Няколко от най-удивителните съвпадения в историята на човечеството

Тези съвпадения са толкова невероятни, че не могат да бъдат открити дори в главите на популярните писатели фантасти. Последните едва ли биха написали нещо подобно, рискувайки да бъдат обвинени в неправдоподобност. Единствено животът е способен да преплете човешките съдби по-толкова причудлив начин - него никой не може да го обвини в лъжа. Ето някои от най-удивителните случайни съвпадения, случили се в реалния живот, които звучат така, сякаш произлизат от някой смел научнофантастичен роман.

Жителите на едно шотландско село гледали в киното филмът „Около света за 80 дни". В момента, когато героите от екрана седнали в коша на въздушния балон и се приготвяли за излитане се чул страшен трясък. Оказало се, че на покрива на киното, точно в същият момент е паднал балон, подобен на този от филма. А случката е от 1965 година!

***

Когато американският астронавт Нийл Армстронг стъпил на повърхността на Луната, първото, което той е произнесъл е било „Желая ви успех мистър Горски". Фразата можела да се обясни със следното:
Като дете, Армстронг случайно дочул караница на съседите - семейна двойка с фамилия Горски. Мисис Горски нареждала на мъжа си: „По-скоро съседското момче ще отиде на Луната, отколкото ти да задоволиш жена си!". Но ето че се случило - Нийл действително стъпил на Луната.

***

На малко шосе в Италия се сблъскали два автомобила. Но и двамата водачи не пострадали. От радост, че нищо лошо не се е случило те решили да се запознаят и се оказало, че са с едно и също име и фамилия - Джакомо Феличе. Фамилията в превод означава щастливец, щастие.

***

През 30-е години на миналия век Джоузеф Фиглок, жител на град Детройт, вървял по улицата, както се казва - мирно и тихо, докато изведнъж, буквално на главата му, паднало едногодишно дете. Двамата участници в произшествието се отървали само с лека уплаха. После се изяснило, че младата и невнимателна майка е забравила да затвори прозореца, а любопитното дете се покачило на перваза и паднало право върху главата на своя спасител. Чудо, нали? А какво ще кажете за това, което се случило точно след една година?
Вървял си Джоузеф мирно и тихо по улицата, когато върху него паднало малко дете... същото онова, което паднало върху него и миналата година от същата многоетажна сграда. Двамата отново се отървали само с уплаха. Чудо или съвпадение?

***

Веднъж, Марчело Мастрояни в разгара на шумен приятелски запой запял старинна песен „Изгоря домът ми, в който бях толкова щастлив". Едва успял да завърши куплета и му съобщили за пожар в неговия дом.

***

През 1966 година, четиригодишният Роджър Лозер едва не потънал в морето близо до американският град Салем. За щастие, спасила го жена на име Елис Блейз.
През 1974 година, Роджър, който бил вече на 12 години се отплатил за услугата с услуга - на същото това място той спасил давещ се мъж, който се оказал... съпругът на Елис Блейз.

През 1898 година, писателят Морган Робертсън в своя роман „Безсилието" или „Гибелта на Титан" е описал катастрофата на кораба „Титан" след сблъсък с айсберг още в първия си курс. През 1912 година, Великобритания пуска на вода параходът „Титаник", като в багажа на един от пътниците (разбира се, съвършено случайно) се оказала книгата на Робъртсън, описваща в невероятно точни детайли, сякаш минута по минута съдбата на Титаник.
В края на краищата, книгата със зловещото предсказание потънала заедно с кораба.

***

През 1939 година, в района на Атлантика, където потънал Титаник, през нощта плавал друг кораб - „Титаниан". Внезапно, вътрешно чувство подсказало нещо на боцмана и той подал командата „стоп-машина". Когато морският съд спрял и стоящите на вахта моряци започнали да недоволстват, от тъмнината внезапно се появил огромен айсберг и нанесъл силен удар на корпуса, за щастие без да го повреди.

***

През 1997 година известната руска фигуристка Ирина Роднина пристигнала заедно със свой познат в Лос Анджелис. Преминавайки покрай едно кафене, тя го показала на своя спътник, споменавайки, че тук за първи път е пила кафе със своя пръв спортен партньор Уланов. За нейна изненада, на същата маса в този момент видяла самия Уланов, показвайки на своя позната мястото, където е пил кафе с Ирина Роднина.

