Градът на 21 век - между оковите на държавата и визията за собствено бъдеще

Съдбовното решение на Великобритания да обърне гръб на Европейския съюз произведе последици, които тепърва ще се усещат и обсъждат. Референдумът от края на юни начерта една на пръв поглед ясна разделителна линия между по-консервативно настроените възрастни хора и прогресивно мислещите млади, които гледат към общото бъдеще на континента. Но какво ако всъщност разделението е не толкова между поколенията, а между големия град и останалите региони?

Заедно с Шотландия и Северна Ирландия столицата Лондон гласува категорично за оставане в Евросъюза, което до голяма степен показва настроенията в съвременния мегаполис. Лондон е космополитен град с население над осем милиона, световен финансов и технологичен център и най-важното, населен с прогресивно мислещи хора, които черпят с пълни шепи от достиженията на съвременния живот. За тях идеята за излизане от Европейския съюз и отказване от предимства като отворени граници и свободно движение на хора, стоки и капитали изглежда чужда и направо неразбираема.

Центробежни и центростремителни сили

След като резултатите вече са ясни, мнозина считат, че Лондон трябва да остане, дори когато преобладаващата част от Обединеното кралство се готви за съдбовния изход. Окуражен от значителната подкрепа, новоизбраният кмет на Лондон Садик Хан вече започна активна кампания за повече правомощия по отношение на събирането на данъци и контрол над обществените ресурси и услуги. Той със сигурност няма да е първият лидер на съвременен мегаполис, който се стреми към повече независимост. Но дали градът на 21-ви век е готов за самостоятелност, или само ще засили общата нестабилност?

В исторически план тенденцията винаги е била към окрупняване – градовете държави на Древна Гърция дават път на многонационалните империи, които са последвани от колониалните сили, а след появата на концепцията за националната държава през 17-и век виждаме и първите наченки на съвременния облик на политическата карта. Много от големите градове по света днес обаче се разрастват с бързи темпове, тъй като размерите имат значение. За разлика от компаниите колкото по-големи стават те, толкова по-висока е тяхната продуктивност и идеи за бъдещето. Теоретикът физик Джофри Уест е автор на мащабно проучване, продължило две години, което разкрива много от характеристиките на големите градове. Той открива, че техните елементи всъщност могат да бъдат разбити на математически уравнения. Така например, ако знаете населението на даден район от града, може с висока степен на точност да прецените показатели като средния доход там или мащабите на канализационната система. С растежа на градовете там възникват и определени правила, на които трябва да се подчиняват. Урбанизационните, социалните и икономическите феномени там стават все по-интензивни с по-големите размери. Особено важен е социалният елемент; големият град е като социален реактор, в който големият брой живеещи на едно място хора улеснява обмена на идеи и визии. Именно тенденцията за повишаване на гъстотата в големия град е причината, поради която мегаполисите, а не държавите, стават естествени точки на глобалната мрежа. Пак поради това решенията, свързани с инвестициите и иновациите, се влияят от отношенията между големите градове и компаниите и често пропускат провинциалните региони.

Отвъд високите стени

Представете си едно съвсем не абстрактно бъдеще, в което могъщи градове като Лондон, Ню Йорк, Токио и Шанхай се превръщат в своеобразни градове държави, населени с привилегировани жители и защитени от високи стени, бдителни дронове и непрекъснати системи за наблюдение. Голяма част от работещите в тези мегаполиси са или роботи, или приходящи работници, които идват на ежедневни или почасови задачи, които им се задават директно от техните носими устройства. Когато ги приключат, те трябва да напуснат, защото подобно на антични градове държави като Атина или пък Флоренция, само гражданите имат пълни права, а не всеки може да бъде такъв.

Избягването на подобен мрачен сценарий ще изисква находчиво лидерство и способността плодовете на глобализацията и урбанизацията да се разпределят по-широко. Успоредно с това трябва да се решават присъщи на всеки един голям център проблеми като замърсяване, престъпност и др.

Градът на лъва

Може би най-интересният съвременен пример за град държава, който преуспява в условията на модерната икономическа и технологична среда, е Сингапур, или в превод от санскрит "Градът на лъва". Това е островен град държава в Югоизточна Азия, разположен в южната част на Малайския полуостров. Сингапур е част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак и през 1963 г. получава независимост от Великобритания. За някакви си 50 години градът държава се превръща от невзрачно поселище в един икономически и политически феномен.

Противно на хаоса, който традиционно се свързва с многомилионните градове, Сингапур е известен като една от най-богатите и най-добре организирани страни в света. Престъпността е практически несъществуваща, а наказанията дори за малки провинения са брутални.

С почти 6500 жители на квадратен километър Сингапур е една от най-гъсто населените страни в света. Обществото е космополитно и половин дузина етноси като китайци, индийци, малайци и дори малко европейци съжителстват в неписана хармония. В града държава има четири официални езика - мандарин, малайски, тамилски и английски. Английският е най-често използваният език, който обединява различните етнически групи. На децата са преподава на английски език в училище, но също така те учат родния си език, за да не губят контакт с техните традиции. Подобно на Япония, земята тук е малко и това я прави адски ценна. Океанските вълни са естествени граници, който поне на този етап заместват нуждата от споменатите вече стени или високотехнологични прегради. С недостига градът се бори, като непрекъснато засипва части от водните площи, които превръща в суша. Интересно е, че земята дори не се продава, а се дава под наем за 99 години.

Сингапур е най-развитата икономически страна в Югоизточна Азия, с процъфтяваща индустрия – корабостроене, електроника, електротехника, мощна нефтохимическа промишленост. Контейнерното пристанище на Сингапур е едно от най-големите в света по брой обработени контейнери. Сингапур е и финансовият център на Югоизточна Азия; една високоразвита страна с търговска икономика и ниски данъци, в която важна роля играят международните корпорации. Брутният национален продукт на човек от населението е един от най-високите в света.

Новата карта на света

Означава ли това, че мегаполиси като Лондон, Шанхай, Хонконг или Токио са обречени да тръгнат по пътя на Сингапур? Поне в близко бъдеще това няма да стане, тъй като националната държава все още има достатъчна притегателна сила и контрол над случващото се в границите ѝ. Факт е обаче, че през първите две десетилетия на 21-ви век тези неоградове държави отчитат бърз, а често и изключителен, икономически растеж благодарение на силното нарастване на международната търговия, промените в съотношението на икономическите сили и засилването на висококвалифицирана работна ръка. Наемите в Хонконг например са едни от най-високите в света, а Абу Даби лесно може да се приеме за най-развитата форма на модерния град държава в Близкия изток. Същият този Сингапур е най-скъпият град в света за втора поредна година според изследване на Economist Intelligence Unit, с което изпреварва над 130 града от цял свят. Всичко това кара центробежните сили да действат с особена сила и ако днес идеите за отцепване на Лондон са пожелателни и отчаяни вопли на една разочарована група, то след десетилетие или две това вече може да бъде целенасочена, а не стихийна политика, която качествено да промени облика на съвременната карта.

Виж още: Сбогом на светофара

*По материал от Medium