Месеци след излизането на „Междузвездни войни: Последните джедаи“, сред огромния фурор, задъхани от хвалби критици, разделени фенове и непрекъснато увеличаващи се приходи от филма се случи и нещо друго: актрисата Кели Мари Тран изтри всичко от профила си в социалната мрежа Instagram. Това тихо и на пръв поглед незначително събитие крие в себе си особен смисъл, идващ от причината за него – Тран напуска Instagram след продължителен онлайн тормоз, включващ расизъм, сексуални заплахи, език на омразата, свързан с етноса и пола на актрисата, изиграла ролята на Роуз Тико. Към момента на профила на Тран, който преди поместваше снимки от живота и кариерата ѝ, няма нищо освен кратко изречение, гласящо: „Страхувам се и въпреки това действам“.

Подигравките и нападките към Тран, която е американка от виетнамски произход, започват веднага след излизането на така дългоочаквания пореден филм от франчайза „Междузвездни войни“. Актрисата е първата цветнокожа жена, изиграла роля в него. Нападките включват обидни коментари, целенасочена подмяна на биографията на актрисата в някои от най-известните фен сайтове, където вместо реалната информация пише груби и неприятни неща като това, че е „глупава и бавноразвиваща се“ – и подмятания за расата й. Тъжното е, че самата Тран споделя, че от самото начало се е притеснявала да се присъедини към социалните мрежи – от страх, че „ще я разкъсат на парченца“. Предположението ѝ не е далеч от истината. А случилото се е само парченце от пъзела на случващото се в интернет, най-вече с жени актриси, които се оказват тормозени с грозни думи и заплахи до степен да усетят истинска тревога за живота и психиката си. И да напуснат социалните мрежи.

„Интернет ни превръща в социопати“

Един от първите заговорили за това (и точно с тези думи) е Майло Янопулос, технически редактор в Breitbart, който през 2012 беше блокиран от Twitter, след като отделя значително време за онлайн война срещу комедиантката и актриса Лесли Джоунс. Янопулос повежда нещо като организирана атака срещу Джоунс, тъй като след неговите нападки на расистка основа последователите му в социалната мрежа се включват радостно в атаките, за да го подкрепят. Скоро след това Джоунс напуска Twitter с един последен туит, гласящ „Всичко, което направих, беше да участвам във филм“. А Янопулос е блокиран, с невъзможност да възстанови профила си.

Малко след това излиза известното есе на Янопулос „Интернет ни превръща в социопати“, в което противоречивият автор споделя вижданията си за влиянието на интернет върху способността на човека за емпатия и разбиране на другите и подсилването на качества като безскрупулност, жестокост, креативност в измислянето на начини да тормозим другите. „Социалните медии зареждат и подхранват фундаментален структурен проблем при хората и интернет: разделящият слой, така да се каже, съставен от екран и клавиатура, ни окуражава да напишем отвратителни неща на други хора – неща, които никога не бихме им казали очи в очи“, пише Янопулос. Преди еволюцията на социалните мрежи и превръщането им в център на ежедневието за толкова много хора присъствието на онлайн тормоз беше ограничено в чат общностите и форумите.

Eдин от множеството туитове към Джоунс, в които тя е сравнявана с маймуна

Сега всеки отворен профил е предоставен като на тепсия за коментари, започващи от насаждане на комплекси с обиди и стигащи дори до подтикване към самоубийство. И докато по форумите и чат общностите всеки сайт носеше морална и правна отговорност за коментарите, появяващи се там, в социалните мрежи нещата не стоят така. Още по-ужасното е, че моралната преграда пада все повече: езикът на омразата бълва освен от тролове и от съвсем легални профили на хора, заставащи с имената и професиите си, които изобщо не се свенят да атакуват под прикритието на невидимата бариера, за която говори Янопулос. „Забравяме, че отсреща има реален човек, който чете и бива наранен от нашата отрова“, казва той. „А това е много близо до определението за социопат (...) и социалните мрежи насърчават и други социопатични качества у хората.“

Свикнахме ли да мразим известните онлайн?

Няма статистика, която да покаже колко точно известни хора са подлагани на кибертормоз всяка година. От друга страна, достатъчно е просто да се разходим из Twitter и Instagram, за да се насладим на многобройните хейтърски коментари, намиращи се в изобилие в т.нар. потвърдени профили на актьори, музиканти, шоумени и журналисти. Този проблем не изглежда много значим за повечето хора, особено когато знаем, че тези хора са избрали да бъдат на показ и са приели да бъдат критикувани в името на изкуството и каузите си. Разбира се, между критика и откровена омраза (т.нар. хейт) има огромна разлика, но да си го кажем направо: не приемаме известните хора за високорискова група - те могат да се защитят, повечето от тях разполагат с PR екипи и много верни последователи, които с готовност влизат в онлайн война за тях.

