни докара този нов вид транспорт. През 1823 г. ученият Дионисий Ларднър твърдял, че „пътуването на релси с висока скорост не е възможно, защото пътниците няма да могат да дишат и ще умрат от задушаване”. При откриването на железопътната линия Берлин – Потсдам пруският крал Вилхелм I казал: „Никой няма да плати толкова много пари, за да пътува от Берлин до Потсдам за един час, когато може да се качи на коня си и да стигне дотам за един ден безплатно“. Всъщност днес по света има хиляди високоскоростни влакове, които пътуват със стотици километри в час.

ТЕЛЕВИЗИЯТА Е ПРОСТО ПРИЩЯВКА

Мнозина днес сигурно се оплакват, че телевизията е скучна, но не и до такава степен, каквато е предсказал филмовият магнат Дарил Занук. През 1940 година той е изпълнителен продуцент в 20th Century Fox и е имал повече от 100 филма на свое име, когато телевизорите започват да стават все по-популярни. Механичните телевизори, показващи движещи се изображения, датират от 1925 година, но само няколко хиляди души в годините след това са имали подобна чудесия в дома си. Това е било така до развитието на електронната телевизия, пусната в търговската мрежа в САЩ през 1938 г., което вдига популярността на телевизорите неимоверно. Въпреки това Занук отхвърля телевизията като „глезотия и прищявка“. В интервю от 1946 г. той казва: „Телевизията няма да може да се задържи на никой пазар за повече от шест месеца. Хората бързо ще се уморят да се взират всяка вечер в една кутия от шперплат“. Днес повече над 1.4 милиарда домакинства по света имат поне един телевизор.

Виж още: Дигитално безсмъртие: кой иска да живее вечно?

ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ Е НЕВЪЗМОЖНА

Алберт Айнщайн безспорно е най-известният физик на ХХ век. Дори най-големите лаици в науката са наясно с неговата теория за относителността и известното уравнение Е = mc2. Изследванията на Айнщайн са от основно значение за развитието на ядрената енергия и атомната бомба. Но дори самият Айнщайн не успял да осъзнае потенциала на своите открития. През 1934 г. той казва: „Няма и най-малка индикация, че атомната енергия ще бъде достижима някога. Това би означавало, че ще може да разбиваме атомите по наше усмотрение“. През 1938 г. обаче двама берлински учени откриват ядреното делене. Това изследване от своя страна довежда до създаването на атомната бомба и на над 450 атомни електроцентрали, работещи по света до момента.

ПРОМЕНЛИВИЯТ ТОК Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ

През 1880 г. двама изобретатели биват въвлечени в истинска „електрическа война“. Томас Едисън, известен с изобретяването на електрическата крушка, фонографа и движещите се картини, е работил в този момент над източниците с постоянен ток (DC). Неговият съперник Никола Тесла пък залага на източниците на променлив ток (AC), което позволява по-големи количества енергия да се предават на по-големи разстояния. Едисън твърдял, че АС токът на Тесла е твърде опасен, за да се използва някога, като казва: „Заиграването с променливия ток е просто загуба на време. Никой няма да го използва“. Днес правият ток на Едисън се използва в устройствата с по-ниско напрежение (батерии), докато променливият ток на Тесла захранва с енергия градовете по света.

ОНЛАЙН ТЪРГОВИЯТА ЩЕ ПРЕТЪРПИ ПРОВАЛ

За по-младото поколение наистина би било трудно да си представи един свят без онлайн пазаруване. От първата онлайн покупка, която е направена през 1994 г., интернет пазаруването се превърна в предпочитан метод за много хора. Можете дори да си поръчате хранителни стоки онлайн и да ви ги доставят в удобно за вас време. Още през 1966 г. списание „Тайм“ пуска „футуристична“ статия за това, как ще изглежда животът през 2000 година. В нея се казва че „дистанционното пазаруване“, както са избрали да го наричат тогава, ще се провали, защото жените обичат да излизат от къщи, обичат да докосват и държат стоките в ръцете си и да променят мнението си за тази или онази стока. Според съвременните стандарти това е доста спорно изявление – едва ли днес има някой, който не би се възползвал от удобствата на онлайн пазаруването.

