10 неразгадани човешки тайни

Едва ли някой се съмнява, че ние, хората, сме доста необикновен вид. Съществуват множество спорове дали произлизаме наистина от маймуните, реброто Адамово, или сме наследници на извънземна раса. По-добре тези спорове обаче да останат за една друга статия.

Въпреки нашите усилия (на учени, психолози, лекари) някои от чисто човешките слабости и странности все още не са напълно обяснени. Да, за тях съществуват множество теории, като съм сигурен, че някой от вас спокойно може да напише купища доказателства и обяснения за присъщите единствено на човека способности, като например чувството за хумор и смеха. Въпреки това не само според мен, но и според популярното англоезично издание Newscientist понякога е доста трудно да дадеш обяснение на това, какво е да бъдеш човек. Ето и тяхната забавна класация на „обикновените човешки мистерии“.

Изчервяването

Учените считат за една от най-големите загадки в теорията на еволюцията именно този факт – защо хората, попадайки в неловко положение или когато разберат, че ще бъдат скоро уличени в лъжа, неконтролирано започват да изчервяват лицето си. Като по този начин изпращат съвсем очевиден сигнал към всички наоколо: „Аз съм измамник и лъжец.“ Дори авторът на „Произход на видовете“ Чарлз Дарвин се е опитвал да разреши този проблем. Той отбелязал, че хората от всички раси, абсолютно всички хора по Земята, притежават способността да се изчервяват, докато останалите примати, от които трябва да сме произлезли, нямат такава способност. Когато трябвало да обясни най-човешката и може би невинна особеност – да се изчервяваме срамежливо, той просто не успял да даде точния отговор. Но това не попречило на много учени след него да опитат да я обяснят.

 

Едно от многото предположения е, че изчервяването се е появило като част от социалния живот, като начин да се покаже пред доминиращия в групата екземпляр, че приемаме неговия авторитет и лидерство. По-късно, като част от социализирането, то се е усложнило и е започнало да се асоциира с по-сложни, подсъзнателни емоции като вина и срам. Почервеняващият лъжец изпраща към околните послание, че е готов да поднесе своите извинения. А това снижава нивото на агресивност в останалите и ги кара по-скоро да простят действието на провинилия се. Нищо чудно способността да се изчервяваме да е помогнала на първите хора да намалят агресията в обществото, а вероятно ни помага и до днес?

Смехът

Още по-човешко явление. И до днес не е съвсем ясно, какво точно кара хората да се веселят и смеят. На всичко отгоре чувството за хумор при различните народи е различно. Според едно от научните предположения смехът е необходим, за да се балансират психическите процеси у хората. Като например да се уталожват излишната възбуда, напрежението, скръбта.

Сам по себе си смехът поражда истинска биохимична „буря“ – изработват се естествени опияняващи човека химични вещества, като ендорфини, антидепресанти. Неслучайно англичаните имат и пословица по темата „Научи ме да се смея и спаси душата ми“.

 

„Имате ли гумени панделки“? Не, това не е виц, но е съвсем достатъчно на хората, пазаруващи в супермаркет в Балтимор, да започнат да се смеят. Такъв е един от повече от 2000-те различни записани опита, които е провел психологът Робърт Провайн заедно с екипа си по време на продължило десет години научно изследване на смеха. Едно от най-странните му открития е, че смехът дори се отключва по-често при банални коментари, отколкото от стари, изпипани вицове. Това прави смеха още по-мистериозен.

Според учени като Робърт Провайн смехът се е появил при нашите прадеди, прачовеците, като физиологичен отговор на гъделичкането! Дори днешните маймуни издават хилещи се звуци, когато се гъделичкат, а последното също е много специален и характерен вид социално действие, издаващо привързаност на индивидите един към друг.

