Въпреки че времето би трябвало да е заличило някои тайни, то съвременните технологии предлагат множество варианти на това да се разкрие какви точно материали са влагани в най-големите произведения на изкуството. Това се прави не толкова от любопитство, а от желание да се откриe най-подходящият начин за опазването им. Сега нов протеомичен анализ, описан в неотдавнашна статия, публикувана в списание Science Advances, разкрива, че много художници от т.нар. датски златен век са използвали странични продукти от бира от местни пивоварни, за да грундират платната си. През последните няколко десетилетия се появиха редица аналитични техники за създаване на "исторически молекулярни записи" (както се изразяват авторите) на културата, в която са били създадени различни произведения на изкуството. Например изучаването на микробните видове, които се събират върху произведения на изкуството, може да доведе до нови начини за забавяне на разрушаването на безценни стареещи произведения. 
Пример: през 2020 г. учените анализираха микробите, открити върху седем от рисунките на Леонардо да Винчи, като използваха метод за секвениране от трето поколение, известен като Nanopore, който използва протеинови нанопори, вградени в полимерна мембрана, за секвениране. Те комбинират секвенирането с Nanopore с протокол за амплификация на целия геном и установяват, че всяка рисунка има свой собствен уникален микробиом. 
Миналия месец изследователи проучиха мистериозни черни петна върху фолио от Codex Atlanticus на Леонардо и потвърдиха наличието на нишесте и винилови лепила в засегнатите области. Лепилата най-вероятно са били нанесени по време на по-ранна реставрация преди около 50 години. Изследователите установиха и вероятната причина за тъмните петна: наночастици от живачен сулфид, наречен метацинабар, в защитната хартия, която държи фолиата, въпреки че не е ясно как може да се е образувала тази необичайна черна кристална фаза. Живачните соли са били добавени, за да предпазят кодекса от развитие на плесени. 

За собственото си изследване Фабиана ди Джанвинченцо от Университета в Копенхаген и сътрудниците ѝ избират 10 картини от двама художници, изявени през Златния век на Дания: Кристофър Вилхелм Екерсберг, често смятан за "баща на датската живопис" и преподавател в Кралската датска академия за изящни изкуства, и неговата ученичка Кристен Схилеруп Кьобке. 
Авторите са подбрали картини, създадени през 20-те и 30-те години на XIX в., когато и двамата са били в академията. "Тъй като е известно, че Академията е предоставяла художествени материали за професорите [Екерсберг] и студентите [Кьобке], този набор от извадки позволи пряко сравнение на платна, които най-вероятно са били подготвени от майстори на Академията, и такива, подготвени извън институцията", пишат авторите. Анализът им включва три картини, които Кьобке завършва след напускането на Академията, за да направи това сравнение. 
Дневниците на Екерсберг разкриват, че той често разчита на помощници в Академията, които да подготвят платната му, използвайки "бяла или почти бяла основа", до края на 30-те години на XIX в., когато в Копенхаген стават широко достъпни грундираните платна, обикновено внасяни от Дрезден, Германия. Платната на Академията са с един бял слой, докато по-късните търговски платна са с по-нисък червеникав или светлокафяв слой, покрит с бял или светлосив слой. Нито едно от десетте живописни платна, анализирани за целите на това изследване - включително трите по-късни платна на Кьобке, - не показва този забележителен двоен слой грунд, така че те не са търговски внесени платна. 
Що се отнася до придобиването на образците, повечето картини от датския Златен век, намиращи се в Националната галерия на Дания, са били подложени на консервационни процедури през 60-те години на ХХ век, включително на превантивна мярка, наречена облицовка с восъчна смола, преди (временно) транспортиране в други музеи. Това включва прикрепяне на ново платно към гърба на оригинала със смес от пчелен восък и дамарска смола, като в допълнение се подрязват ръбовете на оригинала преди нанасянето на лепилото. Националната галерия запазва обрезките от всяка картина и това са образците, използвани в този последен анализ. 
Анализът разкри наличието на протеини от хлебна мая и няколко вида зърнени култури в седем от десетте картини, създадени между 1826 и 1833 г., когато двамата художници са били в академията - за първи път такива протеини са идентифицирани в произведение на изкуството. Такива не са открити в платната на трите по-късни картини на Кьобке. Наличието на тези протеини може да се дължи на замърсяване на околната среда, но авторите твърдят, че концентрацията им е твърде висока, за да бъде това обяснение приемливо. 
Вместо това Ди Джанвинченцо и съавтори предлагат два вероятни алтернативни източника: ферментирало брашно и странични продукти от пивоварството. Първото представлява паста, която се получава чрез добавяне на брашно към вряща вода и варене до сгъстяване. След това пастата може да бъде ферментирала, варена или изсушена и стрита на прах за по-добро съхранение и според авторите е често срещан компонент. Това би обяснило зърнените протеини, открити при масспектрометричния анализ. Авторите обаче създават и свой собствен макет на платнени смлени слоеве, за да проверят свойствата на този материал, и установяват, че ферментиралият клей от брашно е склонен към слаба кохезия и обширни пукнатини, което го прави неподходящ за такава цел. 
Що се отнася до страничните продукти от варенето на бира, "през XIX век в Дания варенето на бира е било първостепенна част от културата и икономиката", пишат авторите. Бирата се консумирала редовно предвид недостига на питейна вода. Използвала се е и за почистване и реставрация на картини, както и като лепило, свързващо вещество за бои и подложка за картини. Протеиновият състав на ечемичената и лагерната бира вече е известен и много от същите протеини на зърнените култури и дрождите се появяват при анализа на пробите от платна в това последно проучване. 
В нито една от пробите не е имало и яйчни протеини, въпреки че в предишно изследване от 2017 г., използващо газова хроматография-MS, те са били открити. Това потвърждава опасенията на авторите за фалшиво положителни резултати при използването на този метод. Те предлагат при бъдещи протеомични изследвания да се използват и двата метода, тъй като те се допълват. 

Снимки: The National Gallery of Art

Виж още: Този неподозиран компонент може би е тайната на ренесансовите художници