7 популярни мита, които науката разбива

Не съм гледал всички серии на Mythbusters ("Ловци на митове" по Discovery Channel), но вероятно някои от следните митове са били разбити и там. Все пак винаги е интересно, особено за любопитните хора, да разбереш, че някои масово приети „факти“ всъщност са… грешни. В случая ви предлагаме само 7, като със сигурност има още много подобни заблуди, на които човечеството масово вярва. E, в което няма нищо лошо – все пак всички се учим, докато сме живи.

Ето любопитните факти, които този път ви предлагаме. А споровете и забележките ще оставим за коментарите по-надолу…

Мит №1

Човешкото тяло без скафандър в Космоса се… взривява!

Във фантастичните филми се срещат доста сцени, при които нещастен филмов герой по някаква причина се оказва без скафандър (или с разхерметизиран такъв) във вакуума на Космоса. При тази неприятна ситуация жертвата се пръска с доста неприятен звук (при положение, че там звукови вълни не се разпространяват!), а вътрешностите му красиво се разлитат във всички посоки.

Разбира се, на масовата публика подобна сцена се струва доста логична, защото всички ние живеем на повърхността на Земята притиснати от многокилометров атмосферен слой. Точно заради това нашите тела поддържат вътрешно налягане, равно на онова, на което ни подлага  атмосферата. В междузвездното пространство обаче веществото е изключително разредено, молекулите се срещат и взаимодействат рядко и следователно налягането е почти никакво. Така че незащитеното тяло не е притискано от нищо и високото му вътрешно налягане трябва да го пръсне.

На практика обаче нещата не са точно такива. Тялото на човека е доста устойчива конструкция и макар хората да нямат външен екзоскелет, като например насекомите, то комбинацията от кости, кожа и стените на кръвоносните съдове не позволяват на организма да се пръска. Въпреки това е възможно някои вътрешни органи да се раздуят прекомерно във вакуума, а това силно раздуване да спука доста капиляри. Най-силно увеличават размерите си дробовете и органите от храносмилателната система, тъй като са запълнени с доста сериозно количество разтворени в течността газове.

Попадналият „гол“ в Космоса човек бързо губи кислорода от дробовете и кръвта, а тялото му започва да страда от хипоксия (липса на кислород). Той бързо би загубил съзнание, но преди това ще усети, как нещо вътре в него сякаш кипи. Това е защото при значителното и рязко намаляване на външното налягане, течностите, като кръв и лимфа преминават в газообразно състояние. Въпреки това освободените газове не могат да пръснат тялото, защото то притежава множество отвърстия , които ще ги изхвърлят навън.

В крайна сметка, останалият без защита в Космоса може да издържи около 90 секунди без скафандър и да се върне обратно, въпреки че ще загуби съзнание още на около 15-ата секунда. След около 30 секунди кръвта му започва да кипи, а освен това при по-дългото оставане в това състояние заради хипоксията мозъкът му може повече никога да не възстанови функциите си

Мит №2

Прилепите са слепи

Летящите мишки – прилепите, както всяко дете знае се ориентират във въздуха по време на летене и лов чрез ехолокация – същият механизъм, който ползват подводниците например. Те изпускат високочестотни звукови вълни и след това приемат обратно тяхното отражение от предметите. Ако звукът се върне бързо, значи препятствието е наблизо, а ако се забави или изобщо не се върне, то обектът е далеч. 

Заради този известен факт, много хора смятат, че прилепите са слепи и зрението им е атрофирало. Това обаче не е истина. Първо – не всички прилепи използват ехолокация. Второ – дори онези, които я ползват се ориентират добре и със собственото си зрение. При прилепите, които се хранят с плодове, очите са много добре развити и заемат повече място на главата. Тези пък на хранещите се с насекоми са по-малки, но с тях те определят височината си над земята, преценяват размера на големи препятствия и се ориентират за пътя към целта. Освен това оценяват нивото на осветеност, за да различат дали е ден, или вече е нощ и трябва да излязат на лов.

Мит №3

Червеният цвят дразни биковете

Още една типична заблуда за зрението на животните, станала известна покрай испанската корида. Според нея матадорът примамва бика с помощта на червения си плащ, който размахва пред животното. Затова и много хора ги е страх да се показват пред биковете носейки дрехи с този цвят. Но това не е проблем – биковете, както повечето бозайници с изключение на приматите притежават дихроматично зрение – т.е. не могат да различават зеления и червения цвят. 

Способността за цветно виждане се дължи на особен тип клетки, наречени „колбички“, които съдържат специални белтъци. В очите на хората и маймуните има три вида такива белтъци, благодарение на които ние различаваме до няколко хиляди оттенъка (според изследвания до около 100  000). Колбичките в очите на птиците пък имат цели 4 типа такива белтъци, така че в „техните очи“ ние хората сме направо далтонисти. Затова пък очите на бика не са толкова добре развити и той не се дразни от цвета на плаща а от резките движения на матадора и… неговите шпаги! 

