Олимпийските игри на ескимосите: брутално тежки, но забавни спортове

Сигурен съм, че много от вас обожават да гледат спортни събития, особено големите, като летните или зимните олимпийски игри. Кой не обича да гледа постиженията на Юсеин Болт или Майкъл Фелпс? Да очаква с нетърпение финала на спринтьорите на 100 метра, скока на височина или „по-екзотичните“ хвърляне на чук или диск?

И ако всички сме свикнали от век насам да се радваме на постиженията на леко- и тежкоатлети, състезаващи се в традиционни и нови олимпийски спортове, то се обзалагам, че почти никой от вас не знае за съществуването на световните Ескимоско-индиански олимпийски игри (World Eskimo-Indian Olympics – WEIO). Както самото име говори – това събитие е много по-известно в Канада и Аляска и е създадено от местните жители – инуити и алеути. Състезателите в тези куриозни за нас, европейците, олимпийски игри са обикновени ентусиасти или истински професионалисти, а спортните дисциплини, в които мерят сили… е, това е най-интересната част.

 

Дърпане с ухо

Всички сме играли на дърпане с въже, при което от едната страна няколко души хващат здраво единия край и дърпат към себе си, а от другата – същият брой хора се опитват да ги изтеглят в обратната посока. Е, тази спортна дисциплина е нещо подобно, само че тегленето се прави само с уши. По-точно с едно ухо.

Двамата „атлети“ сядат един срещу друг лице в лице и с преплетени крака. След като специалното дебело въженце се преплете в ушите на участниците, те трябва да изчакат сигнала от рефера. След това дърпат назад колкото могат, в опит да накарат противника да изпита толкова силна болка, че да се откаже. Колкото повече противниците дърпат, толкова кордата става по-твърда и причинява болка, жулене и дори нараняване на ушите. Нерядко на участниците се налага да получават лекарска помощ, поради което на вас може би се струва доста варварска.

Безспорно тази игра е доста болезнена и неприятна понякога за гледане, но корените на този вид „спорт“ се крият в развиването на умения у хората, които живеят в едни от най-суровите области на земята. Когато е попитан за целта и произхода на играта, председателят на WEIO отговаря: „Целта е човек да се научи да издържа на болката. Някой от нещата, които се налагат да правим, когато оцеляваме по нашите земи, навън в леда и в дивото, са тежки. Когато си далеч от дома и си ранен, се налага да изтърпиш болката, докато дойде помощ.“

 

Висок ритник с двата крака

Комбинация от атлетична сила и гъвкавост. Това е нужно в това състезание, при което участник от неподвижна или тичаща позиция (в зависимост от дисциплината) трябва да подскочи нагоре с двата крака едновременно и да опита да ритне провесена на голяма височина топка от тюленова кожа. Стандартната височина на окачване е 2.5 метра. И ако това не ви звучи достатъчно трудно, имайте предвид, че в условието още влиза това, че приземяването след шута също трябва да е едновременно с двата крака.

Дисциплината е разновидност на същия ритник, само че с един крак. Корените на този спорт са отново в Аляска. От векове насам съществува традицията, когато ловец се завръща в селото след лов на китове, да подскача по този начин пред погледа на цялото село. Според представители на WEIO по този начин ловците искали да покажат на съселяните си, че ловният поход е бил успешен, че им е харесал и разбира се – че са се завърнали с улов.

Световният рекорд за жени в тази дисциплина се държи от Никол Джонстън, която още през 1965 година е успяла да ритне топката, висяща на височина 198 см. Досега той не е подобрен. Рекордът за мъже е закотвен на невероятните 264 см.

 

Подхвърляне с одеяло

Ако искате да поиграете на тази игра, ето какво трябва да направите. Съберете няколко приятели, купете си одеяло, направено от кожи на морж, накарайте ги периодично да ви изхвърлят нагоре с одеялото и опитайте, докато летите, да покажете някакви акробатични номера.