Интимните косми

По време на хода на еволюцията човекът на практика е загубил почти цялата си космена покривка, козината. Но тогава защо се е съхранило до ден-днешен окосмяването в интимните области и под мишниците? Като се има предвид дори, че тези места са подложени в най-голяма степен на инфекции и нападения на паразити? Защо еволюционният процес не е отстранил и тях?

Най-популярното днес научно предположение е, че окосмяването на хората в тези зони е само и единствено заради секса. Интимните косми растат най-вече в тези области, където се намират и по-големи струпвания от жлези, чиито секрети причиняват определен мирис. А космите са средство за разпространяване и запазване на този мирис. Приятен или не, е съвсем друга, благословена за козметичните компании тема, но окосмяването служи за нещо като средство за „реклама“ на самия индивид. Ако не понасяте нечия миризма, няма как да правите секс с него, нали?

 

Според още по-смели изследвания фактът, дали миришем неприятно на другия пол или не, зависи също от това, доколко нашите гени са сходни, еднакви. По-близкородствените партньори миришат един на друг по-неприятно, докато, ако с някого сте много по-далечни роднини, то тогава шансът да се харесате „по миризмата“ е много по-голям. Това е механизъм за предпазване от кръвосмешение и оттам - от опасни генетични мутации и израждане на поколенията.

Желанието да творим

Изкуството е нещо уникално за хората. Според много учени и философи именно то ни прави хора. Ние просто не можем да не творим красиви неща (поне не всички от нас). Изкуството е начин да създадем нещо, което после да радва очите или други наши възприятия, но от природен, еволюционен поглед то няма никакво практическо значение. Защо тогава изкуството е нужно на еволюцията?

Едно предположение: красотата наистина е нещо косвено, което не помага в пряк смисъл на хората да сътворяват практични предмети, но все пак създаването на нещо красиво, нещо, което ни радва, всъщност ни подтиква да създаваме и практични, полезни неща. Например ако едно местообитание (дом) за човека е комфортно, удобно (от практическа гледна точка), то той започва да го възприема и като естетически привлекателно (от гледна точка на изкуството). Когато нещо за нас е некомфортно, неестествено, винаги, разбира се, води до чувство за безобразие, хаос, гротеска.

 

Създавайки предмети на изкуството, човекът тренира своя мозък. Последният от своя страна постепенно свиква с креативността и започва да използва способностите си за да решава чисто практически задачи. По този начин чрез изкуството хората развиват способностите си за създаване не само на по-удобен за тях свят, но и за поддържане на „огъня на прогреса“.

Нищо чудно и големият руски писател Лев Толстой да е бил прав, казвайки: „Чрез думите един човек може да предава на останалите своите мисли, а чрез изкуството хората предават едни на други своите чувства.“

Суеверията

Определено в суеверията, вярата в призраци и т.н. няма нищо рационално, научно. Нали? Но суеверията съществуват и са толкова много, че са определени като истински парадокс.

Едно от обясненията на учените за склонността на хората да бъдат суеверни е следното: благодарение на това чувство хората са склонни да запомнят предимно случки и действия, свързани с успехи, а онези, свързани с неприятности – да забравят. Всички ние сме склонни да залитаме към суеверията, когато ни се случват неприятности или преминаваме през трудни периоди от живота си. Когато ни обхващат мрачни мисли обаче, ние много по-зле контролираме действията си и започваме да вършим нови и нови „глупости“, още грешки. И в крайна сметка приписваме всичките си беди и злощастия на… някоя черна котка, която е минала пътя ни.

 

Ако обаче вярващият в суеверия успее да „излъже“ черната котка, то съвсем съзнателно той започва да вярва, че оттук нататък всичко ще бъде по-добре и ще има късмет. Така че суеверията сред хората са чисто и просто едно плацебо – нещо като лекарство без лечителни способности, което обаче ги кара да се чувстват все по-добре и по-добре. Ако, разбира се, вярват достатъчно в тези неща.

