Новите руски високотехнологични супероръжия

На фона на днешните политически събития по света Русия винаги изпъква като една от световните супер сили. И то най-вече заради своите традиции и иновации във военната промишленост. Само за броени години руската държава значително увеличи своите разходи за разработки от секретен характер и харчи невероятни суми за танкове, подводници и супермодерни самолети.

Според доклад на института International Pease Research в Стокхолм руските военни само за 10 години почти са удвоили разходите си за разработка и внедряване на нови оръжия. И това на фона на дългогодишните традиции в тази област, характерни за бившата комунистическа държава.

Някои от тези нови военни постижения карат западните експерти буквално да треперят – но надяваме се в добрия смисъл на думата. Ето какво могат да постигнат талантливите руски мозъци, като имате предвид, че говорим за разсекретени оръжия, а онези, за които никой не говори и не познава, вероятно са доста по-напреднали.

Супертанкът Т-14 Армата

Един от най-новите, супермодерни и автоматизирани танкове Т-14 Армата предизвиква доста вълнения сред западните експерти. Причината е, защото този супертанк представя сериозни технологични постижения спрямо използваните танкове към момента от НАТО. Той е първият сериен танк трето поколение в света, който има необитаем боен купол и е оборудван с бронекапсула за екипажа. За пръв път в него е поставен и радар от пето поколение, а системата за управление на огъня може самостоятелно да унищожава автоматично цели в обхват до 100 километра! Това поставя основите на бъдещата възможност този танк да бъде напълно автоматизиран и без хора на борда си.

Бронята му осигурява защита от всички съществуващи към момента танкови снаряди и гранатомети. Активната система за защита се нарича APS (Afghanit actve protection system) и може да прихваща и отблъсква атакуващи снаряди със скорост от Mach 5.0. Освен това тази система може да смущава насочващите сигнали на противниковия танк и така да го принуждава да пропуска целите си. Всичко това от технологична гледна точка е по-напреднало от вградените системи в американските танкове.

Двигателят на Т-14 Армата е 4-тактов, X-образен с 1500 конски сили мощност. Управлението и воденето на бой с този танк прилича на видеоигра за екипажа.

На всичко отгоре супертанкът притежава оръдие, което буквално засрамва аналозите на НАТО. Основното му оръдие е наречено 2А82-1М и представлява 125-милиметрово гладкоцевно оръдие, способно да изстрелва между 10 и 12 снаряда в минута. Самата оръдейна кула е направена така, че може да смените оръдието с още по-мощно – 154-милиметрово. А тези възможности притесняват сериозно експертите от британското военно разузнаване, защото превъзхождат въоръжението на натовските танкове.

Супермодерният изтребител Су Т-50

Още през 2010 година тогавашният и настоящ президент Владимир Путин инспектира прототипа на този самолет, обявен от всички военни експерти за невероятен. Интересното е, че той се разработва съвместно с индийски военни експерти, като включва стелт възможности, достига високи скорости и невероятна маневреност.

Су Т-50 е най-добре оборудваният самостоятелен свръхзвуков изтребител, конструиран до момента от руснаците. Той има обхват на действие от около 1500 километра при свръхзвукови скорости и цели 3500 километра в дозвуковите скорости.

Животоподдържащата система на изтребителя поддържа маневриране с претоварвания до 9G за периоди от до 30 секунди, което също е забележително. Специалният костюм на пилота, който изравнява частично налягането (VKK-17), позволява в случай на нужда пилотът да катапултира дори на 23 километра височина.

Технологиите, въведени в Т-50, са впечатляващи. За около ¼ от всички елементи в самолета са използвани композитни материали (70% от повърхността му), което значително намалява теглото му. Всяка отделна „плочка“, съставляваща корпуса, е така разположена и изчислена, че да минимизира отражението на радарните сигнали, а повърхността му е от материали, абсорбиращи същите тези сигнали. Всичко това прави самолета много труден за засичане.

Разбира се, високи технологии в изобилие ще откриете и в пилотската кабина. Едно от големите руски постижения през годините е вграденият в шлема визьор с добавена реалност. И макар кабината да е отрупана с LCD дисплеи, пилотите получават най-критичната информация директно на дисплеи, вградени в шлема. Дори управлението на насочващите ракети може да се извършва само с поглед. Подобни системи има и в натовските самолети, но руските в комбинация с всичко останало са доста по-напреднали.

Двигателите на Т-50 са два, от тип Saturn 117, като са способни да произвеждат векторна задвижваща тяга във всички ротационни оси на самолета. Това позволява на Т-50 да достига скорости от Mach 2.0 и да извършва някои невероятни въздушни акробатични изпълнения, включително „кобра на Пугачов“, при която самолетът може да променя позицията си от хоризонтална във вертикална и обратно, без да променя височината си.