Всъщност е доста лесно да пропуснете одеялото и да се пребиете на земята, което се е случвало много пъти на местните жители. Никой обаче не е толкова добър в тази дисциплина, колкото Реги Джоул. Носителят на 10 златни медала в тази игра е отработил перфектни завъртания във въздуха и неговите изпълнения явно са били толкова завладяващи, че той е изнасял специални шоу програми в различни американски ток шоу предавания и дори в Smithsonian Institute.

    
Произходът на тази гимнастическа традиция по всяка вероятност се крие отново при ловците. Когато отивали на ловен поход и се опитвали да се огледат по-надалеч в опит да открият целта си, те прибягвали до този елементарен подход, като изхвърляли някой по-смел другар няколко пъти във въздуха (до 10 метра височина), за да се огледа и да вземе решение накъде да вървят. Все пак дърветата по тези райони са рядкост.

 

Тюленско подскачане

Игра, която тества по неимоверно тежък начин силата и издръжливостта на участниците. Те трябва да застанат в поза, подобна на тази за лицеви опори, само че на юмруци. Гръбнакът трябва да е изправен, лактите свити, като играчът се подпира само на пръстите на краката и кокалчетата на юмруците. След това идва състезанието – той трябва да подскача в това положение напред и да се придвижва колкото може повече. Със стегнати китки и глезени, целта е при отскока да се отлепвате едновременно с всички крайници от земята и след това да се приземявате пак едновременно на тях.

Спринтирането по този начин на малки подскоци е доста трудно, още повече, че нямате право да докосвате земята с друга част от тялото. Освен това гърбът на състезателя не трябва да пада ниско надолу под лактите. Победител в тази дисциплина е атлетът, който успее да подскача на най-дълго разстояние.

Макар че тази игра е достатъчно трудна дори върху гладкия под на залата, традиционно тя се е провеждала на пода в инуитските хижи или дори навън под открито небе върху грапавата земя или лед. Представете си, колко е било приятно за ръцете…

 

Носене на четирима

Хората буквално се носят по време на това събитие – наистина буквално. Правилата на играта са следните. Избират се 4 човека приблизително с еднакво тегло и ръст, които трябва да гушнат по специален начин участника така, че всеки от висящите да не докосва земята. След това смелчакът трябва да пренесе тежкия си товар на колкото може по-голямо разстояние.

Обикновено висящите мъже тежат около 70 килограма всеки, което означава, че атлетите трябва да се справят с тегло от около 280 килограма, което не само да издържат, но и да пренасят.

Тази игра тества до краен предел мускулите, ставите, гърба и гръбнака. Последният рекорд от 57 изминати метра, поставен през 1997 година на състезанието във Феърбанкс, бе счупен наскоро от Матю Еванс, който успя да измине невероятните 73.6 метра, преди да рухне под това ужасяващо бреме.
Произходът на подобно състезание не е трудно да бъде открит – когато убиете голямо животно далеч от дома си, вие имате само един шанс да донесете месото. И колкото повече можете да носите, толкова повече запаси след това ще имате.

 

Дърпане на пръчка

В живота на алеутите или инуитите рибари притежаването на сила, баланс и добър захват с ръце може да се окаже жизненоважен фактор. Корените на тази древна игра не са ясни, но тя съществува, като може би първоначално не е използвана пръчка, ами… риба.

В наши дни тя е заменена със специална вретеновидна пръчка (около 30 см), която участниците хващат с по една ръка. За да се затрудни положението и да се доближи до усещането за държане на риба, пръчката се намазва с хлъзгава течност. Двамата ентусиасти стискат здраво колкото могат и след това трябва да опитат да издърпат пръчката от ръката на другия, като нямат право да се удрят, извиват или правят някакви номера.

Победител е онзи, които успее да изтегли пръчката два пъти от три опита. Съществува още една подобна игра, при която двамата участници трябва да опитат да спечелят пръчката, докато са седнали, прегънали колена и опрели ходилата си един в друг, за да имат по-голяма опора.

