Разнообразието в менюто е отделило хората от неандерталците

Сравнение между гените на неандерталците, Денисовия човек и съвременните хора е показало как човечеството се е приспособило на генетично ниво към разнообразната храна, което от своя страна ни е осигурило преимущество пред другите хоминиди.

Генетиците от университета Пенсилвания под ръководството на Джордж Пери са направили въпросното сравнение, включвайки освен хоминидите и ДНК на шимпанзе. От изследването е станало ясно, че в процеса на еволюция хората са загубили два гена – TAS2R62 и TAS2R64, свързани с възприятието на горчивия вкус, което означава, че хората по-слабо са възприемали горчивината на някои корени и плодове от маймуните. Когато първобитните хора са се научили да варят кореноплодните, то горчивината е отслабнала още повече и човечеството се е научило да се храни с продуктите, които са се оказали твърде горчиви за техните предци. По този начин храната е станала по-калорична и разнообразна, което е оказало влияние на по-бързото ни развитие.

Освен това, оказва се, че в процеса на формиране на Homo sapiens у нашите предци, живели в Африка, се е формирало наличието на повече гени, отговарящи за отделянето на амилазата – фермента, помагащ за преработването на нишестето. Тези гени са били налични и у шимпанзетата, и у неандерталците и Денисовия човек, но Homo sapiens явно е получавал повече повече захари от кореноплодните, пълни с нишесте, което означава, че мозъкът им се е развивал по-бързо.

По-рано се смяташе, че тази генетична еволюция е започнала след неолитната еволюция – възникването на селското стопанство, за която са спомогнали опитомените растения. Но данните, получени от Джордж Пери и неговия екип от учени, показват, че приспособяването на хората към по-разнообразната храна е започнало далеч по-рано – очевидно по времето, когато сме се научили да варим храната. Още един аргумент в полза на това твърдение е фактът, че у неандерталците, както и при Денисовия човек и Homo sapiens е изчезнал генът MYH16, който формира силните челюстни мускули у шимпанзето. Варената храна е доста по-мека, така че не е имало нужда от развити челюстни мускули.