Ето и примери. Барак Обама обича да играе баскетбол в деня на президентските избори, вярвайки, че това ще му помогне. Голфърът Тайгър Уудс винаги носи червена фланелка, когато играе в неделя. Много от нас имат своите суеверия, бихте ли ги изброили?

Алтруизъм

Знаете ли какво е това? Уникална човешка функция – да живееш заради другите. Почти буквално. Тя е заложена в мозъка ни – още на възраст около 18 месеца бебетата започват да проявяват алтруистично поведение. Това съвсем и почти сигурно говори, че дружелюбността при хората е вродена.
Какво обаче на практика подтиква някои хора да помагат съвсем безкористно дори на човешки същества, които не познават? Без да изискват или очакват някаква изгода за себе си?

 

Едно от най-интересните популярни предположения е, че алтруизмът (нуждата да помагаш) е необходима при… избор на партньора. Това е в сила както при мъжете, така и при жените. Самоотвержеността по отношение на околните хора прави човека по-привлекателен за противоположния пол. С развитието на човешкия мозък през хилядолетията възпитанието на децата се оказало много сложен процес. Вече не било нужно само да отгледаш бебето и да го научиш как да ловува. Трябвало да го учиш, и то за много години напред, как да се социализира, как да проявява сръчност, изобретателност и много други нови неща.

Всички тези допълнителни процеси, които при животните липсват, водят дотам, че на нашите прадеди се наложило да избират партньор, който е способен да стане предан и добър родител. Не да бъде единствено войн, защитник или пък мила, но иначе безполезна майка. Проявленията на алтруизъм много добре насочват вниманието именно към тези способности. Затова гените, свързани с алтруизма, вероятно са се съхранили и „усилили“ в процеса на естествения отбор.

Чопленето в носа

Може да ви изглежда нещо дребно, но дори този присъщ на всеки от нас навик е интересен и… леко загадъчен. Хайде де, кажете защо си бъркате в носа, макар вътре да няма кой знае какви интересни неща?

Това занимание дори може да бъде вредно, защото, чоплейки в носа си, откъсвате косъмчетата в него, които помагат за филтриране на праха и мръсотията от въздуха. И въпреки това навикът се практикува от най-ранна детска възраст до късна старост – завинаги!

Предположенията на учените за това интересно занимание са, че вероятно смисълът му е скрит не в самото действие, а в последствието. Нали знаете, че много хора дори си… ядат направените от сополите топченца? Отвратително, а? Интересното е, че някои учени смятат (напълно сериозно!), че целият този процес заедно с яденето им е нелош способ за укрепване на имунната система на организма. Толкова важен, колкото и целувките (за които ще разберете малко по-късно). А в зората на човешката еволюция този процес може би е бил и единственият, най-старият и изначалният – когато все още не е имало с кого да се целувате.

 

Но  да се върнем към носа. С този човешки орган се филтрира не само прах, но и огромно количество всевъзможни бактерии. Попадайки в стомаха, тази интересна смес (топченцата!) работи като… универсална ваксина срещу много болести! Само че, разбира се – не трябва да злоупотребявате и веднага след приключване на статията да започнете неистово да гълтате филтрираните си остатъци.
Освен имунологичната страна на въпроса, някои американски физиолози потвърждават, че този вид масаж на тъканите на носа е много полезен. Тази зона е изключително богата на различни рецептори, така че масажирайки ги, вие подобрявате и мозъчната дейност.

Целувката

По тази тема вероятно са изписани дебели научни книги. Абсурдно е да издирим и опишем всички възможни теории, как и защо е възникнала традицията хората да се целуват. И как по-късно е получила сексуалната си окраска. Никой не знае с точност.

