Хората имат по-малко вирусни остатъци в своите гени, отколкото другите млекопитаещи заради това, че са използвали оръжия за лов, вместо да разкъсват направо животните. Към този извод са стигнали учените, изучаващи заболяванията, предизвиквани от т.нар. ендогенни ретровируси (ERV) у шимпанзетата, делфините и гигантските панди.
Научвайки се да използваме оръжия в схватките с дивите животни, нашите предци са намалили контактите с вирусите в кръвта си, обясняват учените. Вследствие на това хората са изградили преграда към проникване на нови вируси в генома в течение на последните 30 хиляди години. Някои вируси, наречени ретровируси, са способни да се „вграждат“ в генетичния код и да се предават на следващото поколение. Тези вируси са опасни с това, че може да провокират опасни заболявания като рак и много други.
Провеждайки изследванията си върху млекопитаещите, учените са проследили колко дълго вирусът може да остане в генома на отделните видове животни. Изследването е показало, че в сравнение с животните хората са в далеч по-малка степен податливи на влиянието на ERV, като в нашата ДНК са проникнали доста по-малко ретровируси в сравнение с човекообразните маймуни – за последните 30 хиляди години у хората почти не са се появявали нови ERV.
Както са предположили учените, една от причините за това може би е развитието на технологиите – нашите предци все повече са използвали различните оръжия и сечива и все по-малко са разчитали на ноктите и зъбите си при схватките с дивите животни, следователно са имали доста по-малка вероятност за контакт с тези ретровируси.