Чудили ли сте се някога какво се върти в главата на вашия партньор, на шефа ви, дори на онова хубаво момиче в градския транспорт? Четенето на мисли от векове е привилегия само на шаманите и мистиците, но днес науката и технологиите поемат предизвикателството да надникнат в най-неизследваната от всички територии – тази в главата ни.

Само си представете за миг следното – помисляте си някакъв въпрос и изведнъж интернет търсачката го въвежда и ви показва потенциалните резултати още преди да сте си отворили устата. Искате да намерите снимка на даден човек из стотиците си албуми? Достатъчно е само да си го представите. Планирате редизайн на банята? Скицирате идеите си на екрана, без дори да си мръднете пръста. Илон Мъск, Масачузетският технологичен институт, Университетът в Есекс, а отскоро и едно 16-годишно момче на име Алекс Пинкъртън от Остин, Тексас, се опитват да превърнат всичко това в реалност. Как? Като свържат мозъка ни с компютър и превърнат научната фантастика в реалност.

Надежда за по-добър живот
От една страна, този тип технологии ще променят из основи начините, по които боравим със своите устройства. От друга обаче, те имат и едно далеч по-благородно приложение – да подобрят качеството на живот на хората с увреждания. Точно такава е целта на Алекс Пинкъртън и основаната от него компания Brain Interface. Тя разработва технология, която например би могла да помогне на пациенти, страдащи от церебрална парализа, да движат роботизирани крайници със силата на мисълта си. Как? С помощта на графена – пласт въглерод, който е дебел почти колкото един атом. Този материал обаче е достатъчно чувствителен, че да може да реагира на електрическата активност в мозъка и да я „разчита“. Алекс и Brain Interface се надяват, че ще успеят да създадат продукт, който е достатъчно малък, че крайният потребител да може да го постави в ухото си, досущ като слушалка, и посредством него да управлява телефони, компютри или други устройства чрез мислите си. Без въобще да използва ръце, крака или глас.

Идеята за мозъчно-компютърен интерфейс съществува от десетилетия

Все още обаче нито един продукт не е навлязъл на масовия пазар. Brain Interface ще се конкурира пряко с компании като Neuralink на Илон Мъск. Ексцентричният милиардер има наистина амбициозна цел – да създаде симбиоза между човечеството и изкуствения интелект посредством имплантиране на чипове в мозъка и свързването на всички към една глобална мрежа. През юли дори обяви, че е постигнат първият прогрес в това отношение. Мозъкът на маймуна е бил свързан директно с компютър и животинчето е можело дори да го контролира. През 2020 г. Neuralink планира да тества технологията върху пациенти с пълна парализа на горната част на гръбначния мозък.
Междувременно пък Масачузетският технологичен институт работи по Alter Ego – технология, която позволява на хората да говорят с машини и други хора, без въобще да изричат или изписват и една думичка. В момента точността, с която Alter Ego работи, е около 92 процента. Впечатляващо, нали?

Виж още: Човек срещу AI в битка за въздушно господство (ВИДЕО)

Всичко това обаче повдига редица етични въпроси
Усъвършенстването на този тип технология може би ще доведе до драстични промени в световните закони, указващи кой и по какъв начин може да надникне в главата на свой събрат, за да няма злоупотреби. Представете си само как ще се чувствате, ако всеки ден в офиса вашият шеф ви кара да носите шапка с малки сензори, за да следи емоционалното ви състояние. Раздразнени сте от нова корпоративна политика? Шефът знае. След обедната почивка сте по-малко продуктивни? Шефът знае. Ако не можете да си представите подобен свят, питайте китайските служители. Много компании в страната вече използват подобни технологии, за да следят емоционалните пикове на нищо неподозиращите работници. Целта? По-добра продуктивност и повече приходи.  

От местопрестъплението

Все повече правителства по света проявяват интерес към тази нова технология, която би могла да ни помогне в битката с престъпленията и тероризма. Някои дори вече я прилагатвместо детектор на лъжата. През 2008 г. например индийски съд обяви 24-годишната студентка Адити Шарма за виновна за убийството на бившия си приятел въз основа на мозъчно сканиране. Тя е била подложена на разпит с поставена на главата ѝ гумена шапчица за електроенцефалограми, която разчитала мозъчната ѝ активност. Съдът показал, че „пръстовите отпечатъци на мозъка“, свързани с паметта и вината, се активирали, когато младата жена чула подробности от престъплението. Макар впоследствие присъдата да е отменена, Върховният съд в Индия не отхвърля възможността да използва тази технология и в бъдеще. А това е проблем. Въпреки че би могла да е полезна, тя все още не е достатъчно надеждна и на този етап би могла да бъде „заблудена“ с лекота.

Човек 2.0
Д-р Давид Валериани от Университета в Есекс, който работи върху експериментален интерфейс, свързващ пряко мозъка с компютър, е убеден, че всяка задача, която изисква сериозна концентрация, може да бъде направена по-безопасна посредством четенето на мисли. „В близкото бъдеще сензори, вградени в шапка или слушалка, могат да следят нивото ни на концентрация и да ни дават обратна връзка, когато не сме фокусирани. Шофьорите, които са на пътя с часове, могат да се възползват от това, за да карат без инциденти“, категоричен е той.

Определено бъдещето е вълнуващо, но и леко притеснително.