***

Най-известните хора-копия, живели едновременно са Хитлер и Рузвелт. Разбира се, те са се различавали силно на външен вид и не само това - били са врагове, но за сметка на това биографиите им са били доста сходни. През 1933 година и двамата получават властта с разлика само от 1 ден. Рузвелт и Хитлер точно за 6 години са успели да изведат държавите си от дълбока криза, след което са ги повели към разцвет (според техните разбирания). И двамата умират през април 1945 година с разлика от 18 дни, в състояние на неумолима война един с друг.

И може би най-странният случай на съвпадение и мистерия в историята:
Руският писател Евгений Петров имал странно и рядко хоби - през целия си живот е колекционирал пликове... от своите собствени писма. Правел е така - изпращал писмо в някоя произволна държава, като си е измислял всичко, освен името на самата държава - градът, улицата, номерът и името на адресанта. След приблизително месец, месец и половина пликът с писмото, логично, се e връщал при подателя си, но вече украсен с всевъзможни чуждестранни печати, главният от които бил „Адресът е сгрешен".

Но през април 1939 година писателят решил да създаде работа на пощите в Нова Зеландия. Той си измислил град на име „Хайдбердвил", улица „Райтбич", дом N7 и адресант „Мерил Оджин Уейли". В самото писмо Петров написал на английски: „Скъпа Мерил! Приеми моите искрени съболезнования във връзка с кончината на чичо Пит. Бъди силна! Прости ми, че не съм писал от много време. Надявам се, че с Ингрид всичко е наред. Целуни дъщеря си от мен. Вероятно е доста пораснала. Твой Евгений!".
Минали повече от два месеца, но писмо със съответните печати не пристигало. Решавайки, че то е било загубено някъде, Евгений Петров започнал да забравя за него. Но дошъл август месец и той дочакал... ответно писмо. Отначало решил, че някой си прави шега с него в същия дух, но когато прочел обратния адрес изобщо не му било до шеги. На плика било написано: "Нова Зеландия, Хайдбердвил, Райтбич 7, Мерил Оджин Уейли".

И всичко това било потвърдено със син печат „Нова Зеландия, поща Хайдбервил". Текстът на писмото гласял следното:
„Скъпи Евгений! Благодаря за съболезнованията. Нелепата смърт на чичо Пит ни извади от релси за половин година. Надявам се, че ще ми простиш за забавянето на писмото. Ние с Ингрид често си спомняме двата дни, които бе с нас. Глория е пораснала и есента ще бъде във втори клас. И досега пази мишката, която и донесе от Русия".
Петров никога не бил ходил в Нова Зеландия и затова бил изключително поразен, когато видял на снимката в писмото здраво сложен мъж, който приличал на самия него. На обратната страна на снимката било написано 9 октомври 1938 година. Тук писателят почти припаднал - именно в този ден бил в болницата в безсъзнание с тежко възпаление на дробовете. Тогава, в течение на няколко дни лекарите са се борили за живота му, без да крият от близките на Петров, че почти няма шанс той да оживее. За да разнищи това недоразумение или мистика Петров написал още едно писмо за Нова Зеландия, но така или иначе не дочакал отговор - започнала Втората световна война. Е.Петров от първите дни на войната станал военен кореспондент на „Правда" и „Информбюро". Колегите му не могли да го познаят - станал мрачен, мълчалив и спрял изобщо да се шегува.

През 1942 година, самолетът, с който Петров летял в района на бойните действия паднал, или по-скоро бил свален над вражеската територия. А в деня на получаване на известието за изчезване на самолета на московския адрес на Петров пристигнало писмо от Мерил Уейли. Тя се възхищавала от мъжеството на руснаците и изразила безпокойство за живота на самия Евгений:

„Изплаших се, когато влезе да се къпеш в езерото. Водата бе много студена. Но ти ми каза, че на теб е писано да се разбиеш със самолет, а не да се удавиш. Моля те, бъди внимателен - лети по възможност по-рядко!".