 

Дърпане с рамо

В тази фул контакт дисциплина двамата състезатели сядат с лице един към друг и преплитат краката си един върху друг за добра опора. След това сплитат ръцете си над лактите и трябва да опитат да теглят в своята посока противника, използвайки не само силата на ръцете, но и на краката и цялото тяло.

Крайната цел е противникът да се откаже или да го издърпате във вашата зона с грубата си сила.

Описвайки от какво се нуждаете, за да победите, бившият шампион в тази дисциплина Крис Жеру казва: „Опитваш се да го направиш колкото може по-бързо и е много стресиращо. Колкото повече продължава дърпането, толкова нараства и опасността от травми, дори скъсване на мускул. Опитваш се да държиш свита ръката, гърбът изправен и да използваш колкото може повече от масата си.“
Победител е този, който успее да спечели две от три издърпвания. Корените на играта са в Аляска, като симулират усилията по време на риболов – силата, издръжливостта и енергията, необходима да изтеглите закачен за въжето ви тюлен или друг улов от дупка в леда.

 

Хвърли бомбата

Когато някой метне бомбата по време на WEIO събитие, значението е малко по-различно, отколкото ако кажете някъде другаде тази фраза.

Бомбата от играта е самият участник. Той трябва да легне неподвижно на пода с разперени ръце. Трима помощници идват и го хващат за китките и глезените и го повдигат на около 30 см от пода. След това започват да вървят със скорост, определена от съдията. Целта е състезателят да успее да задържи тялото си изправено и неподвижно колкото може по-дълго време, а в момента, в който мускулите му не издържат и тялото му рухва, се казва, че бомбата е хвърлена, и неговата обиколка е приключена.

Участниците в това силово състезание се награждават според това, кой колко време и на какво разстояние е успял да стои във въздуха. Най-добрите атлети успяват обикновено да издържат около 30 метра, преди да пуснат бомбата. Толкова приблизително е издържал и настоящият шампион от 2013 година – Микел Андерсен – 33,2 метра.

 

Хвани с една ръка

Би трябвало да се възхитите на спортистите, които участват в тази дисциплина, защото тя изисква тотална концентрация, баланс и координация, както и много сериозна мускулна сила.

Балансирането се извършва на една ръка с един лакът под корема, като трябва да държите цялото тяло над пода, докато опитвате с другата ръка да достигнете топката от кожа на тюлен. Ако успеете да я закачите, трябва да спуснете ръката си надолу в същата позиция, без да губите баланса. Колкото по-високо разположена топка можете да достигнете, без да докосвате земята, толкова по-високи са шансовете ви да спечелите състезанието.

Участниците обаче трябва да бъдат внимателни. След установяване на достижимата от вас височина в първия рунд, топката ще бъде повдигана с 2.5 см (един инч) на рунд, докато вече не можете да я стигате. Освен това разполагате само с три опита да я докоснете и ако не успеете, сте елиминиран дори балансът ви спрямо земята да е перфектен.

 

Носене с ухо

Започнахме и завършваме с ушно състезание. И ако сте смятали, че дърпането на противник с уши е болезнено – вижте това. Закачете тежест на ушенцето си с тегло между 7 и 11 килограма и опитайте да го носите. Едно от правилата е, че не можете да използвате бузите си за опора. Затова повдигате глава и носите колкото можете само с ухо. Ходите, докато гърбът ви издържи или ухото ви заболи толкова, че не издържате. Или докато последното се откъсне.

Вярвате или не, само няколко участници в историята на състезанието са успявали да минат около 600 метра по този начин.

Макар и много от игрите на северняците да изглеждат брутални, то както виждате, имат своето логично обяснение. Още повече, че тук няма как да ви разкажем за още интересни игри, като бутане с гръб (борба с гръб към противника), карибу-бой (битка, подобна на тази между северните елени), борба само с пръсти, както и много други невероятни игри, които са измислили здравеняците от Севера. Ето тук можете да прочетете за още от тях - http://www.ankn.uaf.edu/curriculum/NativeGames/appendiceb.html