НИКОЙ НЕ БИ ИСКАЛ ДОМАШЕН КОМПЮТЪР

Персоналните компютри, лаптопите, таблетите и смартфоните са част от ежедневието ни и днес има милиарди свързани едно с друго устройства. Така че изглежда невероятно, че някои от пионерите в съвременните компютърни технологии не са успели да осъзнаят огромното значение на своите изобретения. През 1943 г. Томас Уотсън, президент на IBM, казва: „Мисля, че има световен пазар за не повече от пет компютъра“. По това време компютрите са били наистина гигантски, така че съвсем разумно предположение е, че никой не би искал такова „нещо“ у дома си. Всъщност Уотсън вероятно е цитиран малко извън контекста (а някои казват, че изобщо не е направил подобно изявление). Компютърните приложения, за които той говорел, са големите национални системи за управление на данните, а не микрокомпютрите, които използваме днес. Въпреки това основателят на технологичната корпорация, участваща в разработването на първите персонални компютри, очевидно е подценил желанието на обществото да бъде „свързано“. Кен Олсен, основател на Digital Equipment Corporation, е казал: „Няма причина някой да иска компютър в дома си“. Днес в света се използват повече от два милиарда персонални компютри.

ТЕЛЕФОНЪТ Е НЕСЕРИОЗНО СРЕДСТВО ЗА КОМУНИКАЦИЯ

Трудно е да си представим света без телефони. Днес. Но някои от високопоставените служители в комуникациите навремето не са успели да видят значението на тази технология, Александър Бел е получил първия патент за модерен телефон през 1876 г. Въпреки това изобретението на Бел не е толкова лесно прието, колкото си мислите. Когато се опитва да продаде патента си на Western Union, президентът на компанията Уилям Ортън е цитиран да казва, че телефонът „има твърде много недостатъци, за да се разглежда като сериозно средство за комуникация“. Също така в края на XIX век Уилям Хенри Прайс е казал: „Американците може да се нуждаят от телефон, но ние не“. В момента има около седем милиарда телефона, които се използват по целия свят.

МОБИЛНИТЕ ТЕЛЕФОНИ НЯМА ДА ЗАМЕНЯТ КАБЕЛНИТЕ

Повечето хора днес имат преносим мобилен телефон. Първите мобилни телефони са били разработени по време на Втората световна война, но са били огромни и ограничени за ползване единствено в превозни средства, като всъщност са били нещо подобно на уоки-токи. Големите комуникационни компании впоследствие са направили мобилната технология достатъчно малка, за да бъде наистина преносима. През 1973 г. Мартин Купър, изследовател и изпълнителен директор на компанията Motorola, направил първото обаждане от мобилен телефон. Използвайки 1.1-кг, 30-см подобно на тухла устройство, Купър е стоял на улицата в Манхатън, набирайки главния си конкурент в лабораториите на Bell, за да му каже, че говори с него от мобилен телефон. Но дори Купър е подценил собственото си изобретение. Той е цитиран да казва през 1981 година: „Мобилните телефони абсолютно няма как да заместят локалните кабелни системи“. В днешно време стационарният телефон с кабел се смята за антика, като почти всеки би избрал да ползва мобилните телефони.

САТЕЛИТИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ – НЕВЪЗМОЖНО!

Нашето съвременно „глобално село“ разчита на комуникационните спътници в орбита, за да ни поддържат свързани. Сателитите предават сигналите, които ни свързват с интернет, с мрежите за мобилните телефони, телевизията и радиото всеки ден. Изглежда невероятно, че един от пионерите в комуникациите е отхвърлил възможността тази технология да се случи някога. Тунис Крейвън е бил офицер от Военноморските сили на САЩ, който е подпомагал разработването на радиокомуникациите. Крейвън е назначен на два пъти във Федералната комисия по комуникациите, втората му длъжност е била в началото на 60-те години, по време на космическата надпревара между САЩ и Съветския съюз. След пускането на руските спътници „Спутник“, през 1961 г. Крейвън твърдял: „На практика няма възможност космическите спътници да бъдат използвани за осигуряване на по-добра телефонна, телеграфна, телевизионна или радиовръзка в Съединените щати“. Само три години по-късно американците се радвали на първото пряко телевизионно отразяване на Летните олимпийски игри в Япония чрез новосъздадения комуникационен сателит Syncom 3.