Моделите на Т-50, които ще се произвеждат след 2020 година, ще използват дори още по-мощни двигатели.
Все пак надежда за някакво съревнование тук има. Ето кой американски самолет до голяма степен може да съперничи на Т-50. F-22 Raptor е до известна степен по-невидим от руския си колега и може да носи повече ракети (до 6, спрямо 4-те ракети които Т-50 може да зарежда). Но затова пък маневреността му е по-малка и е само двуосна, което спрямо триизмерните векторни двигатели на Т-50 е минус.

Докато Т-50 обаче е изцяло на въоръжение в руската армия, военните ще разчитат на един друг не по-малко забележителен изтребител – Su-35S. Той е едноместен, от поколение 4++ и е ъпгрейдната версия на Su-27 с повишена маневреност и двигатели с по-голям обхват и скорост до 2777 км/ч. Според американските военни дори този самолет е голяма заплаха за НАТО, а какво да кажем за Т-50?

Топол-МР (РС-24 Ярс)

Един от най-страховитите ъпгрейди на руснаците след края на Студената война е термоядрено оръжие с редица нововъведения. Това са страховитите междуконтинентални балистични ракети ICBM.

РС-24 Ярс, както е руското название на тези ракети, са представени официално на парада на победата през 2015 година в Москва. За пръв път са тествани през 2007 година, а са на въоръжение от 2010-а. Всяка една такава ракета е мобилна, превозвана от движеща се платформа и е с дължина 20,9 метра.

Диаметърът им е 2 метра, а теглото почти 50 тона. Могат да носят 10 независимо насочвани 150 до 200 килотона бойни глави, създадени да заблуждават антиракетните системи на противника. Скоростта на изстреляната ракета достига Mach 20 (24 500 км/ч.), което дава нищожно време за реакция, преди да достигне целта си.

Сумарната мощност на само една ракета е 2000 килотона (за сравнение бомбата, унищожила Хирошима през 1945 година, е с мощ 13 килотона тротилов еквивалент)! Можете сами да направите сметка колко по-мощна е само една такава руска ракета.

РС-24 Ярс има обхват между 2000 и 10 500 километра, като практически може да поразява цели навсякъде по света при добро разположение. Индивидуалните бойни глави имат такава висока степен на точност, че могат да се взривят с отклонение от едва 250 метра от зададената позиция.

Не всички страховити руски ракети са монтирани на подвижни платформи. Още по-страшните ядрени ракети са на въоръжение на борда на супермодерните руски ядрени подводници, а ново поколение от изстрелвани от борда им ракети скоро ще бъде монтирано на подводници от клас Борей, като например „Александър Невски“. До 2020 година Русия ще има на въоръжение 8 такива подводници. Всяка от тях може да носи по 16 от новите RSM-56 Булава ракети, всяка отново с 10 независимо насочвани 150 килотонни бойни глави!

Всяка ракета има обхват от 8000 километра (по-малко от РС-24 Ярс), но предимството е, че подводниците могат невидимо да се локализират много по-близо до целите си, отколкото сухопътните си аналози.

Бойните хеликоптери

Доставеният на въоръжение в руската армия през 2006 година хеликоптер Ми-28 (Havoc) през тази година ще получи и нова модификация – Mi-28NM Night Hunter, като вече ще бъде от пето поколение – унищожител.

Основното оръжие на борда е Шипунов 2А42 автоматизираната 30-милиметрова картечница. Тя може да изстрелва цели 800 патрона за минута, като градушката от куршуми е ефективна на разстояние от километър и половина. Може да поразява с лекота леко бронирани машини от това разстояние, а други небронирани обекти да унищожи от цели 4000 метра.

Същият този хеликоптер е оборудван и с 8 броя насочващи се ракети Атака 9М120 на всяко едно от двете крила. Само една такава ракета е еквивалентна на 7,2 килограма тротил. Това оръжие може да унищожава всякакви танкове и те са безсилни срещу него. В допълнение за други цели хеликоптерът разполага и с по 20 ракети S-8 на всяко от крилата си.

Технологичните подобрения на Ми-28 Night Hunter включват нов 360-градусов радар, антизаглушаваща технология и съвсем нова система за насочване на ракетите. Новите типове ротори за перките повишават скоростта му до 600 км/ч. Освен това този хеликоптер е разработен така, че да споделя и синхронизира бойните си дейности с безпилотни дронове около него.

КА-52 е близък братовчед на Ми-28, като е по-тежък и едноместен. Наречен още „Алигатор“, той е малко по-сложен и скъп, като има дори още по-добра маневреност и може да носи по-голямо въоръжение. Въпреки че носи същата картечница, ракетите на борда му са значително повече.