Мит №4

Ако хвърлите монета от небостъргач, тя може да убие някого

По строежите всеки ходи с каска – това е нормално - все пак едва ли желаете нещо да ви падне на главата и да я разцепи. Дори малък болт или гайка, падащи отвисоко развиват такава скорост, че наистина са реална опасност за вашата глава. Съществува и мнение, че много по-леки обекти, като стотинки например, също са много опасни за преминаващите долу минувачи.

В действителност обаче, няма проблем да мятате стотинки от върха на някой небостъргач. Заради въздушното съпротивление, скоростта на монетата не може да се повиши толкова много (както това се случва и при парашута например). При устойчиво свободно падане (с лицето надолу) монетата може да развие скорост до 40 метра в секунда, а при неустойчиво (с въртене), до 50. А тук изобщо не се отчита и влиянието на вятъра, който значително и допълнително я забавя. 

Освен това при изчисленията трябва да се вземе под внимание и кинетичната енергия, която стотинката носи. Изчислено е, че при падане в идеални условия на монета от върха на кулата в Останкино (540 метра), тя достига скорост от 70 км/ч. (около 19 метра в секунда). За монета колкото 20 стотинки това означава енергия от 26 джаула. За сравнение – куршум, излитащ от дулото на пистолет 9 калибър има енергия от около 350 джаула. Е, монетката може и да не убие някой, но определено ще го заболи. Затова "Please, do not try this at home!"

Мит №5

Мълниите никога не удрят на едно и също място по два пъти

Този мит вероятно е доста стар. А всъщност мълниите не само удрят по няколко пъти на едно и също място, а дори си „харесват“ някои предмети, които са истински мишени за тях. Това се отнася най-вече до високо разположените метални обекти, които привличат разряда. На този принцип са изобретени гръмоотводите. И съвсем логично – най-високите сгради във всеки един голям град са най-често удряни от мълнии – броят достига до десетки на година. 

Дори да липсват обаче такива притегателни метални обекти, пак нямате гаранция че мълнията няма да повтори удара си, да речем ако преди малко е поразила близкото дърво. Статистически тя може да удари отново на същото място с такава вероятност, каквато е съществувала преди удара.

Мит №6

Падащите на Земята метеори са разтопени заради навлизането в атмосферата

Отново се връщаме към фантастичните филми в които често падащите огромни метеори са разтопени до червено и димят ужасно. Сценаристите на тези филми, както и зрителите са убедени, че при падането, вследствие триенето от въздуха те се загряват толкова много, че небесното тяло пламти. Разбира се, че донякъде има нещо вярно, но не съвсем.

Падащият метеор на височина около 100 км. над повърхността се среща с много по-плътен слой материя, отколкото е „виждал“ по време на пътуването си из Космоса (газови молекули). Съприкосновението с тях нагрява външния слой на скалата до висока температура и той се превръща в газ (дим), който веднага се разнася в атмосферата. Повечето от падащите метеорити (90%) са съставени от скални породи, а камъкът има доста лоша топлопроводимост. В следствие на това, ако метеорът е достатъчно голям, то топлината от външните слоеве не успява за няколко секунди (средно 19 за преминаване през атмосферата) да премине отвън навътре. А ако той е бил много студен първоначално, центърът му може да е буквално замразен дори след падането.

На височина 10-15 километра подобен метеорит обикновено забавя доста скоростта си и триенето намалява значително, така че хладният му център си остава. В резултат на това падналият отломък изобщо не е разтопен, а е просто топъл или в най-добрия случай – горещ. Дори не може да предизвика горски пожар. 

Този мит по-скоро е породен от факта, че метеорите със средна маса (доста по-големи, като наскоро падналия в Челябинск) се врязват в атмосферата с огромна скорост и се взривяват. Така че дали са хладни или горещи – няма никакво значение – те просто се пръскат.

Мит №7

Смяната на годишните времена е свързана с приближаването на Земята до Слънцето

Това е един от много широко разпространените митове. На пръв поглед той изглежда доста логичен – колкото по-близо е Земята до горещото Слънце, толкова повече топлина и светлина попада на нея. Само че от тази гледна точка е трудно да се обясни защо тогава на една и съща планета в този момент пак си съществуват зимата и лятото едновременно. 

Истинската причина за смяната на годишните времена друга. А тя се крие във факта, че оста на въртене на Земята не съвпада с оста на въртене на планетата около Слънцето, а е леко наклонена – с ъгъл от 23,5 градуса. 

Представете си, че земната ос е игла, пронизваща планетата така, че единият край (този с ушите за конеца) излиза през Северния полюс (условно отгоре), а другият, острият, през Южния полюс (условно отдолу). Когато върхът на иглата е насочен към звездата, в Северното полукълбо настъпва лято. Слънцето се издига високо над хоризонта, а лъчите му падат в зоните на север от Екватора под по-малък ъгъл. Но максимално количество енергия достига до земята, когато лъчите падат отвесно и затова лятото е по-топло от зимата. В екваториалните зони слънчевите лъчи падат перпендикулярно през цялата година и затова там няма годишни времена. А лятото в южното полукълбо настъпва, когато „иглата“ се наклони в другата посока.