 

Както и по-нагоре споменах, една от най-популярните теории е, че целувките по устата (със сериозен обмен на слюнка) всъщност са своеобразен процес на ваксинация, измислени от Майката Природа. Човешката слюнка съдържа огромен брой бактерии, като около 80% от тях са налични при всички хора, но останалите 20 са индивидуални. В процеса на целувката тези бактерии се предават от човек на човек. Попаднали в устата, те се размножават, организмът ви привиква към тях, а на всичко отгоре те предизвикват растежа и на други микроорганизми. Всичко това дава сериозен импулс на имунната система и отключва процесите на образуване на антитела. Така че всеки път, когато се целувате със здрав човек (да целувате например някой грипав, не е препоръчително), вие буквално ставате още по-силни и здрави.

Дългият пубертет

Ако разгледаме живота на най-близките наши родственици според науката – маймуните, то дори при тях няма и следа от толкова дълъг преход от детска възраст към зряла възраст. Половото съзряване при шимпанзетата настъпва около петата им година, когато при тях свършва и детството. При хората т.нар. пубертет има продължителност от цели 11 до 20 години! Интересно ли ви е защо?

Предположението на учените за този факт е, че периодът на подрастване всъщност представлява късна историческа придобивка на хората. Продължителността на пубертетния период зависи от нивото на развитие на обществото. Колкото то е по-развито, толкова е по-широк периодът на половото съзряване и настъпването на зрелостта. Вероятно дългите години на съзряване са необходими, за да могат децата и младежите да научат много други важни за социалния живот неща и да се подготвят за ролята на родители, лидери и т.н.

 

Ако погледнете начина на живот на малцинствените групи в много държави или пък на изостаналите технологично и обществено племена и народи в различни кътчета на света, ще установите, че наистина в тези общности половото съзряване настъпва доста по-рано. Техните жени раждат и отглеждат деца на възраст, която ние смятаме буквално за детска. Но традициите, обичаите и дори продължителността на живот на тези хора вървят на „бързи обороти“ – те се женят млади, създават поколение млади и… умират сравнително млади.

Сънищата

Последното „явление“ от списъка изобщо не е последно по важност, а в неговата област сигурно са създадени още повече книги като бройка дори и от онези за целувките. Сънищата са огромна загадка, колкото и да се опитва днешната наука да ни накара да повярваме, че знае всичко. Но да не спорим излишно…

Преди много много години нашите прадеди са вярвали твърдо, че по време на сън душата на човека временно напуска тялото, за да броди из материалния и духовния свят. Дори днес много хора вярват в това, но да не се отклонявам. Това е една друга тема.

Хората, които вярват, че насън душата ни витае, смятат, че сънищата са онова, което виждаме по време на тези извънтелесни пътешествия. Години по-късно Зигмунд Фройд потвърждава, че сънищата се явяват нещо като отражение на нашите несъзнателни желания. Само че днес болшинството изследователи отхвърлят твърдо тези заключения. И тук идва проблемът – тогава за какво изобщо са нужни сънищата?

 

Ето и едно от най-популярните научни заключения към момента. Сънищата се появяват в нашия мозък в резултат на безпорядъчна мозъчна електрическа активност. На практика на всеки 90 минути стволовата част на мозъка хаотично разпраща по протежение на целия мозък хаотични електрически заряди. Предният мозък, който е отговорен за аналитичната дейност, отчаяно се опитва да разбере и анализира тези сигнали. И единственият способ да ги подреди и осмисли логически е да ги представи във вид на сънища. Те не носят НИКАКВИ съобщения, предсказания, мъдрости. Но и не са съвсем безсмислени. Тъй като нашият преден мозък избира определени моменти от непрекъснатият поток картини, то по този начин можем да разкрием сами пред себе си нашата същност. Нашите скрити желания, послания, мечти.

Иначе още по-сухо и научно казано – сънищата способстват и подпомагат прехода на получената през деня информация от краткосрочната в дългосрочната памет. Спейки и сънувайки, ние „презаписваме“ информацията, която сме натрупали през деня, в „дълбокия бездънен архив“. А дали ще повярвате на днешната наука или на „псевдонауката“, зависи единствено от вас. Успех и… лека нощ!