Виждали ли сте някога толкова странни и редки растения?

Светът на растенията е не по-малко интересен и вълнуващ от животинския свят. Макар и не толкова атрактивни на пръв поглед, сред растенията има видове, които наистина изумяват с формата, цвета и мириса си. В нашата галерия може да видите подбрана колекция от странни и редки представители на растителното царство.

 

Rafflesia arnoldii

Растяща в дъждовните гори на Суматра и Борнео, рафлезията притежава цветовете с най-големия размер сред единичните цветя. Размерите й достигат до метър в диаметър и тегло до 10 кг. Рафлезията - това е растение паразит, изцяло лишено от листа, стъбла и корен, което се прикрепя

към растението гостоприемник и получава чрез него необходимите хранителни вещества и вода. Освен това цветовете й притежават отвратителна миризма на гнило месо, което привлича някои насекоми, помагайки за опрашването.
Това е много рядко и трудно за намиране растение, което се развива няколко месеца, но цъфти само броени дни.

 

 

Hydnora africana

Hydnora africana расте в Южна Африка. Това е също растение паразит, което се прикрепя към друго растение чрез корен. Наглед страховито, то всъщност расте под земята, само цветовете, наподобяващи къс месо, се издигат над повърхността. Хиднора африкана превъзхожда по

отвратителния си мирис дори растенията, вонящи на мъртва плът. Цветовете й миришат на фекалии, като и тук причината за това е привличане на насекомо за опрашването, което в случая се извършва от торните бръмбари. Цветовете на растението хващат насекомите за определено време, след което ги пускат, разтваряйки се изцяло.

 

 

Victoria amozonica

Това растение от делтата на Амазонка, макар и да прилича и да е от същото семейство, не е просто класическа  водна лилия.  Цветовете на този вид достигат до 3 метра в диаметър, а стъблото може да се проточи на дължина до 8 метра. Листото на това растение може да издържи тегло до 100 кг.
Откриването на амазонската лилия

през 1801 година е предизвикало много шум в Европа, една от причините е заради името, с което е кръстено, свързвано с кралица Виктория.
Цветовете на Victoria amozonica са с размер почти на футболна топка с бял цвят сутрин и розов привечер. Растението има интересен защитен механизъм - цялото е покрито под водата с остри игли, но коренът, цветът и горната повърхност нямат. Среща се и в други части на света, включително Англия и САЩ (Флорида).

 

 

Welwitschia mirabilis

Welwitschia mirabilis е било открито от австрийския учен  Фридрих Велвиш по време на неговите изследвания в Африка. По неговите думи това било най-потресаващото растение, сред всички срещани в живота му. То расте в крайните райони на пустинята Намиб и притежава много голяма продължителност на живота. Успява да доживее възраст от 2000 години в среда практически без вода (в района пада само около 2 - 3 см/кв.м дъжд в годината). След като достигне зряла възраст, растението израства 

на два основни листа, които се издължават с течение на годините, като дължината им може да достигне до 4 метра. Обикновено тези листа с времето се разпадат на секции във вид на ленти, затова може да се каже, че листата всъщност са повече.
Растението е много рядко най-вече заради колекционерите, които го издирват с голяма страст. Може да се открие в Ангола и Намибия.

 

 

Lithops

Литопсите - това са сукулентни растения (заради суровите климатични условия складират усвоената вода за моменти, в които няма да могат да си я набавят от околната среда), свикнали на горещия климат на Южна Африка. В древна Гърция „литос" означавало камък, а „опс" - подобен. Оттук и името „подобен на камък". Растението бива наричано още и „жив камък".
Отличителна особеност на

литопсите е цветът на листата. Те никога не са зелени, а кафяви, сиви, кремави с тъмни петна и червени жилки. Тази окраска служи за маскировка. Литопсите цъфтят отлично и може да се отглеждат и в домашни условия. За целта е необходимо единствено достатъчна светлина, добра вентилация и достатъчно упорство, за да се удържите да не ги поливате.

 

 

Amorphophallus

Аморфофалусите съществуват в повече от 150 вида, като най-големият от тях съвсем резонно е наречен „гигантски". За да се полюбуват на огромния аморфофалус, многобройните туристи и зрители са съгласни да изтърпят неговия силен и определено зловещ мирис (нещо средно между развалена риба и разложено месо), който се усеща по време на цъфтене. Аморфофалусът е по-висок 

от човек, като дори в първия си цикъл на цъфтеж цветът с формата на стара грамофонна фуния нараства до половин метър. С всеки следващ път подземният клубен набира сила и цветът става все по-голям. За рекорден в това отношение се счита гигантският аморфофалус, разцъфнал в Германия през 2005 година. Неговата височина е била 294 см.
По време на опрашването цветовете не само миришат ужасно, но и се нагряват до 40 градуса.

 

 

Wolffia angusta

Това растение е едно от най-малките цветоносни растения на Земята. То расте във водата и няма корени - прилича на зрънце, плаващо по повърхността на водата. 38-те вида от това растение са широко разпространени и може да бъдат

срещнати в умерените тропични области. Wolfia angusta е ядивно растение, в него се съдържа голямо количество белтъчини, почти колкото има в соята. В Азия то се използва традиционно в менюто.
Размерът на  растението е по-малко от 1 мм.

 

 

Nepenthes

Непентесът е най-голямото хищно растение, способно да храносмила едра плячка. Спада към семейство непентови и расте в тропическите гори на

Азия, на остров Борнео и в Индонезия. Птици, жаби и мишки се хващат в неговите капани и се смилат с помощта на ферменти.

 

 

Carnegiea gigantea

Най-големият кактус в света - сагуаро (Carnegiea gigantea) расте в Мексико и щата Аризона. Той лесно достига височина до 15 м и тегло от 6 до 10 тона. В цветовете на сагуаро има до 3500 тичинки, които са толкова големи, че малките птици може да си правят там гнезда.
За да израсне толкова голям, на кактуса му трябва много време - расте

много бавно, за първите 30 години сагуаро нараства само с метър. След това следва период на бърз растеж, когато кактусът наддава от порядъка на 1 мм ежедневно. Кактусът живее до 150 години.

 

 

Clitoria

След аморфофалуса сигурно се чудите дали пък няма и някое растение с формата на женски полов орган. Е, има!
Великият категоризатор Карл Линей е бил голям шегаджия. Внимателно проучвайки и гледайки азиатско-американската сестра на фасула, той и

е дал малко неприличното име „клитория". Но ако се вгледате по-внимателно, ще разберете, че името на това растение може би си лежи на мястото. Растението само по себе си е много полезно - има широко приложение в медицината.

 

 

Artocarpus altilis

Плодовете на хлебното дърво (Artocarpus), разпространено в Океания и на други места, по време на узряването натрупват в себе си меко брашно, като,

ако един такъв плод се изпече, на вкус прилича много на хляб. Теглото на плодовете достига до 12 кг, така че един брой от него осигурява храна за цяло семейство от местните жители.