Същото не може да се каже за 3.2 милиона ученици (по последни данни), които ежегодно стават жертви на кибертормоз, а един от десет от тях прави опит за самоубийство. Със сигурност те са по-уязвими от възрастните, избрали да градят кариера в развлекателния бранш, и усилията да им се помогне с програми и психологическа подкрепа са най-вече насочени към тях.

Не може обаче да се разграничи тормозът към едните и тормозът към другите – той просто е един и същ. Оказва се, че с единия сме непримирими, докато към другия сме свикнали. Тормозът към известните обаче е симптом на същото изкривяване на перспективата, която масовата публика в социалните мрежи има днес: нападаш някого просто защото той е там; защото не може да те погледне в очите и защото няма авторитет, който да го защити. Поводът може да е всякакъв. През 2014 година Криси Тейгън (модел и активистка в множество каузи) напусна временно Twitter, след като започна да получава смъртни заплахи след публикуването на пост, отнасящ се за масов разстрел в Канада. След завръщането си Тейгън продължи смело да се изказва по политически теми, но това съвсем не е тема, до която се ограничават хейтърите: през 2016 към нея отново се посипа отрова и тормоз относно публикация в Instagram, в която тя споделя пътя си към това да има дете - инвитро, генетично тестване и подбор на ембрион. Според самата Тейгън до днес нито веднъж Instagram или Тwitter не са взели отношение относно тормоза към нея, без значение дали го съобщава или не.

Понякога пък омразата е просто заради самата омраза – съвсем наскоро, през юни, актрисата от „Странни неща“ Мили Боби Браун (която между другото е едва на 14 години) напусна Twitter, след като месеци наред беше обект на атаки от потребители с добавен хаштаг #TakeDownMillieBobbyBrown, които включваха името и лицето ѝ в хомофобски мемове и други злонамерени постове. Гледайки отстрани, едва ли някой се впечатлява от заплахи, тормоз и обиди към известни хора. И това може би е нормално. Докато не стигнем до случая на австралийската телевизионна знаменитост Шарлот Доусън, която през 2014 се самоуби след седмици наред тормоз в Twitter и не една отправена към нея реплика, гласяща: „Защо просто не се самоубиеш?“. Социалната мрежа за пореден път не може да контролира потребителите в нея; въпросът е какво може да се извлече като полза именно от атаките срещу популярни хора?

Журналистката Сю Шеф смята, че монетата може да се обърне точно от тези популярни хора – с полето за изява, което имат, с широката гласност, която могат да придадат на проблема, и с огромната аудитория от хора, попиващи всяка тяхна дума. Според Шеф, ако повече имена от шоубизнеса говорят открито за кибертормоза в широк план, това наистина може да доведе до промяна. Но... дали?

Предизвикателство на общуването

Днес се оказваме в интересен парадокс: в ерата на най-голяма свобода на словото сме застрашени именно от свободата на словото – която често се оказва слободия. Неразбраната свобода води до кибертормоза, който достига застрашителни размери и срещу който все още няма сериозно законодателство. В САЩ вече има проведени няколко дела, засягащи въпроса, дали заплахи, направени като коментар в социалните медии, са защитени от „правото на свободна реч“, а също и няколко осъдени „кибер преследвачи“.

Никой обаче не може да спре преследването на известните, а изборът им да живеят публично ги прави перфектни цели. Според някои изследвания и публикации най-много омраза и заплахи се леят към жените актьори. Според други в Twitter известните мъже са нападани много по-често. Сравняването на двата пола обаче е проблематично, тъй като онлайн омразата към жените е много по-често базирана на пола и етноса им (при известните мъже се нападат главно професионалните им умения, което до някаква степен е приемливо, ако се приема като критика). Сорая Чемали от „Тайм“ подчетава в своя статия, че целта при тормоза над известните жени онлайн, според психологически изследвания, цели да ги „постави на мястото им“ - нещо, което липсва при отношението към мъжете.

Така или иначе имаме предизвикателство на общуването повече от всякога – и тaзи глобална тенденция на заплашване и тормоз над известни хора е поредният симптом за това. Симптом толкова показателен, че би могъл да е абсолютно достатъчен сам по себе си, за да определим заболяването: онлайн социопатия, причинена от спокойствието от прикритието на интернет. Една неадекватност и дисбаланс в свързването, което се изражда в непосилни вълни от омраза, причиняваща понякога трагични последици. Остава да видим дали някой някога ще е способен да изтръгне от интернет сянката на тормоза от социалните мрежи, които някога бяха просто пристанище за приятели.